Власт и тайни: Почина ракета-носител на Бойко Борисов (ЦЕНЗУРИРАНА СТАТИЯ НА ГРИГОР ЛИЛОВ) Разкрития за една световна тайна: КОЙ КОНТРОЛИРА СЪДЪРЖАНИЕТО В ИНТЕРНЕТ – ФЕЙСБУК У НАС, В ЕВРОПА, В РУСИЯ И КЪДЕ ЛИ ОЩЕ НЕ?

Днес почти всички медии поместиха съобщение – нещо като жалейка за смъртта на ген. Кирил Войнов. Въобще сякаш се лее народна скръб по отишъл в по-добрия от нашия свят човек – нещо като национален герой.
Но може би починалият първи пожарникар на републиката – старата социалистическа и новата демократична е нещо като „антинационален герой”, защото на този човек, на роднинската си връзка с него и оттам с родата на Тодор Живков дължи кариерата и възхода си Бойко Борисов.

В тази връзка давам откъс от книгата ми „Тайния проект Бойко Борисов” (2009 г.), излязла на 100-ия ден от първото правителство на пожарникаря.

Откъсът:
_______
Първия код, с който новият ни премиер се представя, е неговият дядо. Всъщност той му е прадядо по майчина линия.
Дядо Асен Войнов е ключ в публичния имидж на премиера.
За политическата кариера на бившия член на БКП Бойко Борисов убитият роднина е основополагащ камък. Той е като парола – онази, която го легитимира като подходящ за дошлата след Десети ноември 1989 г. демокрация. Защото днес званието „комунист“ е компромат, а роднината-антикомунист – своеобразната реабилитация. Дори и да нямаше повод за нея, тя щеше да бъде измислена.
„В изборната нощ бяхме се събрали и като разбрахме, че ГЕРБ печели, казах на сина ми – не е била напразна смъртта на дядо Асен“, разказва в медиите Павлина Скобелева, негова леля.
После, когато лидерът на ГЕРБ е открил пресконференцията, тя се разплакала. Защото съдбата на Асен Войнов предопределя и житейския път на наследниците му.
„На сестра ми, майката на Бойко, не й позволиха да учи, завърши педагогически институт, записа висше педагогика, изключиха я“, спомня си лелята. Самата тя е отличничка от гимназията. Получава дипломата си през 1961 г. Детската й мечта е била да бъде докторка. Но тогава във формулярите за кандидатстване е съществувал параграф за роднините. Трябвало да се попълва: „дядо – народен враг“.
Лелята заминала като учителка на границата. На следващата година се записала в акушерско училище. Приели я и изкарала един семестър с пълен отличен. След това обаче отворили характеристиките и видели, че там пише – дядо й по бащина линия е ликвидиран като народен враг.
И това сложило точка на учението й.
– Страшно е на 17 години да разбереш, че никога не можеш да станеш някакъв в тая държава, че си обречен просто да съществуваш! – горчиво отбелязва премиерът.
– Винаги ме е възмущавало, че някои хора говореха, че Бойко произхожда от комунистическо семейство – възмущава се Павлина Скобелева, докато гали едрата каракачанка. Естествено, породата на кучето е българска – от онази, с която се прочу Генерала. Той също е възмутен, че Иван Костов наляво и надясно разправял, че е човек на комунистите и Държавна сигурност.
Според родата Бойко и сестра му не знаели подробности около гибелта на прадядото Асен. Чак след 90-те години започнали да говорят за него – явно много страх са брали дотогава. Майката на Бойко – Венета, е била на 11 години, когато прибират дядо й. Винаги е твърдяла, че е умрял от мъченическа смърт.
– Дядо ми Асен го отвличат комунистите от с. Хераково на 26 септември 1944 г. – твърди Бойко Борисов пред Димитър Златков. – Идват няколко въоръжени и без да се представят, го измъкват. Утрепали са го от бой с тояги в затвора без съд и присъда. Враг на народа са го изкарали. Открихме истината за дядо 50 години по-късно, през 1994-а, когато издирихме смъртния акт. Дотогава дори не можахме да го погребем.
– Дядо ми са го убили комунистите още на 9 септември, но до 23-ти се е водил безследно изчезнал – е друга, също публична версия на Генерала. – Като станах секретар (главен секретар на МВР – б.а.), му намерих делото. Бил умрял от червен вятър… Затова им обещавам такъв вятър да ги духа, че да не останат във властта! – заканваше се Бойко Борисов по адрес на БСП. Той е категоричен:
– Първият шамар получих, когато завърших гимназията с отличен. Заради дядо ми забраниха да кандидатствам в първи и втори факултет на института (държавна сигурност и милицията в школата на МВР).
Спорна е истината му. Няма никакви документи, че премиерът ни е кандидатствал за тях. Пък и на относително леките изпити в пожарникарския факултет оценката му не онзи отличен, извоюван в школото в Банкя.
Според семейното предание прадядото е бил запален земеделец и поддръжник на Александър Стамболийски. По негово време e станал кмет на с. Хераково. Управлявал e до военния преврат през 1934 г., когато за първи път са го арестували и почти пребили от бой. Твърди се, че след събитията от 9 септември е изчезнал безследно. Според разказа на родата Асен Войнов дори се е зарадвал, когато дошла народната власт. Но не минало много време и го задигнали от нивата. Според някои от версиите е разстрелян на една или друга дата направо в царевичака. Според други това е станало в кауша. Според трети – вместо да го гърмят, са го изтезавали до смърт.
Според последната хипотеза са го усмъртили с побоища в Софийския затвор. „Когато преди 4 години почина съпругът ми, го сложихме до гроба на дядо Асен – вече знаехме къде точно е“ – споменава Павлина Скобелева.
– Когато роднините го прибрали да го погребат, по него нямало здрав кокал. Разбрало се, че е агонизирал шест часа в затворническия лазарет след последния побой. В същия ден пребили още 18 души в затвора! – разказвал на Павлина баща й Райчо. Споменавал, че едва го събрали, за да го сложат в ковчега. Тялото откупила със злато бабата – била е заможна.
„Все едно, че дядо не е съществувал, в кметството нямаше нито една следа от него, всичко е било заличено“, кълне се лелята на Бойко Борисов. Намерили само кръщелно свидетелство, в което пише, че е роден на 1 януари 1888 г. и повече никакви следи. Открили и смъртен акт. Той бил представен в съда в Сливница, защото за всички безследно изчезнали при демокрацията се водели дела, с които се доказва смъртта им. Местният свещеник установил, че единствено книгата с погребения от 1944 г. липсвала от архива.
– Посвещавам деня (на изборната победа – бел. ред.) на дядо ми, убит на 9 септември! – заяви бъдещият премиер, откривайки пресконференцията си в НДК в онази знаменателна нощ на триумфа. – Личната драма и успех за мен никога не са имали публично значение. Аз мисля, че това беше едно възмездие, един реванш на историята за стотици хиляди. …
– В моето досие един кадровик има – разказва Генерала пред Николай Бареков – Даскалов, мисля, че се казва, не знам дали е жив, ако е жив, ще прочете това и сигурно ще го каже, ме беше викнал и ми беше показал, там пишеше Бойко Методиев Борисов – дядо му враг на народната власт, монархофашист. Да не се допуска до ръководни постове и подчертано с червено – да не се допуска.
Прадядото обаче не е монархофашист, а николапетковист от БЗНС! Затова е и ял толкова бой след преврата от 1934 г., установил едноличната власт на цар Борис.
Май детайлите нещо не се връзват. Макар че мрази комунистите, Бойко Борисов отказа да се деполитизира през 1990 г. Поиска да си остане член на БКП. „Махнах се от института, защото дойде деполитизацията на МВР – може ли един поп за една нощ да си хвърли килимявката? Партийните секретари първи се деполитизираха и първи се отказаха от партията.“ – аргументира се той.
По онова време славата, макар за малко, макар и мимолетно, го обгражда с ласките си. Червеният партиен орган в. „Дума“ го сочи за пример в кампанията си срещу деполитизацията на органите за сигурност и разтурянето на първичните партийни организации по месторабота. Коментира комунистическото минало на родата му, което офицерът не предал!
По-същественото обаче е, че други детайли също не съвпадат, не кореспондират помежду си.


