Безпрецедентна динамика в Близкия Изток и създаване на немислими до този момент съюзи

В началото на новата 2021 г., с идването на новата администрация в Белия дом, се усеща нов пулс в Близкия Изток. Видна е силната поляризация между двете големи сили САЩ и Русия, които постепенно очертават ясна линия на противопоставяне. Вашингтон ясно се опитва да преодолее центробежните конфликти сред своите съюзници, с цел даване на ясен отпор на своите антагонисти в региона – Русия и Иран. Преди два дни в иранския парламент беше внесен проектозакон за унищожаването на Израел през 2041 г, а настоящият командващ на бригадата Ал Кудс Исмаил Каани заплаши, че Иран ще нанесе удар върху американския Конгрес. Вероятно преходният период на властта в САЩ също създава предпоставки за изключителна политическа и военностратегическа динамика.

Срещата на високо равнище в Ула, Саудитска Арабия и възстановяването на дипломатическите отношения между Катар и четворката – антагонисти /Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет/, в присъствието на съветника на Тръмп Джеред Кушнер има конкретна цел – изолация на режима на моллите. Нито едно от 13-те условия на четворката за подобряване на отношенията с иредентиста Катар не беше изпълнено. Големият залог е всъщност връзките на Доха с Иран, Турция, но най-вече с движението на „Мюсюлманските братя“ /МБ/. Катарската столица се превърна в седалище на известни активисти на ислямистката партия като Юсуф Кардауи и други. Основният критерий за реалното сдобряване е именно отношението към МБ. В доктрината на Касем Сюлеймани мрежата на най-старата ислямистка партия, съществуваща в 70 страни по света, играе основна роля за „ислямското възраждане“ и създаването на „народни комитети“, чиято цел е свалянето на местните правителства. В геополитическата визия на убития в началото на миналата година, командващ на бригадата „Ал Кудс“ Касем Сюлеймани Египет – родината на МБ и най-населената арабска страна, чиято армия е 9-та света, ще е центърът на бъдещата ислямска революция, по модел на тази в Иран през 1979 г. Неслучайно по време на единственото посещение на бившия египетски президент, член на МБ в Техеран, Мохамед Морси през 2013 г. му беше предложена помощ в неговата страна, за да бъде създадена сила по модела на Корпуса на ислямските гвардейци в Иран. Според иранските военни стратези бъдещият египетски ислямски корпус трябваше да бъде попълнен от активисти и членове на МБ. Тази бъдеща елитна въоръжена сила трябваше да действа за сметка на египетската армия. Всъщност подобно предложение ускори процеса за отстраняването на президента-ислямист и поемането на властта именно от представител на армията.

Основната цел за инициативата в Ула е маргинализирането на МБ, като потенциален детонатор на ситуацията в Близкия Изток по подобие на 2011 г., който може да попадне в ръцете на моллите в Техеран. Абу Даби и Кайро остават скептични към инициативата на Рияд и си запазват правото да заявят дали 41-вата среща на представители на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив /СССПЗ/ е истинско сдобрение или временно примирие с Доха. На този етап не са отпаднали причините за разрива между двете страни. Това си проличава и в текста на подписаната от лидерите декларация. Предложената от саудитската страна формулировка „…сътрудничество и взаимодействие с държави и организации в региона, с които страните от СССПЗ имат общи интереси…“ е отклонено от катарците. Всъщност става въпрос за предложение за продължаване на процеса на нормализиране на отношенията с Израел, с което на този етап Доха не е съгласна. Противопоставянето и провала на процеса на подписването на мирни договори с арабски и ислямски страни с Израел е един от приоритетите в концепцията на Касем Сюлеймани. Иран го възприема като налагане на обсада около себе си.

В същата логическа рамка се вписват и политическите събития в Северна Сирия. Изненадващо прокюрдският Сирийски демократичен съвет /кюрдската автономия в Сирия/ обяви, че ще установи сътрудничество със сирийската опозиция и ще изградят съвместен политически проект. Това беше заявено от лидерката Илхам Ахмед. Тя хвърли вината за провала на преговорите с режима на Русия. Специалният пратеник на САЩ за Сирия Жоел Рийбърн поиска от лидера на сирийската опозиция Насър Харири да се обединят всички субекти на опозицията в Сирия против режима на Асад. Не е ясно как ще реагира Турция. Фактът, че Ердоган търси връзки и посредници с администрацията на Джо Байдън /в това число и чрез Израел/ за „отваряне на нова страница в отношенията“ вероятно ще го направи по-отстъпчив по тема, която досега беше табу за Анкара. Последните действия на турския контингент в Идлиб показват, че стратегическият път M4, контрола, на който принципно трябваше да се подели с руските си колеги, Анкара ще се стреми към еднолично администриране върху движението на гражданските и търговски автомобили върху тази важна артерия. Турските войници строят диги, окопи и наблюдателници по пътя, свързващ Идлиб и Латакия.

В тази светлина се забелязва активизирането на европейските делегации в зоната, контролирана от кюрдите. Безпрецедентно е и посещението на делегация на НАТО, ръководена от американския адмирал Пиър Олсон. Той ще направи инспекция на американските бази в Източна Сирия и ще проведе среща с командващия прокюрдските Сирийските демократични сили Мазлум ал Абди.

Видно е, че неочакваните събития и действия в региона ще зачестят, докато новата американска администрация влезе в работен режим и покаже реалния си профил.

  • The Foreign Insider

Последно от СВЯТ

Страница във Фейсбук

Страница във ВКонтакте

ПОДКРЕПА ЗА САЙТА

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

The Bulgarian Times