Валпургиева нощ, или нощ на вещиците – 30 април срещу 1 май

В много страни в Западна Европа Валпургиевата нощ се отбелязва като празник на пролетта, който има корени в дохристиянските времена. Празнували го келтите – те отбелязват Белтайн; така наричат месец май в ирландските, шотландските и други езици; германци, англичани, чехи, словаци и литовци организират хоровод около Майско дърво – украсено дърво или висок стълб, който се издига на 1 май, на Тройца или на други празници.

Християнската светица Валбурга, или Валпургия

Валпургиевата нощ е посветена на християнската светица Валбурга, според преданието живяла през 8 век в южноанглийския район Уесекс; тя била английска бенедиктинка и настоятелка на манастира в Хайденхайм, дъщеря на Свети Ричард Уесекски и блажената Уна Уесекска, роднина и племенница на Свети Бонифаций. Римо-католическата църква я почита от 2006 г.
Валбурга напуснала Англия, заселила се в Германия, където започнала да лекува. 100 години след смъртта й, когато възстановявали основания от нея манастир, работници осквернили гроба на монахинята. Според преданието през нощта на епископа се явила страшна сянка, след което решили да преместят мощите й; те били закопани в една скала, от която бликнало лечебно масло, което помагало срещу много болести. След това било решено Валбурга да бъде канонизирана за светица. Нейните мощи били разнесени в различни германски градове и започнали да я честват на 1 май.
С времето езическият и християнският празник се смесили. На 1 май хората отбелязват и идването на пролетта, и поменават света Валбурга.

Поверия и обичаи на Валпургиевата нощ

Поверията за неистов разгул в нощта преди 1 май били разпространени само при германоезичните народи – германци, австрийци, народите на Скандинавия. Според поверието в нощта на 1-ви май нечистите сили и душите на починалите излизат при хората, а вещиците яхват метлите, организират сборища и танцуват и се веселят.

Келтите отбелязвали 1 май като празник на скотовъдството, свързан с култа към слънцето. Древните келти палели огромни огньове на върховете на хълмове и се обръщали с молитви към небесното светило.
В Шотландия на празника се украсява „майско дърво“, избира се „майска кралица“ и др.

В Европа 1 май е голям народен празник на пролетта, който се отбелязва много ярко и весело.

В по-стари времена по времето на Валпургиевата нощ се извършвала магическа церемония за изгонване на вещиците: палели се огньове, на които изгаряли сламени чучела на вещици, обхождали къщите си със запалени факли, биели църковните камбани. Смятало се, че тази нощ билките придобиват чудодейна лечебна сила.

На руското поверие за полета на вещици над оголяла планина в края на април е равнозначно на германското поверие, според което в тази нощ се събират вещиците, върколаците и душите на починали.

Валпургиева нощ е описана и във „Фауст“ на Гьоте.

Поверието за Валпургиевата нощ е възникнало в края на 8-и век.

Езичниците тържествено празнували 1 май; тогава възрастните жени и онези, които не можели да се откажат от езическите обреди в полза на християнството, въпреки строгата забрана, продължавали да се събират на недостъпни места и с песни и танци да посрещат 1-ви май. Огньовете, дивата местност засилвали сред народа вярванията за сборища на вещици.

Според поверията вещиците се събират в Рождественските нощи, в навечерието на великия пост, на Светлата седмица, на Юриев ден при източните славяни, на 1 май при немците и на Иванова нощ.

В Италия селски момчета, със зелени клонки, украсени с цветни ленти и цветя, обикалят от къща на къща, пеят песен, в която се оповестява настъпването на пролетта. В една от майските вечери момчетата слагат зелената клонка пред вратата на любимата си. Това е форма на предложение. Ако момичето е съгласно, взема клонката, в противен случай я хвърля на пътя.

В Сицилия мало и голямо отива на ливада и бере цветя – жълта лайка, правят букети, венци и гирлянди. След това отиват в църквата и изказват заветните си желания.
Сицилийците смятат, че жълтата лайка носи щастие и здраве.

Чехите и словаците украсяват високо хвойново дърво, бор или ела, очистено от кората, с оставена на върха корона, която украсяват с разноцветни ленти, кърпи, колачета. Под короната окачат широк венец от пролетни цветя. Във всяко село се украсяват по няколко такива дървета; най-високото се намира на централния селски площад. Всеки юноша поставя пред вратата на любимата дръвче, най-често брезичка. Преди настъпването на май на площада се организира първата младежка „музика“ на открито. Младежите ходят с дръвчета по къщите и каня девойките на танци.

Подобен обичай имат и лужичаните – лужички сърби, които живеят само в Германия, в района Лужица.

Хървати и словенци в навечерието на 1 май организират ритуални шествия на деца и младежи; празнично облечени, те обикалят къщите с пожелания за здраве, късмет и успех и получават подаръци.

В Скандинавия палят огньове, за да извикат пролетта, да изгонят злите духове и да се избавят от боклука, натрупан през зимата; хапват гравлакс – прясна сьомга, маринована в сол, захар и копър.

Издателство PACПEP

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times