Прапрадядото хем го съдят, хем е убит ту на самия 9 септември, в дните непосредствено след това, ту на 22-и или 23-и, понякога и на 26-и…
Хем изчезва на някоя от тези дати, хем въоръжени го прибират от дома му, без да се представят или го задигат направо от къра.
От една страна родата си го е взела от затвора – натрошен целия, от друга – дори не знаела къде са костите му, та питала местния свещеник, който също свил рамене.
От трета страна – съпругът на лела Павлина е погребан до прадядото Асен, т.е. гробът се знае.
От четвърта – не е възможно да се води някой за безследно изчезнал, а трупът му да е налице!
И най-сетне в местното гробище местата също са кът, както в софийските. Но този толкова мистериозен гроб не е от последните, от онези през 90-те години – някъде в края на терена, а на доста видно място. Със сигурност то е платено и използвано преди много десетилетия.
Най-сетне са откупили със злато тялото, но тленните останки „открили“ чак след идването на демокрацията.
Нищо не са знаели за случилото се с него до 1994 г., когато намерили документите с диагнозата „червен вятър“, но пък са категорични за боя с тояги, а не за други изтезания като причина за смъртта.
Лелята, родата и самият Бойко Борисов говорят в разногласие, сами се объркват, пък и се менят, освен дати и причини – от Народен съд до разправа без съд и присъда, от побой до разстрел…


Враг, не враг, но „противникът“ с ликвидиран прадядо без проблеми е приет в редовете на БКП. Без спънки прави блестяща кариера точно в тези факултети, които се оказват забранени за него. Сбогува се със званието „курсант“ в тях, но получава званието техен преподавател и ръководител на катедра, получава и офицерска кариера в редиците на Държавна сигурност.
За последната версия около дядото-антикомунист неволно се изпусна самата Евгения Живкова:
– Имате ли обяснение за ожесточения антикомунизъм, който Бойко Борисов изповядва сега?
– Да, имам. Бойко трябваше да намери своето място вляво или вдясно. И понеже вляво това бе трудно, насочи се вдясно. А антикомунизмът е най-лесната пътека, по която можеше да мине – не толкова с трагичната история на неговия дядо, която той сега разказва и която не знам дали е истинска.
Странно е, че Жени и Бойко, Бойко и Живков не са коментирали тази история. Възможно е бодигардът да е бил повече от деликатен, възможно е да се е страхувал да не изгуби ангажимента си при семейството. Но едно обстоятелство прави впечатление. До началото на политическата си кариера, до главното си секретарство в МВР той никъде и никога, по никакъв повод не е споделял за семейната драма. Все едно, че такава няма.
А най-странното е, че размаханото публично петно „враг на народа“ въобще не се е оказало недостатък в иначе тоталитарните времена! По никакъв начин! Нищо, че се твърди точно обратното.

СТАНДАРТНА ЧОВЕКОЕДИНИЦА

Поне в началото на жизнения му път Бойко Борисов и родителите му са били най-обикновени хора – нито онеправдани от социализма, нито облагодетелствани от него. Поне дотогава, когато съдбата обръща благосклонно лице първо към бащата, който става офицер от Софийско градско на МВР, после към майката – заслужил учител, а в „развития социализъм” – и към сина ми.
Бъдещият главен секретар на МВР и политик е роден на 13 юни през 1959 г. в с. Банкя. Едва през 1969 г. то е обявено за град, а се превръща в част от Столичната община след още 10 години.
Нищо не отличава семейството от съгражданите им. Бащата Методи е пожарникар, а майката Венета – начална учителка. Тя е починала от рак на 10 октомври 1998 г. По всичко изглежда, че баща му е емигрант в Испания – в провинция Гуадалахара. В трежърите на социалното осигуряване неговото име се води под № 5314.
Първите години от живота си бъдещият премиер е прекарал заедно със сестра си Краси в с. Хераково – при леля си Павлина Скобелева. Тя и досега галено го нарича „Боби“. Лелята е била акушерка във Втора градска болница в столицата. Там я уредила нейна позната – зам.-министърката на здравеопазването Сибила Радева. Знаели се от Хераково, където карала докторския си стаж, обяснява Павлина. Сега в същата болница работи сестрата на Генерала – д-р Красимира Георгиева.
Бойко завършва с пълна шестица училището, в което преподава и майка му като учителка. Според класната му децата били много амбициозни и все отличници. На чина до него е седяла нейната щерка, но трепетите на първата обич не преминали между двамата, май със съжаление отбелязва учителката.
Въпреки че е комсомолски секретар, там са го запомнили най-вече с лудориите, които е правил. Той е бил сред най-големите немирници в родната Банкя. Още от малък се е превърнал в лидер – като победител в махленските двубои го избрали за главатар на детската банда „Пакост“. Редовно тарашели чуждите градини, подсмихват се сега съседите му. След всеки набег из комшийските ягоди е играела пръчка – „възпитателка“, но и това не е помагало.
– Майка ми имаше една много малка пръчица – много тънка. Само като ме виждаше, казваше: „Пръчката!“. Тичах с едни къси гащета, само като й чуех гласчето, и се прибирах. Това е превенцията! – признава самият той.
„Спомням си, че в 11 клас в училището пристигна една млада учителка по математика, казваше се Тепавичарова – разказва бившата му класна Мария Ранкова. – След часа тя дойде в класната стая и заяви, че не може да работи повече, защото Борисов и приятелите му я ухажвали. Аз рядко се карам, но тогава доста го нахоках.“.
Съучениците му от онези години твърдят, че отдавна не поддържат връзка с него. Не желаят да споделят за юношеството си – или няма какво да си спомнят, или пък предпочитат да замълчат. Нищо не се знае за приятелката му – Ленчето. Бойко й станал кавалера на абитуриентския бал.
– Като малък бях много активен в спорта и ако всичко вървеше нормално, сега може би щях да съм футболист – споделя той самият в свое интервю с Миролюба Бенатова.
Журналистката не знае, но един от далечните роднини на майка му – Войн Войнов, е сред знаменитите футболисти на „Левски“ и известен треньор. Той е и учредител на Съюза на командосите в България, в чийто редици Бойко Борисов е повече от почетен член.
– Но тогава краката ми заболяха, медицината още не беше напреднала, израснах за месец с 10-15 сантиметра, вследствие на което костта ми не се втвърдяваше и лекарите казаха, че веднага трябва да прекратя активния спорт, за да не окуцея. Това беше голям шамар за мен. Освен че ми доставяше удоволствие, вече ми беше станало и навик да играя. Тогава реших да се отдам на учението. Станах златен медалист на гимназията без нито една петица.
– Толкова ли е важно това за вас? – пита журналистката.
– Обичах да се състезавам с другите. Исках да съм първенец. Състезавах се с болестта. Исках, като не мога да съм спортист, да съм отличник. Тогава свирех на акордеон, бях солист на представителния оркестър. По-близките ми хора знаят, че много хубаво свиря на китара. Свиря и на кларнет – имам снимки на една манифестация на 24 май… Между другото, когато откривахме обновените кучкарници за полицейските кучета, се оказа, че ветеринарният доктор на полицията е другият кларнетист от оркестъра. Не се бяхме виждали от години. Много се смяхме…
Навремето като ученици свирили през лятото по почивните станции в Банкя. Обикновено изпълнявали „Червена роза“, любима на пенсионерите. После поднасяли ученическата фуражка и кой колкото даде. „Изкарвахме по 5 лева, а това беше храната за цяла седмица“ – спомня си премиерът.
Хобитата на Бойко Борисов са многобройни. Освен че играе тенис и футбол, премиерът има и по-духовни занятия. Той отглежда и популяризира породата кучета „балканска (българска) каракачанка“. „Единственото нещо, за което съм си позволил да помоля Симеон II, е да помогне да регистрират в света българската овчарка – отбелязва премиерът. – Това е страхотно куче, вярно, непретенциозно към храната и външните условия, податливо на дресировка. Никога няма да посегне на свой човек от дома, но е безкомпромисно в битката с враговете си. Това е нещо за България, не е лично за мен!“.
Много обича да рисува. Навремето дори се е издържал с това – правил е копия на картините на известни художници. Твърди се, че е продавал произведения дори на легендарния иманяр Желязко Демирев – Императора. Не е ясно нито кой и кога ги е свързал, нито как е реагирала тогавашната милиция, следяща неотлъчно контрабандиста на антики. Рисувал е и Рембрандт, но любим му остава руския художник Иван Айвазовски и неговото платно „Деветият вал“. И сега се разтоварва по този начин.
– Винаги, когато имам време, взимам четката! – обяснява самият той. – Рисувах, докато бях главен секретар на МВР. Вечер, когато не можех да спя, започвах да творя върху платното. Ставам от леглото и рисувам….
Казва, че от малък се страхува да лети и да го боцкат с инжекции. Напълно неизвестно е, че в младежките си години е имитирал рокерите – ходил е с кожени дрехи и дълга коса. За тази си отлика от своите връстници Бойко Борисов никога не разказва.
– Казармата за мен беше превратен момент – разгръща спомените си премиера. – Та когато отидох в казармата в Плевен, вътрешно в себе си аз бях последната дупка. Не можех да тичам, не можех да правя набирания на лоста, нищо не можех! – Бойко Борисов не отрича, че може би е бил комплексирано момче. – Тогава твърдо реших, че ще се доказвам. Много ми помогна взводният командир, който не ме подиграваше, а ме насърчи. Тренирах вечер, във всяко свободно време и в края на казармата бях от хората, които правят най-много набирания. Постепенно още в казармата се наложих като уважаван човек с много тренировки. Оставих „отличника“ на третия ден в казармата. Когато ми взеха всичко – бельото, дрехите, обувките. Това се прави на всички, де. Но тогава осъзнах, че само силните са добре в живота. Слаб ли си – лошо. Силен е онзи, който може да отстоява своето. Приех, че трябва да си отвоюваш своето! – признава Бате Бойко.
„Отвоюването на успеха“ започва учудващо лесно.

