Анализ: Кървавата постановка приключи. Засега!

/

На срещата Путин Ердоган и двамата бяха напрегнати, което е естествено, но и леко изприщени. Нормално – залагаха на покер политическите си лидерства в своите държави. Неосултанът обаче беше далеч по-нервен от неоруският император и поне за мен безспорно му личеше.

Защото ако господарят на Кремъл може да бъде свален от власт само с кремълски бунт, то падишахът в Анкара може да си отиди от държавното кормило и по други начини – чрез негодуванието на населението или армията, или и на двете заедно.

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРЕГОВОРИТЕ

1. Поредно примирие. До следващия път.

2. Разговорите в Москва за пореден път демонстрираха, че Башар Асад не е нищо повече от фигурант, от политическа кукла. На практика неговата част от Сирия е руско-ирански протекторат и затова турския президент отиде на крака да преговаря с един от господарите й.

3. Създава се поредна зона за деескалация. Тя отхапва територии от предишната зона. Съответно намалява турското влияние в част от Сирия и това на опозицията на Асад.

4. Ердоган се оказа в парадоксална ситуация – печелейки сражението, да загуби войната. Анкара изпрати в района механизирани бригади, които увеличи до дивизия и с тяхна помощ опозицията започна да размазва противниците си. Но заради руската и иранска намеса тя и Турция не можаха да поставят под контрол ключовия град Саракиб и съответно ключовата сирийска магистрала М5.

5. В Иран са крайно недоволни, че не участваха в разговорите. Обещанието за възстановяване на предишния тристранен формат (Русия-Иран-Турция) е куха декларация. Иранските войски и Хизбула – марионетката на аятоласите, бяха гръбнакът на битката по земята срещу опозицията и турските войски. Изиграха ги, макар че проливаха много кръв. Така се появиха първите дълбоки пукнатини в съюза между Москва и Техеран.

6. Ердоган за операцията се опря на подкрепата на шейховете от Близкия Изток, изненадани и изнервени от фактическото излизане на Русия от формата на нефтения картел „ОПЕК+1”. Вероятно са му обещали чрез своето лоби да му осигурят и мащабна политическа, и мащабна военноресурна подкрепа от НАТО и Запада. Но енергийните династии не успяха в намеренията си. За разлика от други пъти бяха категорично отразени въпреки нефтодоларите.

7. Ердоган атакува Европа с мигрантите умишлено в този момент заради задкулисни съображения.
• От една страна наказвайки Гърция , той правеше услуга на Русия, жадуваща мъст към „фанариотите”. Путин не може да приема загубата на влияние в Атина, не може да се примири с подкрепата за Украйна (даденото рамо от гърците за украинската църква го брои като забит дълбоко в гърба нож), не може да се примири с гръцката конкуренция за тръбопроводите на „Газпром”;
• От друга страна, опитвайки се чрез мигрантите да заплашат с дестабилизация Европа, в Анкара си правеха сметки тя да се огъне под натиска и така да получат могъщ политически съюзник в тази война. Мислеха си, че в Белия дом, където недолюбват ЕС, също ще адмирират такава крачка. И сбъркаха.
• От трета страна с тези действия с мигрантите Ердоган започна да провежда изцяло руската политика на дестабилизация на НАТО – страна-членка срещу друга страна-членка. Започна да провежда същата руска политика за дестабилизация с мигрантския натиск над ЕС. И вероятно е очаквал, че Кремъл ще си позатвори очите за инвазията заради тези получени от него неочаквани геополитически козове. Може би и това щеше да се случи, но бързо загуби смисъл, след като НАТО се дистанцира от турската политика, а ЕС решително се противопостави на шантажа с мигрантите;


! Питам се: а неочаквани ли са били наистина или предварително договорени мигрантските операции на Ердоган срещу Гърция и Европа, а други действия? При срещи между две воюващи държави, макар и чрез техни проксита, шефовете на разузнаванията въобще нямат място в преговорите. А бяха на тях.
Нямат място на такива преговори и финансовите министри, но Ердоган взе със себе си Берат Албайрак. И той се срещна с руския си колега Антон Силуанов.


