Според токсикологичния анализ Флойд е починал от фентанила, чиято концентрация в кръвта му била три пъти над смъртоносната доза.
Фентанилът е опасен опиоид, който е 50 пъти по-силен от хероина.
Какво е това общество, в което фактите нямат никакво значение?
СМИ в САЩ, Демократическата партия, белите либерали и извинителните оправдания от страна на левите, толкова бяха концентрирани върху „белия расизъм“, че побързаха направят изгодния за тях извод и инспирираха безредици и грабежи, които доведоха до огромна имуществена вреда, няколко души бяха убити, много бяха травмирани, а расовите отношения нанесоха голяма вреда.
Демократите – кметове и губернатори, отказаха да изпълняват задълженията си. Полицията и Националната гвардия, които се опитваха да сдържат насилието, не получиха поддръжка. Дори назначеният от Тръмп председател на Обединения комитет на началник-щабовете и министърът на отбраната се примириха с безредиците и грабежите, сривайки позицията на президента, който имаше намерение да действа против бунта.
На много хора беше унищожен бизнесът; в повечето случаи застраховките няма да покрият загубите, получени в резултат от погромите.
Политиците и СМИ носят отговорност за милиарди долари, които струват „мирните протести“. Пострадалите ще поискат групови искове.
Когато полицаите от щата Минесота, които лъжливо бяха обвинени в убийството на Джордж Флойд, застанат пред съда, законодателите няма да имат смелостта да не ги осъдят.
В тази история са замесени много влиятелни групи и интереси.
В СМИ вече извършиха следствие и съд над полицаите. А законодателите няма да тръгнат против общественото мнение, което сформираха СМИ и белите либерали.
Влиянието им ще има разрушителни последици върху моралния дух на полицията и върху нейния стремеж да пазят закона и реда.
Полицията вече отстъпва, когато се сблъсква с престъпления, извършени от „цветнокожи“. Черните разбраха, че имат имунитет срещу агресивното им поведение.
За криминалните елементите протестите са възможност да получат изгода. Очаквайте още много „мирни протести“.
Злоупотребите, които се вършеха в победените южни щати по времето на Реконструкцията, отровиха отношенията между бели и черни. През 1900 г. южни политици като Джеймс К. Вардаман от Мисисипи, опитвайки се да отнемат властта от „паричните чували“ и южната аристокрация, започнаха да култивират расова ненавист към черните сред бедните бели. Те също използваха избирателния процес, за да побеждават лидерите на Юга, като Лерой Пърси, който работи за това между расите да има хармония.
Днес този процес е обратен. Белите либерали сред негрите разпалват расова ненавист към белите хора. Белите либерали създадоха лъжлива история, символизирана от „Проекта „Ню Йорк таймс“ 1619 г.“ за това, че САЩ били основани върху белия расизъм. Тази история в наше време е закрепена в образователната система и в СМИ. Това означава, че конфликтът между бели и черни може само да се влошава.
Политиката на идентичността, официалната идеология на Демократическата партия, и на онези, които вървят след левите, разединява населението. Американците са разделени на враждебни групи по расов признак, пол и сексуални предпочитания. Нито демократите, нито левите повече не представляват работническата класа, която сега определят като враг, като „презрените на Тръмп“.
Разделяйки американското население, управляващите елити направиха невъзможно ефективно да им се противодейства. Тъй като разделението служи на интересите на управляващите елити, те ще го поддържат. Можем да очакваме, че расова вражда ще се култивира и занапред.
Можем ли да се надяваме, че отговорните елементи сред черното население ще направят крачка напред и ще се обединят с белите, за да създадат дружба между расите, от което има нужда мултикултурното общество?
Всеки тъмнокож американец, който се е опитал да стане такъв лидер, е бил изгонен като „чичо Том“, намирайки се на служба у белия расизъм.
В САЩ и в западния свят фактите повече нямат никакво значение. Фактическите данни, които не отговарят на пробудилите се емоции, се отклоняват като расистки или сексистки или още някаква друга форма на греха. С други думи, в Америка истината загуби своята сила. Истината повече е невъзможно да се бори с разрушителните идеологии. Пробвайте да убедите New York Times, NPR, белия либерален професор, член на Антифа или някой черен протестиращ, че Джордж Флойд сам се е убил, приемайки свръхвисока доза от опасния опиоид. Те ще отхвърлят токсикологичния анализ с мотива, че с неговата помощ се скрива расисткото полицейско насилие по отношение на черните, и вас ще ви определят като расистки привърженик на идеята за превъзходството на белите.
Расистката интерпретация на Америка е насочена към това, да предизвиква гнева на чернокожите и чувството на вина сред белите. Тъй като при черните се засилва враждебността, а при белите се намалява увереността, обществото се руши.
Превод: Издателство PACПEP
Автор: Пол Крейг Робъртс