НЕБЛАГОДАРНИЯТ ЖИВОТ

Дори бегли щрихи маркират как неблагодарният иначе живот е белязал съдбата на Бойко Борисов. „Нулата“, от която е тръгнал, „нулата“, за която толкова обича да говори, бързо се превръща в предпоставка за далеч по-значими величини.
Бъдещият премиер е приет като войник в ШЗО в Плевен. Школата за младши офицери на армията в този град не взимаше, който и да е, камо ли пък внуци на „враг на народа“, за какъвто се сочи прадядото на Генерала. За нея по принцип трябваха стабилни, добре подплатени връзки. Та нали точно там дори синовете на Политбюро, синът на Тодор Живков, децата на големците си отслужваха дълга към Родината.
Редовната наборна служба тогава е около две години времетраене, побрани в три календарни – от пролет до пролет или от есен до есен. В биографията на премиера ни обаче четем друго – в казармата той служи само през 1977-1978 г. Всъщност курсът в школата е едногодишен, а втората година – в случая спестената, би трябвало да се кара из редовите поделения по страната. С този факт от биографиите им Бойко Борисов и неговият приятел Валентин Златев си приличат. Нефтеният олигарх и син на бившия ръководител на гр. Правец също е служил една година – само в ШЗО-о в Плевен, след което е бил освободен.
Предсрочно уволнение или освобождаване в онези години се допускаше само при сериозна болест или по върло изключение – с много ходатайства, със здраво и особено високо покровителство.
Валентин Златев го е имал – посредством баща си от Тодор Живков. А Бойко Борисов? Изключения се правеха много рядко и никога – за случайни люде, започнали от низините на обществото. Дори влизането в школата на МВР в Симеоново не се превръщаше в основание за прекъсване на войниклъка. Пък и успехът от приемните изпити на пълния отличник от училището в Банкя не е кръгло шест, за да послужи за някакъв формален претекст.
Още един любопитен детайл илюстрира житие-битието на Бойко Борисов в ШЗО. Ако Плевенското училище е първата привилегия, която е получил в онова регламентирано до детайли тоталитарно общество, то естеството на службата му в казармата е втората. Защото премиерът ни е бил онзи „кокал“, който е носел отговорността за баките с храната. Точно той е бъркал в казаните, за да раздава манджата на войската. Който е бил войник, знае колко блага работа е тази – да си кашавар или артелчик. Всеки може да се закълне, че на нея всякога са уреждани „наши момчета“ – без изключения.
Спечелването на първия милион винаги е тайна, твърди сентенцията. Но и тайните на биографията, тайните на кариерата не всякога са за показ пред чужди очи. Тази типична за онова време житейска „нула“ или по-скоро социалистическа стандартна единица – Бойко Борисов, всъщност още тогава се оказва съвсем друга и непозната цифра.
Първият от многото ключове за разшифрирането й, за онова, което се крие зад нея, се нарича „Войн“.

ТАЙНАТА ПАРОЛА НА ВРЕМЕТО

Този ключ „Войн“ е заложен в далечното минало – преди повече от век. Останал е да ръждясва в ключалката на времето, докато в младежките години на премиера неочаквано се превърта и стремително започва да променя съдбата му. Дотогава нищо не подсказва такъв развой на събитията.
Този символ – „Войн“, наистина е странен. Той е най-съществената брънка от истината за охранителя, записана в Проекта с неговия код.
Не, не си мислете, че става дума за литературен образ или метафора. Защото неизвестни, повече от грижливо укрити факти съдържа потъмнялата от патината на времето история.
Възможно е, поне теоретично, „Войн“ да се окаже случайност, някакво съвпадение. Но по-скоро е необятно разписание за съдбата на един човек и един народ – датирано от далечното минало през близкото, още незабравено социалистическо битие до сегашното настояще. Затова истината за този „Войн“ е пазена по-зорко от най-големите тайни както на комунистическа, така и на демократическа България.
Каква е тя?
„Войн“ е повече от парола. В подходящото място и „когато му дойде времето“ (според крилатата фраза на царя), за съответния човек този „Войн“ се превръща в нещо като приказното „Сезам, отвори се!“ Тази парола отвори пред бодигарда пещерата със съкровищата на властта. Тя затвори така бързо вратата на казармата зад гърба му.
Защото във „Войн“ – в тези четири букви скрито са кодирани близките отношения между Бойко Борисов и Тодор Живков – на едната рода с другата, на едното семейство с другото!
Вярно е, че не са преки – далечни са, по сватовство. Истина е, че разцъфтяват в новите демократични времена, но не е лъжа, че дават първи плодове още в старите – социалистическите. Ясно е, че бившият Генерален секретар на родната компартия и бодигардът му не са се залюбили от първи поглед като гаджета, за да се „вземат“ толкова светкавично след Десети ноември 1989 г.
Разрови ли се, обраслата в паяжината на годините история се оказва първият и напълно неизвестен детайл от биографията – нещо като ракета-носител, изстреляла съдбата на Бате Бойко в космически висоти.
Факт е, че независимо от условностите на това относително роднинство то се отличава с богато и интересно минало. Хрониките му съдържат над век! Изненадващо е, но се вижда – устояло е на изпитанията на съдбата. Странно е – потъвало е нееднократно в забрава, но после грижовна ръка го е изваждала и изтупвала от прахта.
Самото му начало е забулено в почти непрогледна мъгла. То започва веднага след Освобождението от османско робство. Тогава е положена кметската традиция в рода на Бойко Борисов – от с. Хераково, откъдето води корен родословието на майка му, до столицата София. Прапрапрадядо му по майчина линия се казва Войн.
За него не се знае много, да не кажем нищо. Родовите хроники пазят спомена, че на 12-13 години е тръгнал да скита по белия свят. В патриархално общество като онова подобно приключение е немислимо – дори теоретично. Легендата гласи, че странстващи руски монаси отвели момчето от родителите. Според друга приказка било сирак и затова те милосърдно са го прибрали за отглеждане.
В родното си място то се завърнало след повече от десетина години – като възмъжал младеж. Войн говорел гръцки и латински, бил сръчен и работлив. Никой не знаел, пък и никога никой не е узнал нито къде е бил хлапакът, докато порасне, нито къде се е изучил на толкова висока за времето грамотност. Нямало кой да го посрещне – съселяните отдавна били забравили сополивия момчурляк.
За времето на отсъствието му годините успели да изличат дори фамилията му. Кръстили са го странно – вероятно точно така, понеже е пристигнал заедно с руските войски. Изглежда Войн е бил и истински войн в Освободителната война, за да заслужи прозвището си. Но не се е завърнал обратно, а останал тук.
По-нататък историята заприличва на щастлива сапунка от най-сълзливите латиноамерикански сериали. Непознатият, забравен кажи-речи от всички техен съселянин набързо е назначен да кметува в цялата околия. Според преданието Войн е бил истински красавец и дъщерята на местния ханджия – Найда, се влюбила в него. Двамата се оженили, потръгнало им и с парите от зестрата и спечеленото от съпруга в чужбина си купили земя и животни. Построили са и голяма къща, която напълнили с много деца.
Оттук нататък легендите се превръщат във фактология.
Синът на Войн – Асен, също е управлявал като кмет. Сдобил се е с голяма челяд. Синовете му са били Райчо, Чавдар, а имало и две дъщери – Стоилка и Евдокия. Самият Райчо Войнов също е наплодил деца – тамън три: Венета, Павлина и Асен, кръстен на дядо си – знаменит кмет.
През тази нишка на времето онзи странен „Войн“ се е оказал прародителят на Венета, майката на премиера ни. Той е почти изличен от хорската памет. Времето е разклонило на многобройни филизи родословното дърво на наследниците. То е трансформирало онзи „Войн“ в многолюдната фамилия „Войнов“.
Един от нея се е завърнал към корените и положил началото на смесена българо-руска фамилия. Друг се е преселил в Бяла Слатина. Трети – потомък от рода на Асен, сина на Войн, е напуснал Хераково. Отишъл е да живее в Свогенско.
Точно негов правнук даде старта в големия живот на Бойко Борисов. Онзи старт, който априори, без изключения, винаги започва не „под“, а високо „над нулата“!