8. Запада и САЩ за пореден път демонстрираха какво загуби Турция от дистанцирането си от тях. Те помогнаха със спътникови данни и всякаква разузнавателна информация за бойното поле, но нищо повече. САЩ така и не доставиха поисканите съвременни боеприпаси и системи заради изчерпването им от турските войски. (бомби, ракети, специални снаряди, радиоелектронни средства.) А именно с тях турската армия печелеше битката И бързо разбра, че не е проблем да я загуби.

9. Подпрян от Иран от една страна, от Русия – от друга, във война с кюрдите, в тежък конфликт със САЩ, скарал се окончателно с Европа Ердоган не проумя, че дори когато сраженията се печелят от военните, войната се губи или печели от политиците. И не му остана нищо друго, освен да заприпка към Москва.

10. Русия спечели политически в тази геополитическо разиграване на покера с кървави карти. Но спечели само конюнктурно, понеже стратегически загуби. Загуби, понеже не успя да постигне основните си цели:
• сблъсъкът в Сирия не можа да спре падането на цените на нефта и оттам – и на газа;
• конфликтът с Турция не ангажира НАТО, от което борси и пазари щяха да полудеят и на фона на коронаепидемията да вкарат западния свят в невиждана досега рецесия;
• не успя да взриви отвътре НАТО, както навремето за малко не го взриви гръцко-турската война, избухнала заради остров Кипър;
• ЕС не се огъна под турския шантаж, спря мигрантите и съответно не започна да се дестабилизира;
• „фанариотите” в Атина добре знаят как враговете на бойното поле – Русия и Турция, играха заедно срещу тях и естествено ще си го върнат;
• сблъсъкът за пореден път и този път с много кръв на турски войници, убити от наемни пилоти в сирийската авиация, остро настрои турското обществено мнение срещу Кремъл. Никаква бъдеща добросъседска политика на Анкара не е в състояние да премахне и да елиминира общественото напрежение в тази област в близките няколко години, а може би и десетилетие. (бел.: Ердоган покани Путин в Турция за честване на 100-годишнината от руско-турските дипломатически отношения. Не съобщиха със стандартния израз на дипломацията, че поканата е „приета със задоволство”, но не информираха, че е отхвърлена.
• Всичко случило се вещае лоши дни за редица руски важни проекти в Турция. И за западните, понеже никой не гори от желание да инвестира там, където местният вожд си пада по войните.

Моето мнение.
Като цяло бяхме свидетели на кървава постановка, за която милиони обикновени сирийци плащат за пореден път с разрушени домове, със страдания и смърт.
Двамата врагове на локалното, малко бойно поле – Ердоган и Путин парадоксално, но закономерно изглеждаха като прегърнати братя в политическото пространство на света и европейския континент.
Навремето така Сталин и Хитлер воюваха един срещу друг в гражданската война в Испания, докато забъркваха гозбата на дружбата, довела до пакта Рибентроп и разчертаната в него подялба на Европа.
Лично на мен не ми се вярва Ердоган да повтори маньовъра на Хитлер и да тръгне да размазва руското влияние в Сирия, заменяйки го с турско.
В Кремъл никога няма да му го позволят!
Във Вашингтон и Брюксел – също!
Защото парадоксално ситуацията ще се обърне на 180 градуса – ненавиждащите Путин и ненавиждащия ги Путин ще скършат набързо и заедно гръбнака на Неосултана в Анкара.
А дали тези дни не се случи точно това?

Но може ли въобще да узнаем какво ври в тази турско-руска колба на геополитиката, както и в колбите и на други държави и техните врагове-съюзници?

Григор Лилов

Последно от БЪЛГАРИЯ

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times