Над 30 белоруски опозиционери, които участват в протестните акции, поискаха убежище в Литва. Властите им обещаха поддръжка за сметка на бюджета, а обикновените литовци се чудят – за какви заслуги пред Литва се дават тези привилегии на белорусите.
Департаментът по миграция в литовското министерство на вътрешните работи почти всеки ден съобщава за нови пристигнали в страната белоруски граждани, преследвани в родината им.
Непосредствено след изборите за президент в Беларус поискаха гражданство в Литва 11 белоруски граждани. Преди няколко дни още 20 избягаха в Литва.
Министърът на вътрешните работи в Литва Рита Тамашунене посочи, че са издадени разрешения на 34 белоруси за влизане в страната, но засега не всички са пристигнали.
На белоруските опозиционери ще бъдат предоставени жилища и охрана; на младите активисти обещаха безплатно обучение във Вилнюския университет.
Разбира се, условията на живот на простосмъртните опозиционери ще бъдат по-лоши от тези на Светлана Тихановская.
Литовците вече изразяват в социалните мрежи възмущението си от щедростта и прахосничеството на властите. Не всички коментари са меки, някои са и нецензурни.
А възторжените репортажи на западни СМИ за провелия се в Литва на 23 август „Път към свободата“ е само красива картинка, създадена от умелите оператори и фотографи. Оказа се, че в живата верига „Балтийски път“ на 23 август 1989 г. не са участвали „десет хиляди“, а десетки пъти по-малко хора.
„Живата верига“ на 23 август 2020 г. е чиста профанация. А масовата акция, в която уж участвали 50 хиляди души, беше организирана от две-три партии на днешната опозиция. Тя беше определена като пиар на обществения деец Андрюс Тапинас.
Управляващата страната партия Избирателна акция на поляците в Литва-Съюз на християнските семейства“ – ИАПЛ-СХС, поддържа действията на белоруската полиция срещу мирните протестиращи.
В едно интервю нейният лидер Волдемар Томашевский заяви, че Лукашенко има доверието на голяма част от белоруския народ. Той критикува министъра на външните работи в Литва – Линкявичус, за неговите категорични изказвания за властите в Беларус, които според него са извън „границите на дипломацията“, тъй като пресичат пътя за цивилизования диалог между официалните Минск и Вилнюс.
Така, месец и половина преди парламентарните избори в Литва, се оформиха два фронта, между които на 11 октомври ще се състои генерално сражение. От една страна – партията на управляващата коалиция, от друга – опозицията, която с участието си в „Път към свободата“ поддържа независимия президент Гитанас Науседа.
Издaтeлcтвo PACПEP