ЧОВЕКЪТ ОТ „ВЪРХА“

Кой е човекът, протежирал Бойко Борисов?
Той е пожарникар – най-първия на републиката. Генерал-майор е. Казва се Кирил Михайлов Войнов. Борисов му се пада племенник.
Кирил Войнов обаче е нещо далеч-далеч по-значимо от немалкия престиж на високото армейско звание.
Защото той – далечния потомък на онзи „Войн“ от Хераково – момчето, отведено навремето от руските монаси в онази чужбина, се оказа човек със запазен абонамент за властта. Има такива фигури у нас – прехвръкващите от една в друга партия политически врабчета са илюстрация. Ясно е, че скрито някой и нещо ги протежира, а не пробиват само благодарение на неотразимата си меркантилна сила. Ала повече от подвиг е в новите времена да бъдеш шеф на служба в МВР при цели 7 правителства!
Ясно е, че „абонаментът“ на генерала-пожарникар за държавническите кресла е от съвсем друга порода! Вместо да е относително мимолетен, в българските условия той се оказа практически вечен – както при социализма, така и при неговите имитации на капитализма. Тази могъща парола за дверите на управлението е секрета на Кирил Войнов.
За нея загатва едно интервю:
– Не се ли опасявате, че ще ви обявят за комунист, защото искате да продължите делото на Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков?
– Как така комунист? Аз съм българин, за мен България е над всичко. Когато отивах да гася пожари преди Десети ноември 1989 г., не питах потърпевшия ти член ли си на БКП, или не си? След 10.11.1989 г. пък не питам от коя партия си, за да зная да ти помагам или не? – категоричен е първиятт пожарникар на републиката.
Генерал-пожарникарят нито се преструва, нито лъже. Но почитта му към Людмила Живкова и нейното дело не представлява единствено личното му убеждение.
Защото тази почит е негово задължение!
Дълг му е – генералът има много близка, роднинска връзка с най-известния и влиятелен властови клан у нас.
– Пътувах до Правец, мой роднина по бащина линия е мажоритарен кандидат в този район и отидох да го подкрепя. Това е Кирил Войнов – споделя Тодор Славков, внука на Живков, пред свой познат.
– Сега, вместо да търсят заместник на моя племенник Кирил Войнов – бившия шеф на пожарната, да назначат Бойко, той е най-добре обучен за този пост!
Откровеният съвет е на Иван Славков – зетя на Тодор Живков.
Ген. Кирил Въйнов е негов племенник.
Така чрез прапрапрадядото на майка си Венета – Войн, и един от неговите далечни потомци – Кирил Войнов, Бойко Борисов се оказа роднина на Иван Славков — Батето. А да си сроден дори и така, пък и по какъвто и да е начин със зетя на бившия Генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет значеше много – не само в тоталитарна, но както се вижда – и в демократическа България.
Ето я тайната на времето – опазена през столетие и десетилетия като зеницата на око!
Ето го шифърът „Войн“ – Войн от Хераково, заложен някога в далечното минало, но повече от валиден и сега!
Това е ключът за успеха.
Подобни „случайности“ маркират пътя, на който и да е човек към обществения връх.
Но за разлика от алпинизма тези жалони не очертават пътеката нагоре, а по-скоро изграждат пиара й – героичността, видимостта и трудността на изкачването. Истински или не, те са ориентирът за нас. Както във всяка биография, а особено такава под прицела на прожекторите, в нея се преплитат всякакви истории – от укрити истини до верни легенди, от спестени факти до претеглена с грамове откровеност.
Този „ключ“ прозира зад иначе необяснимото – защо пожарникар вместо квалифициран охранител ще бди за живота на бившия държавник. Той е липсващата буква в кръстословицата, която обяснява защо именно фирма „Ипон“ пое защитата на Генсека след смъкването му от властта. Той е причината сегашният премиер, ала не като присъстващ постоянно и наблизо бодигард, да се превърне в негов доверен и незаменим душеприказчик. Може би днешната, най-висока орбита на Генерала – политиката, е получила началния си тласък точно от този „детайл“.
Вярно е, че в страна, малка като нашата, са възможни всякакви „попадения“. Неслучайно бившият премиер Иван Костов казваше, че в България всички сме си братовчеди – макар че в онзи случай ставаше дума като оправдание за нечистата приватизация. Но пък в този случай речта е за далеч по-значимото от нея – властта.
Не, не е игра на съдбата фигурата на бъдещия Генерал. Не, не е прищявка на случайността приятелството му с Валентин Златев, чийто баща е бил довереникът на генералния секретар в родния му град – Правец. С такива „познати“ се стига много надалеч – и в казармата, в пожарната, в школата на ДС в Симеоново, в спецструктурите на МВР… Стига се до елита на всяка власт – стара и нова. Подобна парола в колониална България постила пътека дори и в метрополията ни – Москва.
Заради скриването на подобни тайни се раждат „признанията“ за ключа към успеха. Заради потулването им се създават легендите.
– Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе! – гордее се Бойко Борисов.
И те двамата – той и ген. Кирилэ Войнов, племенника на Иван Славков, са категорични, че са надборили несправедливостта на живота.

КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА

Точно Кирил Михайлов Войнов първи е забелязал и оценил родата си – бъдещ премиер.
Генералът е роден в Свогенско, в с. Дръмша, където е отишъл да живее един от потомците на онзи „Войн“. През 1970 г. завършва школа за запасни офицери и до 1971 г. е служил като помощник-командир на взвод, пряко подчинен на Министерството на отбраната. В МВР е постъпил през 1975 г. като командир на взвод към Столичната служба за пожарна охрана. Между 1977 и 1981 г. специализира в спецшкола в Москва.
След завръщането си става заместник-началник щаб на противопожарен батальон към служба „Противопожарна охрана“, а от 1985 г. до 1992 г. е заместник-началник щаб на националната служба „Противопожарна охрана“. От 1992 г. до 1993 г. е зам.-декан на факултет „Противопожарна охрана“, към ВИПОНД-МВР (школата на МВР в Симеоново). От 1994 до 2006 г. оглавява Националната служба за противопожарна охрана. Избран е за Мъж на годината в България през 1999 г.
Навремето възможностите му са били почти безгранични.
„Отидох при човека, който отговаряше в българското посолство за нашите студенти и видях как всъщност става прехвърлянето от български в съветски учебни заведения – разказва роднината на Батето. – Въпросното длъжностно лице доста бързо направи това за сина на еди-кой си големец, за внука на друг велможа и т.н. Но за жена ми не си беше мръднал пръста. Добре, че отзивчива служителка в споменатото съветско министерство ме окуражи: „Не бива да се отчайвате, досега положихте толкова много усилия, продължете в същия дух!“ Продължих в същия дух и след две седмици проблемът бе решен…“.
„Големец“, „велможа“… Пожарникарският генерал със сигурност не се е представял за VIP (Very Important Person – много важно лице). Но е без съмнение, че в очите на обикновените хора – българи и руснаци, племенникът на Иван Славков е схващан именно така. Бойко Борисов също никъде и никога не е претендирал за големец и велможа. Но онези, които е трябвало да знаят за протекцията и родството му с Войнов, са го приемали точно за такъв.
Много от дните му са неразривно свързани с тези на премиера. Онзи прародител „Войн“ от с. Хераково е прокарал кръвната връзка в миналото, интереси са създали делови връзки в настоящето.
Такива са публичните щрихи от биографията на ген. Кирил Войнов. Но освен героизма при гасеното на пожари сред тях се откриват нелицеприятни факти.

