На 25 март се празнува един от най-хубавите православни празници Благовещение

 Преданието разказва как небето се отворило и при Дева Мария слязъл Божият ангел вестител Гавраил и и съобщил, че ще роди Божи син

„Радвай се, благодатна, Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божии.„

Благовещение се празнува девет месеца преди Рождество, откъдето се поставя началото на нашето спасение.

Камбаните на църквата известяват зачатието, а хората възкликват „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!“.

Обичаи и поверия

Облича се нова дреха и на празничната трапеза се слага риба, обредна питка, мед и лучник.

Бабите казват, че дойде ли Благовец, хората се хващат за зелено. Приготвя се супа от прясна коприва и в средата на трапезата се нареждат зеленчуци. Момичетата месят за първи път питка с мед, която раздават на съседи и роднини.

Гадае се по деня, каквото правиш и както премине той, такава ще е цялата година. Хубаво е да носиш пара в джоба си. Вярва се, че ако те закука кукувица, за да имаш берекет, трябва да се хванеш за паричка. Момите ще разберат дали ще се задомят, като поставят във вода лалета и изчакат три дни. Ако се разпъпят, ще се омъжат до края на годината.

Който види летящ щъркел, ще е благословен през цялата година. Против урочасване се прави възел на коланче или забрадка, което не се развързва до другата година. На този ден не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.

Жените премитат къщата и палят сметта, като по този начин изгарят всичко лошо. На този ден се отделя особено внимание на змиите. В народните обичаи и вярвания змията е обичано същество – тя е умно и мъдро животно, но същевременно и избягвано, защото вещае смърт. Предпазва от болести и изцерява болните.

На Благовец се вярва, че на който змия му пролази дрехата, ще добие големи богатства, както и ако е болен, ще оздравее. Удряйки в желязо се прави ритуално пъдене на змии и се казва заклинание: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“.

25 март е благ ден, в който човек не чувства болка и раните заздравяват. На малките деца пробиват ушите и се бележат животните. Жените копаят градината, а мъжете пускат пчелите от кошерите.

От старо време е останал изразът „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“

 Благовещение е евангелско събитие, на което е посветен християнският празник, който се празнува на 25 март

Архангел Гавриил възвестява на Дева Мария, че ще роди очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос

 Празникът е утвърден от Православната църква през 7 век

 Почита се от православието, католицизма и протестантството

За него се разказва в Евангелието от Лука, глава първа:

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35. Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Въпреки че Благовещение е по времето на Великия пост, по изключение може да се яде риба. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Тъй като празникът съвпада с началото на пролетта, традиционно се приготвят коприва, спанак, лапад и др.

Пече се пита, която се маже с мед и се раздава на съседи и близки.

Според народни вярвания на този ден по-лесно и бързо зарастват рани, затова дупчели ушите на малки момиченца, за да им сложат обеци и вярвали, че те не изпитват болка, защото вярвали, че около тях кръжат невидими небесни сили от свитата на архангел Гавриил. На този ден всяка отрова губи силата си. Има обичай стопаните да премитат къщите и дворовете си, да палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от ухапване на змии през лятото. На едно място или на всички ъгли в двора се пали говежда тор, за да прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци, обикалят двора и къщата и изричат „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“.

Според народните вярвания това е „благ ден“ и е забранено жени да докосват игли, куки или конци.

Народът вярвал в пречистващата сила на огъня, затова възрастните разрешавали на деца и младежи да го прескачат за здраве.

На Благовещение се става рано, за да е богата годината.

Според народните вярвания на Благовещение се връщат самодивите, които играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева повече не пониквала. Който зърнел самодива, се разболявал от самодивска болест. Болните можели да се излекуват, като преспят на самодивска поляна край самодивски извор и се измият с „мълчана вода“ – от самодивския кладенец.

Вярва се, че където има закопано имане, в късна доба, срещу Благовец, парите излъчват син пламък изпод земята. Затова иманярите тръгват да обикалят могили, пресъхнали кладенци и запустели места, с надеждата да зърнат пламъка, който ще ги дари с богатство.

Вярвало се, че в нощта срещу Благовец от небитието идват духовете на починали, които приживе са укрили голямо съкровище.

Когато семейството седне на трапезата, домакинята отчупва парче от питата и го оставя пред прага за домашния дух.

Девойките, на които предстои да се омъжат, щом съзрат лястовичка, връзват на ръченика – дълга кърпа, с ресни, три възелчета, като изричат заговора: „Лястовичке, посестримке, какъвто шъ ма земи, такъв нишан да ми туриш!“ Слагат кърпата върху пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят какъв ще е женихът им.

Възелче на забрадка, коланче или връвчица се носело през цялата година, за да предпазва от уроки.

Преди да чуят кукувича песен, хората гледали да са сити, да имат пара в джоба си и добро нанстроение, за да им върви през цялата година.

По времето на Великия пост е забранено да се играе хоро, но на Благовещение е разрешено мъжкото хоро „буенец“.

Празникът се почита от много майки, тъй като Богородица е тяхна закрилница.

Благовещение на Пресвета Богородица и приснодева Мария

В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Нека си припомним какво благовествува св. Лука, който по-подробно от другите евангелисти описва събитията, предшествували рождението на Иисуса Христа.

„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Лука 1:26-28

В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.

Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: „Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!“ Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: „Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край.“ Пресвета Дева казала на ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ – Ангелът й отговорил: „Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“

След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. „Ето рабинята Господня – казала Мария, – нека ми бъде по думата ти?“ Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.

Пресвета Дева била, както е известно, дъщеря на благочестивите старци Йоаким и Анна, които още от рождението й я били посветили Богу. Когато станала на три години, те я завели в храма. Скоро след това те умрели. А пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание.

Преданието говори, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг.

Но пресвета Дева Мария отговорила решително, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка. А в Юдея нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова, за да не се наруши общоприетият обичай, свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази.

Пресвета Дева Мария, като минала в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф.

Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги.

Като изучила пророчествата, тя знаела, че е близко дохождането на Месия – Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7:14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителят на света.

И ето, тя сама трябвало да бъде Майка на Сина Божий!

Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: „Душата ми величае Господа – отговорила тя на Елисаветиното приветствие – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят.“

„Днес е началото на нашето спасение – възпява св. Църква – и разкриване на вечната тайна:
Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува
Затова нека и ние с него да пеем на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!“

Имен ден празнуват Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина и др.