Безсмъртните махатми диктували текстовете на Елена Блаватска

След смъртта на новородения си син Юрочка Блаватска завинаги се отрекла от Бога

Юрочка

Раждането било тежко, детето дърпали с щипци; то се появило на белия свят с криво гръбче; гърбавичко било. Елена го поела, облята в сълзи. Нарекла го Юрочка. И за много пари купила от прочутия лекар Боткин справка за това, че е безплодна и написала на всички, че осиновила незаконородения син на своя приятелка от Николай Мейендорф. Трябвало да пази доброто си име. Заедно с новороденото тя тръгнала за Тбилиси, където живеел мъжът й. Блаватска пробвала отново да оправи отношенията си с него, но мъжът й не бил във възторг от чуждото дете.

След една година в живота на Елена се появил неуморният Агарди и я уговорил заедно с детето да тръгнат по Европа. Тя се съгласила. Мъжът й плюл на това безобразие и завинаги заминал при брат си в Полтава. Повече с Елена не се срещнали. А тя заживяла с Агарди.

През 1867 г. на път за Киев новороденото починало. До Елена бил само верният Агарди. Тя написала на приятелите си:

„В Киев се случи най-голямата трагедия в живота ми…“

След смъртта на детето Блаватска завинаги загубила вярата си в Бога. След много години нарочно ще го изхвърли от своето религиозно учение. Направо по женски – щом допуска толкова зло, тя ще мине и без него!

След смъртта на сина си Блаватска се почувствала абсолютно свободна от всичко и всички. И отново тръгнала на път. Тя участвала във въстанието на Гарибалди; живяла в Египет и спала в саркофаг, за да тренира способността си да чува гласове от други светове. Навсякъде провеждала магически сеанси.
Блаватска живяла три години в Тибет; посетила няколко закрити за европейци ламаистки манастири, изучавала текстове, които след това ще залегнат в книгата й „Гласовете на безмълвието“.

През 1871 г. Агарди починал от коремен тиф; след това починал баща й. За една година Блаватска се върнала в Одеса и отворила фабрика за мастила, но се разорила.
След това заминала за Южна Америка, пътешествала в Мексико. Навсякъде тя изучавала народните вярвания и религиозни култове, които по онова време били непонятни за европейците. Онова, с което почнала като каприз странно възпитана своеволна госпожица, придобило структурата и се превърнало в дълбоко философско търсене.

Ако не знаеш с какво да се захванеш, създай своя религия
През 1873 г. 42-годишната Елена Блаватска пристигнала в Ню Йорк.

По това време тя вече изглеждала като напълняла лелка, с мрачен и тежък поглед, но с огромна власт над хората.
Когато започвала да говори, хората били готови да тръгнат след нея накрай света, както децата в детството й. Мъжете падали в краката й и молели да ги вдигне и да ги научи за нещо светло.

В САЩ Елена Блаватска се опитала да живее нормално.

Живеела в пансион, изработвала изкуствени цветя. След като получила наследство от баща си, тя купила птицеферма, но птиците починали от чума и тя разбрала, че „нормалният“ живот не е за нея.

Блаватска решила да създаде учение, което да обединява магията с науката, което да дава ключ към познанието на всички велики тайни на мирозданието. За целта й бил необходим магически авторитет. И тя посещавала фермата на братята Еди, местни медиуми, за да им покаже своя талант. Братята Еди се наричали спиритуалисти и провеждали спиритични сеанси. Често ги посещавал полковник Хенри Стил Ълкът, герой от Гражданската война, който се увличал по мистиката. Там той се срещнал с пищната рижа руска дама, в развяваща се оранжева рокля, с нисък глас като на богинята Изида. Книгите долитали при нея през стените, тя четяла мислите на гостите и откривала скрити предмети, а в края на сеансите материализирала цяла група руски мужици и грузински джигити, един от които дори танцувал лезгинка.

Ълкът веднага предложил на Елена – не ръката и сърцето си, а помощ в нейната работа.

Без този неин предан спътник и съратник, нямаше да се появи никаква теософия. Ако един мъж има нужда от муза – вдъхновителка, то на жената за творчество й е нужен стимулатор и ограничител.

За Елена Ълкът се оказал божи дар. Първо, той бил офицер от запаса, душевно бил близък до нея; тя израснала сред военни и обичала всичко военно. Второ, той познавал окултизма и с възторг се отнасял към нейния разказ за това, как й диктува послания някакъв невидим Учител от Индия, и се превърнал в първия й ученик. Трето, той притежавал практичен и ясен ум; след думите следвали делата му и той реализирал всичко, което тя измисляла.

Казано – направено!

Елена разказала на Ълкът, че нейните учители са безсмъртните махатми, които й диктували книгата. Споделила с него мечтата си – да създаде общество, което ще изучава духовното наследство на Индия и Тибет, необикновените способности на хора и изворите на всички религии, които, както смятала тя, се намират на Изток. Ълкът изоставил жена си и трите си деца и се превърнал в муза за Блаватска.

През 1875 г. в Ню Йорк те създали първото теософско общество и народът започнал да се стича в него като безкраен поток. Негови филиали се появили в много градове в Европа.

През 1877 г. Елена Блаватска издала обемистия си труд „Разобличената Изида“, в която критикува учението на Дарвин и разкрива своята теория за развитието на човечеството. 1000-та бройки тираж били разпродадени за една седмица. Това било повече от успех. То било признание и световна слава.

Превод: издателство PACПEP

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