Едно от най-тежките обвинения срещу Войнов бе подписаното от пожарната разрешение дискотека „Индиго“ в София пак да заработи въпреки двата опита на по-нискостоящите в йерархията столични огнеборци да спрат отварянето й. В нея на 21 декември 2001 г. загинаха от задушаване на стълбите 7 деца.
Но както се казва в определени среди: „Нищо лично! Просто бизнес!“


БИЗНЕС СКОБАТА

Тук е необходимо да се отвори една голяма, но задължителна скоба.
Босовете на заведението са сред най-могъщите хора в страната, макар и абсолютно непопулярни сред публиката. Дори трагедията не успя да извади на светло имената им.
Бившите ДС служители Красимир и Димитър Илиеви имат десетки фирми, въртят делово партньорство с Васил Божков в няколко дружества, играха в сделки по външния дълг на страната, баща им беше сред шеф-диригентите на висаджийския пазар „Илиянци“, собственици са на повечето гей-заведения в столицата, сред които е „Спартакус“. Един от управителите му – известният брадър Дим Дуков, е син на бившата лична стюардеса на Тодор Живков и активист-политик на ГЕРБ. Австрийското му гражданство попречи да бъде регистриран за кандидат-депутат.
„Спартакус“ и Дим Дуков по онова време са дали, така да се каже, пътя в живота на скандално нашумелия Азер Меликов. Той е тръгнал оттук – много млад и зелен, 18-годишен, за да стигне до космическите заплати в борда на „Информационно обслужване“, съветническата длъжност и близкото, ама наистина съвсем, съвсем близкото приятелство с експремиера Сергей Станишев.
След напускането на властта от социалистите Азер замина през август 2009 г. за Лондон. Чу се слух, че не му е провървяло – от върха на българската политика върху земята го смазали колелата на неизвестен автомобил. Ако е така, съдбата си взе обратното – с лихвите онова, което временно му беше дала.
Но към братята Илиеви тя винаги е от щедра по-щедра. Бизнесисторията им, дори с жълтата пикантерия около нея, е много показателна за истинските господари на страната. Те не парадират нито с богатството, нито с възможностите си, не са заплашени от неочаквани нещастия, завършващи със смъртни актове. Единствено замъкът им в с. Бистрица подсказва за многото и много милиони, за парите, създаващи скрита, но по-истинска от истинската власт.
Макар и добре замаскирана, част от тази връзка „капитали-политика“ нашумя скандално в предприемачеството им със Софийската община. Едва ли има други фирмаджии с такива завидни възможности сред местните власти.
Навремето чрез кооперация „Ялта“ те получиха срещу скромното възнаграждение от 3306 долара правото да стопанисват за цели 30 години – до 2027 г., подлеза пред Ректората и да построят 1400 квадрата заведения в него. Наскоро те продадоха част от правото си на строеж на веригата „Билла“ за 6 млн. лева. Освен това заради строежа на метрото общината им плащаше по 46 000 лева обезщетение на месец. Така се събраха близо 2 млн. лева. Тези афери са от времената на столичния кмет Бойко Борисов.
Братята успяха да наемат от общинската фирма „Озеленяване“ 357 декара терен за разсадници срещу скромната цена от 42 стотинки на декар. Други 14 сгради в Княжевската гора им бяха предоставени за 1200 лв. на месец.
Най-сетне заради затворения бар „Астория“ покрай бившето американско консулство те получиха 2.5 млн. лева от Агенцията за дипломатически имоти в страната. Неин шеф беше онзи Петър Драшков, който с фалшивия, както ни уведомиха подпис на Бойко Борисов, прибра 14 дка в столичния комплекс „Стрелбище“, за да ги продаде на Емил Димитров. Емил Димитров пък беше водач на софийската областна листа на ГЕРБ за парламентарните избори и стана депутат. Той е племенник на ген. Димитър Владимиров, шеф на Националната служба за охрана.
Тази отворена скоба може да запълни десетки и десетки страници. Но може и да се затвори веднага – с многозначително обстоятелство.
Пиарка на братята Красимир и Димитър Илиеви, спечелили милионите от столичната община и милионите от фалшификатора на кметския подпис Петър Драшков, беше Диана Дамянова. Нейните момичета са пиарките на министър Вежди Рашидов, на министър Трайчо Трайков, на кого ли не от правителството. Тяхната шефка, бивш заместник-председател на КНСБ, беше вицепрезидент на „Лукойл“, личен пиар на боса му Валентин Златев и е сегашният пиар на премиера Бойко Борисов.
Паяжина – това е мрежата от връзки, контакти и сделки: предприемачи, тяхна злочастна дискотека, пожарникарски генерал, отзивчиво за бизнеса им столично ръководство, машинации, афери, всеобхватен пиар, държавно кресло…
Паякът в центъра й добре я е оплел. С такава мрежа всичко се лови – от хора до пари…


Точно бъдещият министър-председател Бойко Борисов, по онова време столичен кмет, се оказа единствения политик, който яростно, със зъби и нокти защищаваше Кирил Войнов срещу обвиненията. Не го смути скандалното му решение за отваряне на дискотеката „Индиго“. От онзи конфликт около пожарникарския генерал датира и пламналата тогава „любов“ на роднината-генерал към червения ръководител на МВР.
Сигурно е, че скандалът не е имал единствено политическа закваска. На пръв поглед за властовите акули и олигарсите, които всичко обръщат в авоари, това звено – пожарникарското в министерството, не е особено интересно. Финансовото му осигуряване и нуждата му от обществени поръчки не е толкова голяма, за да разпали всякакви апетити за печалбарство. Ала има едно друго обстоятелство, което предизвиква нечист интерес – който го държи, получава силни позиции в контрола над бизнеса. От завод до магазин, от жилищен блок до складово хале, в един или друг момент всеки опира до службата, за да се снабди с разрешение за експлоатация.
Генералът категорично опроверга съмненията.
– Никога не съм имал конфликт с никой в държавата! – заяви Кирил Войнов в студиото на Нова телевизия пред водещия Георги Коритаров. – Пожарната е последната дупка на кавала в държавата и когато аз се опитвах да поставя акцента върху пожарната, не бях чут! Не знам на кого съм пречил, но на никого не съм искал да създавам проблеми.
Вероятно му ги причиниха заради Бойко Борисов.
Онази година с обвиненията към първия огнеборец на републиката е годината, в която е заченат ГЕРБ. Тогава се роди гражданското движение, тогава се сформира партията и се направи заявката за властта. От онази година неформалният й лидер започна да критикува ДПС.
Както скандалът избухна, така и отшумя – впоследствие два състава на съда оправдаха шефа на националната пожарна служба. Казват, че след решението на Темида ледените отношения между бившия вътрешен министър Румен Петков и бъдещия премиер са се стоплили неузнаваемо. По същото време почти вулканичната симпатия между плевенчанина и вярната му приятелка Емел Етем е измръзнала до точка под абсолютната нула.
Съдбата прегърна двамата генерали не само като роднини, но и като шеф и съответно подчинен в пожарната. Кирил Войнов е първият и пряк ръководител на младежа от Банкя в онези първи години на службата. Двамата заедно са гасили пожари. Това е не само роднинство, но и мъжка дружба, по-здрава и от бетон – изпробвана с огън, а не със запивки. Ген. Войнов е и онзи шеф, под чието крило Методи Борисов – бащата на Бойко, е започнал работа в МВР и е станал началник на ІІ сектор в пожарната.
Съдбата ги поведе по пътеките си като сиамски близнаци. И Кирил Войнов, и Бойко Борисов бяха кандидати за депутати на царя още през 2001 г. Тогава бодигардът спечели цели две места за НДСВ, но предпочете да заеме поста на главен секретар на МВР. Здравото приятелство, роднинството между двамата победиха всичко – дори изкушенията:
– Сега е ваш ред да признаете: предлагали ли са ви да се занимавате с политика?
– Предлагали са ми да се кандидатирам за кмет на София. Но не се съгласих! – твърди шефът на националната пожарна.
– Може би сте сбъркали. Ето, вашият роднина Бойко Борисов стана кмет на София.
– Да, стана. Защото е пожарникар…
А може би генералът не е сбъркал. Може би просто е отстъпил мястото на другия генерал в родата – Бойко Борисов. Защото кръвта вода не става!
В пожарникарския факултет племенникът на Иван Славков е звезда-преподател, а „човеконулата“, роднина от Банкя – обикновен новобранец. Вероятно тази връзка е спомогнало за сполучливото разпределение по месторабота след дипломирането, на което тогава подлежаха всички висшисти у нас. Бъдещият премиер е назначен в софийската пожарна вместо например в пазарджишката. По онова време ген. Кирил Войнов е заместник-началник щаб в столицата, а под крилото му младежът от Банкя веднага стартира като командир на взвод. И малко по-късно е прехвърлен в централното управление…

