Александър Пушкин – Специален аген?

Каква е връзката на големия руски писател с масоните. Каква е ролята му в историята на Русия. Какъв е бил всъщност – масон, камергер, секссимвол или просто писател?

В биографиите на Александър Пушкин има странности, неясноти, дори митове. Да започнем от въпроса – откъде е вземал пари за бурния си живот? Както е известно, родителите не са му оставили пари, а и по това време литературните произведения не били добре платени.

Отговорът е лесен – Пушкин е бил държавен служител.

На 9 юни 1817 г. 19-ият по успех възпитаник на лицея в Царское село Александър Пушкин получил назначение в Колегията за международни дела на длъжността преводач със заплата 700 рубли годишно.

Колегията по международни дела е създадена от Петър Велики за изпълнението основно на секретни задачи. Авторите на книгата „Очерци по история на руското външно разузнаване“, редактирана от академик Примаков, подробно описват работата на Колегията, която е предшественик на международния отдел в ЧК – Чрезвичайната комисия, и ОГПУ, на Първо главно управление в КГБ и днешната Служба за външно разузнаване на Русия.

Това е единственото учреждение, което не е подчинено на Сената, а директно на императора, както днес СВР се подчинява пряко на президента Путин.

Колегията по международни дела включвала Секретна експедиция, която била наречена „политически департамент“. Пушкин бил един от нейните служители, със званието камергер, което отговаря на генерал от специалните служби. Така го наричали в документите за смъртта му.

Как Пушкин станал секретен сътрудник?

Според една от версиите, начинаещият поет си позволил много смела политическа волност по адрес на царското семейство, за което подлежал на наказание – бой на голо. Но дворянското звание му позволило да избегне унизителното наказание в замяна на сътрудничеството с властите. По разбираеми причини Пушкин не оставил спомени за това, с какво се занимавал в Колегията.
Според официалната версия, от време на време поетът съчинявал обидни за началството епиграми и за наказание го изпращали на заточение. Всъщност сътрудникът на Колегията за международни дела заминавал по служба.

Но слухове за службата му се разпространявали.
В едно от писмата си до Вяземски Пушкин съобщава: „Алексей Полторацки се разбърбори в Твер, че съм шпионин и получавам за това 2500 на месец…“

Има и други факти. Например Пушкин пристигнал в Екатеринослав – на новото място за службата си, на 17 май 1820 г.; след една седмица, като се изкъпал в Днепър, „се разболял от треска“ и го пуснали да се лекува на Кавказ за два месеца.

Този разказ не може да се възприеме сериозно. За да излекува треската си, поетът просто е трябвало да си наложи постелен режим, а не да се влачи на стотици версти на Кавказ и Крим, където формално го съпровожда полковник Липранди – прочутият създател на тайното политическо следствие.

Всъщност обяснението за такива продължителни командировки е само едно. Пътуването на Пушкин е било секретна мисия, а не оздравителна разходка.

Задачата, с която поетът бил командирован в Кишиньов, не била обичайно за такова ведомство – да създаде прецедент за въвеждането на формална забрана за работата на масонските ложи в Русия.

Защо било необходимо това?

Масонството влязло в Русия при Петър Велики едновременно със създаването си на Запад. То се разпространило много бързо след 1812 г., когато огромен брой руски военни от различни обществени слоеве се оказали в центъра на масонството – Париж. Основните идеи на масонството – свобода, равенство, братство, много бързо проникнали в съзнанието им и създали предпоставки за опозиционни настроения с цел преобразуването на обществото.

Днес масоните се смятат за тайни заговорници, но в онези времена сред тях имало бележити личности, които имат своя голям дял в националната история на Русия: Петър Първи, Павел Първи, Суворов, Радищев, Фонвизин, Кутузов, Бестужев, Рилееев, Чаадаев, Глинка, Римски-Корсаков, Тургенев, Жуковски, Карамзин, Грибоедов, Некрасов…

Самият Пушкин растял в масонска атмосфера. Баща му – Сергей Лвович, и чичо му – Василий Лвович, били членове на прочути ложи. Освен това неговото мислене, фундаментът на мирогледа му се оформяли под влиянието на масонски съчинения.

Във формирането на Александър Пушкин като личност изиграли роля масоните: Вяземский, Карамзин, Чаадаев, Каверин, Катенин. Масоните изиграли роля и в женитбата на поета.

Един епизод е много известен и е описан в статии, монографии, книги и др.: масонът Вяземский сложил на ковчега с мъртвия Пушкин своята бяла масонска ръкавица. Това е масонски ритуал. Така „брат“ се прощава с „брата“. Това не оставило никакви съмнения, че поетът е бил свързан с масонството.

Белите ръкавици са един от масонските знаци. Те означавали, че масонът трябва да мине през света, без да опетни своите бели ръкавици.

Според една версия масоните имат пръст в убийството на Пушкин.

Те прикрили театрално с дуела убийството като показателно наказание за отстъпничеството му.
Според привържениците на тази версия дуелът и последващата гибел на Пушкин били резултат от мащабния му конфликт с масонските организации, които имали огромно влияние по онова време в Русия.

Масонството е религиозно-философско движение, което възниква в началото на 18 век в Англия; оттам се разпространило в цяла Европа, а след това – и в Русия.
Масонските ложи са школи за духовно развитие и възвисяване на човека, популярна форма на нравствено възпитание.

Издателство PACПEP

Пет тайни факта за Пушкин, за които не разказват в училище

Фатални поличби и неслучайни случайности в живота на Александър Пушкин. Малко известни факти от живота на Пушкин

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

Фейсбук страница