КОШМАРЪТ

Освен сродяването, макар и далечно, макар по майчина линия и косвено с могъщия зет на Първия и така с обкръжението на всесилния Тодор Живков, още една голяма, а и далеч по-скандална тайна свързва с Генсека двамата потомци на онзи почти забравен „Войн“ – Кирил Войнов и Бойко Борисов.
Тя не се крие в битовизмите покрай израстването в службата.
Тази тайна е по-друга – тя е страшна! Тя обхваща в шепите си нови тайни. След тях са висшите секрети на политиката…
Случилото се е маркирано като с клеймо – на 10 януари 1984 г., точно в 19,45 часа. То и досега докарва безсънни нощи на премиера ни.
– След нощта на 10 януари 1984 година загубих съня си. Месеци по-късно сънувах кошмари и оттогава не мога да спя много. Достатъчни са ми три-четири часа на денонощие. Започнах да тренирам като луд, за да не полудея. Психиката ми беше на път да се срине. Страшно е да видиш подобно поражение с очите си, а на мен ми беше за първи път. По-късно се нагледах на какво ли не, но нищо не мога да сравня с тази касапница… – признава днес Бойко Борисов.
В онзи ден и час в пожарната постъпва сигнал за зловеща авиационна катастрофа на подстъпите към софийското летище – край с. Кривина. Какво се случва?
От летище „Шьонефелд“ в Берлин излита ТУ-134 LZ 104 по маршрут Берлин – София с 50 пътници на борда. Командир на полета е Георги Доганов, а проверяващ го – Кирил Велинов. Официалната версия и досега – десетки години след разбиването на самолета на метри от крайните селски къщи, нито е опровергавана, нито е подлагана на съмнение.
Според нея при захода към София проверяващият е разпоредил кацане само по показанията на приборите и дръпнал перденцето зад плексигласа на челния прозорец. Твърди се, че черната кутия на самолета е записала диалога:
– Командире, заповядвам ви да изпълните „сляпо кацане“, само по уреди!
– При тази буря, дъжд и гръмотевици? – шокиран е пилотът.
– Спусни пердетата и изпълнявай!
– Вие луд ли сте, другарю проверяващ – ще се пребием всички!
Експериментът завършва трагично. В 19,35 ч. едно от крилата докосва високоволтов проводник над селото. Самолетът се възпламенява и разбива в краварника на местното ТКЗС.
По това време Бойко Борисов току-що е постъпил на служба. Четири автомобила на огнеборците веднага тръгват към мястото на инцидента. Шок и ужас – в радиус от стотици метри се носи миризмата на изгоряло месо.
Момчетата импулсивно се спускат към пожара. Все още има живи хора – чуват се стонове и викове за помощ. Сред смелчаците е и Бойко Борисов. Днешният генерал и премиер обаче не успява да се отличи. Заместник-началник щаба на батальона Кирил Войнов забранява акцията. „Самолетът ще избухне всеки момент, няма оцелели вътре. Не искам още трупове“, нарежда той по мегафона.
Близо час е борбата със стихията, докато пламъците затихнат. Кирил Войнов подбира няколко доверени огнеборци, сред които е Бате Бойко и влизат в останките от корпуса на самолета. Гледката е неописуема. Валят се обгорели тела, изтръгнати крайници, откъснати кървави и спечени глави. Две от момчетата припадат.
– Имаше реална опасност самолетът да избухне… – превърта кадри от лентата на спомените Генерала. – Вадехме труповете с кофи, събирахме човешките останки с лопати.
Пристигат колите на Гражданската защита, както и десетки линейки. Но кой знае защо, в разрез с правилата и инструкциите, с неблагодарната задача да съберат останките на изгорелите хора са натоварени пожарникарите.
Тежките атмосферни условия – температура от минус 20 градуса, адска виелица и непрогледна мъгла са посочени като причина за катастрофата от проведеното следствие. Като друга евентуална причина се сочи „грубо“ кацане – с претоварване на самолета, още при отиването му в Берлин – само на ляв, десен или носов колесник.
Както никога дотогава, а и никога впоследствие, в БГА „Балкан“ започва огромна чистка. Партийно-правителствена комисия начело с Георги Атанасов коли и беси – за 24 часа са уволнени дисциплинарно 850 човека! В мотивите фигурира всичко – от „разврат“ до „несправяне с работата“. Кадровата метла безпощадно обърсва и наземните служби за полетите.
Какво наистина се е случило в тази мразовита януарска нощ? Защо на една авиокатастрофа е обърнато такова голямо внимание? Все пак инцидентите със смъртоносен край не са изключение в историята на родната пътническа авиация – наброяват над 10. Знаят се причините за тях.
Но истината още тогава е маркирана като с печат – онзи на висшата държавна тайна. Опасна – заради такива откровения се раздават наказания, заради такива промълвени факти следват уволнения, заради такъв дълъг език дори собственикът му неочаквано може да изстине като бучка лед.
Факт е, че черната кутия на самолета не може да съдържа записи на разговорите в пилотската кабина. Тя е била нагрята до червено при катастрофата и съдържанието й е непоправимо увредено. Кой тогава пусна в оборот тези „фонограми“ от пилотската кабина?! С дъжд и гръмотевици през зимния месец януари!?
Факт е, че никаква виелица и мъгла, отнели видимостта, не е имало в онзи ден – само ситен снежец е ръмял над София. Пет минути преди това без проблеми на летището каца друг „Ту-134“. Но в разказите за случилото се е вършеела истинска буря. Факт е, че не са се намесили пожарникарските коли на летище София, а минути ценно време са били изгубени, докато дойдат тези на столичната пожарна.
И най-сетне хронологията от онази вечер разказва, че записите от кулата за управление на полетите са били конфискувани. Прибрани са заедно с дежурния дневник. Защо? Оказва се, че глисадата на самолета (ъгълът на снижение, за да излезе за кацане в самото начало на пистата) е била коригирана от диспечерите на по-стръмна, отколкото е било необходимо.
Всички 50 души пътници и екипажът загиват моментално, гласи официалното заключение от разследването. Ала спасителите са чували писъци и викове за помощ. Не са ги допуснали да влязат в самолета. Мотивът – пожарът и риск от експлозия. Но вероятността за нея не е била голяма – горивото е било почти изразходвано след отиването и завръщането от Берлин. Точно затова кацането на летището е започнало без заход – за да се икономисат оставащите литри керосин.
Съществува и друг скандален факт – най-страшния, най-ужасяващия, най-нечовешкия…
В специализираната литература, където се разказва за случилото се, и досега няма обяснение за случилото се. Издадената за пожарникарите заповед е била да гасят пламъците с креда вместо с пяна. После, при аутопсията в моргата, в белите дробове на много от пътниците са открити следи от кредата, сочат протоколите.
Това заключение означава, че те още са били живи, когато са я вдишали.
Някои експерти отиват и по-надалеч в изводите си – вместо да ги спасят, благодарение на заповедта за използвания материал срещу огъня пожарникарите са ги задушили!

ПРЕДИЗВЕСТЕНА ЛИ БЕШЕ СМЪРТТА?

Наистина, какво в действителност се е случило? Или пък вече случилото се е превърнато в предизвестен финал. Може би на нещо друго?
… Макар че финишът на „другото“ свършва в подстъпите на летището край с. Кривина, стартът му е в самия център на София – от ъглов кабинет в Партийния дом, гледащ към банката и площада.
– Тодор Живков нареди да се извърши секретна проверка на фактите за корупция. Отначало не повярва, но все пак прибра папката в касата – твърди Константин Чакъров. Той е човек от „втория етаж“ – онзи етаж и крило в Партийния дом, където е бил кабинетът на генералния секретар. Бил е негов помощник, съветник и същевременно шеф на отдел в ЦК. Въобще – повече от доверен човек.
Според спомените на Чакъров, папката е касаела Георги Вутев – заместник-министър на външната търговия и полковник в структурите на Държавна сигурност. Той е отговарял за кадровите назначения в тази система, както и за дейността на разузнавачите под търговско и дипломатическо прикритие.
Бившият партайгеносе е повече от категоричен:
– Всъщност Георги Вутев беше личен приятел на Милко Балев и се ползваше с неограниченото му доверие. Милко Балев тогава заемаше най-високите постове: член на Политбюро, секретар на ЦК, шеф на Секретариата и началник на кабинета на Тодор Живков. Беше почти недосегаема личност или второто „Аз“ на Живков.
По линия на ЦК второто „Аз“ освен многото си ангажименти е отговаряло и за задграничната дейност на партията и назначенията на персонал зад граница.
С неговата благословия според бившия съветник са били дадени права на наши емигранти да продават български стоки на Запад (от цигари до саламурено сирене) срещу тайни комисионни. С част от тях са купували подаръци за силните на деня – пиана, автомобили, скъпоценни бижута и какво ли не. Но е ясно, че големите пари са отсядали в чужбински банкови сметки – зашифровани, на имената на хора по върховете на властта.
Според Константин Чакъров най-сетне Тодор Живков се е разтревожил, след като за пореден път му докладвали за ставащото. „Извика един от началниците на контраразузнавателните поделения на ДС и му възложи лично да проведе проучването, без да информира дори министъра си – Димитър Стоянов, също член на Политбюро и личен приятел на Милко Балев и Георги Вутев! – твърди съветникът. – Операцията трябваше да се извърши строго секретно и без знанието на други ръководители. Знаеше само ген. Григор Шопов – несменяем първи заместник-министър на МВР, несменяем ръководител на Държавна сигурност и всъщност истинския й шеф.“.
Групата за разследване, назначена от него, е била близко до успеха. Тя със сигурност е установила криминална дейност на едно от доверените лица на партийните далавераджии (Димитър Попов – граф Чано). Той тайно е бил задържан в Берлин и изпратен за България.
– Когато обаче отидоха на летище София със заповед за арест на това лице, самолетът катастрофира при кацането – резюмира ситуацията бившият съветник на Генсека. Константин Чакъров не говори за преднамерен акт. Но не споменава и за случайност.
Май има защо този ден 10 януари 1984 г. и този час привечер да са останали в паметта на човека, работещ на втория етаж – етажа на голямата, неограничена тоталитарна власт. Този ден и час са неканените гости в нощите на Бойко Борисов. Те оставиха подпис и в моите спомени.
Тогава работех в официоза. Бях дежурен, когато ни звънна един от известните ни писатели.
– От вилата си в планината виждам, че до летище София нещо гори – разтревожен съобщи той по телефона.
Помолих отговорника по редколегия за служебна кола и се понесох. Не отидохме в селото, а направо паркирахме пред кулата за управление на полетите. Картата с магическия надпис „Работническо дело“ и този път свърши работа – първо откопирах страниците на дежурния дневник, после започнах разговора с диспечерите. Минути след мен пристигнаха офицерите от ДС. Задачата им – да приберат всички протоколи, дневници, магнетофонни ролки с 24-часовите записи и да затворят устата на хората. Закъсняха – поне в онези, моите години, официозът не им беше подвластен.
Но същата нощ светкавично попълвахме дупка на една от страниците. Голям критичен материал, отдавна готов и посветен на техническата осигуреност на диспечерите, трябваше веднага да бъде смъкнат по нареждане на „Бялата къща“. Така назовавахме онзи втори, ръководен етаж на Партийния дом помежду си. На летището работеха с радари от 1947 г., които не отбелязваха точната височина на снижаващите се самолети. „Не е въпрос на „дали“, а на въпрос точно кога ще се случи нещастието!“ – твърдяха диспечерите в статията.
Кой знае защо, поръчката за новите апарати (внос от чужбина) беше платена и изпълнена, но от високо място (министър) задържаха монтажът. В официоза, поне по онова време, вътрешна цензура нямаше – всеки можеше да разследва, пише и докладва, за каквото си избере. Най-сериозните материали, макар и неизлезли на страниците, директно се внасяха в ЦК, Секретариата му и дори Политбюро.
Не беше изненада, че след самолетната катастрофа новите радари бяха монтирани и заработиха. Но е странно, че не публикувахме хвалебствен репортаж за тях. Учудващо, но темата изведнъж се превърна в „табу“ не само за този ден, а и въобще. Най-изненадващото беше, че не я анализираха и обсъждаха дори в ЦК…
Една случайност може да е игра на живота, две и три – също. Но низ от случайности подсказват закономерност. Прекалено много се насъбраха: от лъжите около катастрофата до действителните причини за нея, от странната дирижирана и лъжовна публичност от миналото – та чак до наши дни, от публичния скандал с уволненията в „Балкан“ до противоречащата му заповед за секретно разследване, от спряното светкавично журналистическо разследване до необяснимата креда, с която пожарникарите са гасили огъня.
А при толкова необясними съвпадения винаги съществува логика на връзката между тях. Наричат я замисъл.
Тази позабравена тъмна история от Кривина получи неочаквано продължение в днешните дни.
Следовател на Георги Вутев, обвинения в раздаване на подаръци и банкови сметки, е бил подполковник Симеон Спасов. Във времената на социализма той е специалист по особено важните дела. Те са били наблюдавани лично от сивия кардинал на МВР и властта Григор Шопов. Спасов е разнищвал аферите на фонд „13 века България“, свързан с Людмила Живкова, той е разпитвал довереното й лице Живко Попов, той е ровичкал прегрешенията на ген. Стоян Хаджипенчев – бивш политкомисар на бригада „Чавдар“, личен приятел на Тодор Живков и заместник-началник на Управлението за безопасност и охрана, той е разследвал Божидар Божилов – Боби Бец, известен бизнесмен, кадрови офицер на ДС под прикритие…
И като гръм от ясно небе през 1992 г. арестуваха Симеон Спасов. Заедно с бившия тъст на Илия Павлов – шефа на военната разведка ген. Петър Чергиланов, го обвиниха в съучастие по предумишлено убийство на офицер от Държавна сигурност – влязъл в капана на службите като западен кандидат-шпионин.
По всяка вероятност някой много е искал да разприказва ексследователя за случаите му. Клановете в БСП – противници на Тодор Живков и поддръжници на Андрей Луканов, под камък и дърво търсеха компромат за съперниците. Онзи случай с далаверата от 1985 г. и катастрофата на самолета над с. Кривина вероятно е била от удобна по-удобна.
Но както навремето ключовият човек – Димитър Попов (Граф Чано), умря при авиокатастрофата, (според първия протокол от аутопсията – задушен, според втория от същата аутопсия – със счупен врат), така и в настоящето ключовият поръчител си намери смъртта. Илия Павлов – олигархът на „Мултигруп“, който вкара с мощта си бившия си тъст и следователя в затвора и организира обвинението им, беше разстрелян на 8 март 2003 г.
Гибелта му се оказа магическа – по същото време продължилото над 10 години дело срещу ген. Петър Чергиланов и следователя по особено важни дела Симеон Спасов беше прекратено неочаквано. Осъденият Георги Вутев също извади късмет – оказа се невинен и Върховният съд го реабилитира.
Три години по-късно – през 2006 г., когато огнеборецът се устреми към държавническите кресла, вицепремиерката Емел Етем чрез приятеля си Румен Петков се прицели в ген. Кирил Войнов. Доган игра, ала боулинг – събаряйки едната кегла с надеждата да помете и другата. Сигурно е знаел за случилото се – явното и тайното над с. Кривина. Най-малкото конкурентните кланове в БСП са му го подсказали.
Заповеди по гасенето на пожара са издавали много началници. Но сред тях е и Кирил Войнов. Който е племенник на родата, сродена с Тодор Живков. Който случайно се пада нещо като роднина на Бойко Борисов. Те, двамата, са влезлите в разбития самолет!
… Премиерът не посочва в детайли точно за какво е загубил съня си след онази вечер на 10 януари 1984 година. Сигурно ужасът й се е отпечатал завинаги в главата му – и не само с изгорелите тела. Сигурно помни разпорежданията на шефовете, спрели с мегафона момчетата да измъкнат загиващите пътници, сигурно помни и маркучите, бълващи задушаващ тебеширен прах вместо спасителна пяна.

СТРАНИЦА ОТ ПРОЕКТА?

Изненадващото е, че вместо наказания следват повишения в кариерата.
Не изминава година време и Кирил Войнов израства от началник на батальон до един от ръководителите на националната пожарна. Взводният командир Бойко Борисов сменя местоработата – от непрестижна и достатъчно рискова на достойна за завист и повече от спокойна.
Първо е изтеглен в Централното управление, а после е назначен на щат и в Софийско градско управление на МВР. Третата му длъжност е най-сладката. Тя е в катедра на ВИПОНД – тогавашната Академия на Държавна сигурност и МВР.
Георги Атанасов – разследвал инцидента и по онова време шеф на Комитета за държавен и народен контрол, също е изстрелян скорострелно към върховете. Той става член на Политбюро на ЦК на БКП и министър-председател на България…
(Бел.: и в социалистическа, и в демократическа България нямаше начин как да направиш голяма кариера, ако преди нея не си здраво „оцапан”)
И докато едни са се сдобивали с неспокойни сънища заради авиокатастрофата, то други със сигурност са си получили спокойните нощи. Сред тях са партийните велможи, взимали „подаръци“ от автомобили до скъпоценни колиета и уреждани със задгранични банкови сметки. Здрав сън получава дясната ръка на Генсека Милко Балев – заплашената му кариера се стабилизира и той си остава член на Политбюро.
Трудно е да се повярва в хипотезата за вътрешен предател – сред шепа посветени хора и то точно срещу Генералния секретар и председател на Държавния съвет. Но има един принцип – принципа на Окам: когато всички възможности отпаднат, остава единствената, колкото и невероятна да е тя!
Затова несмущаван от кошмари сън след Кривина може да е намерил и самият Тодор Живков. Изглежда лявата му ръка не е виждала как се движи дясната му – онази на Григор Шопов. Все пак Генсека е един от малцината знаещи – разпоредил операцията, взел мерки за запазване на тайната й дори от МВР и министъра, от самото Политбюро, заповядал ареста в Берлин, завършил предсрочно и толкова удобно с полета, разбил се в кравефермата.
Възможен е и друг вариант – генералният секретар да не е попречил за провала на разследването. Съществували са сериозни съображения – все политически: за общественото мнение, да се избегне конфронтацията в ЦК, да не се оцапа личния имидж заради онова, второто му „Аз“ – Милко Балев…
(край на откъса)
____________
Снимка:
В роднинския кръг по-домашному

  • Григор Лилов, Фейсбук

ДОПЪЛНЕНИЕ

КОЙ КОНТРОЛИРА СЪДЪРЖАНИЕТО В ИНТЕРНЕТ – ФЕЙСБУК У НАС, В ЕВРОПА, В РУСИЯ, КЪДЕ ЛИ ОЩЕ НЕ?

Разкрития за една световна тайна

Постът „Почина ракета-носител на Бойко Борисов“ с откъс от сензационен разказ за истинската, тайна биография на Бойко Борисов се оказа под цензура – не може да се поства. Дори и да откопирате съдържанието му, не може да го поместите във вашия профил.
Г-жа Стоянова (коментар под онзи пост) мисли, че това е така, понеже е дълъг. Макар и дълъг наистина, той е под ограничението за брой знаци, поставено от Фейсбук. Нямало е проблем да пускам и по-дълги, стига да съм под ограничението. И са се поствали без проблем.
Проблемът е друг – политическа цензура!
Цензура, понеже в поста няма нищо, свързано с насилие, омраза и дори, с каквото и да „политическа некоректност”, каквото е актуалното напоследък определение.
„Некоректността” са фактите за Бойко Борисов. И не съм единственият „пострадал” – в последните месеци имаше бум на блокирани такива профили заради нелицеприятно съдържание за бившия ни експремиер.
Да видим кой всъщност упражнява тази политическа цензура в демократична България?
И защищава доскорошният премиер!…

До 2018 контролът се осъществяваше от европейския център на Зъкърбърг в Дъблин, Ирландия и другият му, немски център в град Есен. (този откъс от моята книга за Борисов съм пускал неколкократно в профила ми през тези години – без проблеми до посочената година, а сега вече имам проблем).
После беше сключен договор между „Фейсбук” с канадската корпорация „Телъс интернешънъл“, която да упражнява контрола за допустимо или недопустимо съдържание в мрежата.
У нас съответно заработи „чужда инвестиция” – „филиал” на родния „Телъс“. Следващите редове обясняват иронията, изразена чрез кавичките.

Не работи никакъв филиал, защото става дума за аутсорсинг – прехвърляне на дейността на подизпълнител, който е друга фирма и не е собственост на този, който възлага изпълнението.
В случая у нас подизпълнителят е фондация – „ОБЩЕСТВЕН БОРД НА ТЕЛЪС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ В БЪЛГАРИЯ”.
Естествено, никаква фондация няма, защото такъв Обществен борд не съществува въобще в тази фирма, а и където и да е. Няма и не е имало никакъв обществен контрол върху съдържанието на социалната мрежа. Но пък названието звучи благоприлично и авторитетно.

Въпреки че дружеството носи заглавието „Телъс интернешънъл”, това дружество въобще не е нито Телъс, нито негова собственост. Вече казах – имаме аутсорсване.
Собственик на фондацията първоначално е българската „КолПойнт Ню Юръп” ЕАД, после — ПЕЙ ЕНД КО ГРУП АД и т.н. – последният по веригата да затвори вратата.
Зад него надничат други физиономии. Цяла редица.

Едно от лицата в редицата е Веселин Василев Денчев, който освен това е сред лицата на родната финансово-икономическа групировка „Сирма груп”. В същата верижка, но по нейно разклонение е бившият спортист (кану-каяк) Васил Станимиров Мирчев (разни Оверони, ВМ груп и т.н.).
Мирчев беше основател заедно с Илия Павлов на кооперация „Мултиарт” през 1988 г., от която стартира после печално прочулата се групировка „Мултигруп”.

И понеже казах „последният да затвори вратата”, да го видим – на дъното са наследниците на „Мултигруп” – руските им господари. „Государи” (от руски – господари) е по-точното и вярно определение от „собственици”. Собствеността е нормална правна категория, а „господарството” се превръща в публична и правна категория само когато опре до едни от най-тежките текстове в Наказателния кодекс. И тази публичност по тези тестове обикновено поражда огромни политически скандали.

Лицето, което публично се асоциира с тази верига, с първото звено в нея – фондация „Обществен борд на „Телъс Интернешънъл”, е Ксавие Марсенак. Той е мениджър, зарязал „кариерата” си на Запад и дошъл у нас да се занимава с печелене на лесни пари – чрез биопреработка (червеи срещу отпадъци) и прочие „зелени технологии”. Може дълго да се разказва за него – who is who е в действителност, но ще го пренебрегна – той е физиономия, но не е съдържание, сърце и мозък на операцията.
Защото наред с Квасие Марсенак, случайно или не, в тези структури, вкл. фондационни, се подвизава още едно лице. На родната, българска почва това лице е истинският управляващ, собственик, диригент и т.н.
Лицето е рускинята Олга Алексеевна Егорова.
Ах, пак щях да забравя – тя също е Марсенак. Вече и с българско гражданство.
Двойката довтасва като на пожар у нас тогава, когато вече е влязла в съжителство там, на Запад. Олга Алексеевна също има редица регистрирани фирми в България. Разбира се, част от тях излизат в Търговския регистър, но друга част въобще не се появяват (както много пъти анализирам и пиша, нашият регистър не е регистър, а негова имитация).


От българския център – близо 3000 души в офисцентъра „Тауер” на площад „Македония” в София и още 1500 души в Пловдив, както и с филиала в Румъния (още 1000 души) се упражнява контрола за съдържание в социалната мрежа в България, в цяла Европа (без Ирландия и Великобритания), в цяла Русия, в Близкия и Среден Изток и цялото Средиземноморие.


Няма да питам защо ДАНС си е затворил очите? По договора с „Фейсбук” той също има право на контрол. Няма да питам защо едно родно правителство, водено от един криминален мачо, си е затворило очите за това. Не е трудно да се досетим за отговорите.

Питам се западните секретни служби разбират ли кой в действителност контролира съдържанието на Фейсбук мрежата в този обширен регион на света и си затваря очите за работата на тролските фабрики и милиони фиктивни профили?
Не мога да повярвам, че не знаят тези факти! Ако не ги знаят, значи и те са калинки.
Или корпоративен интерес заради евтиния и зависим, а най-вече робски покорен български труд е надделял над геополитическите и глобални интереси на Запада.
А иначе същият Запад реве срещу хибридната война. Стигнала до самата негова територия – с негово замижаване пред фактите.

БЕЛЕЖКА

Ако още един път си позволите да упражнявате цензура върху този мой личен профил, вкл. и върху този пост, ви обещавам, че ще предизвикам международен скандал в Европа и отвъд Океана – и не с тази бележка, а с далеч по-пълно и скандално досие. Изборът е ваш колко и какво да загубите. Може да ми отговорите на някой от е-мейлите ми, ако не сте били вие оператор на цензурата, а е бил ДАНС.

  • Григор Лилов, Фейсбук

Минало незабравимо | Иван Славков-Батето за Бойко Борисов: «Заглавен полицай, който да снася всичко на американците» (ВИДЕО)

Последно от БЪЛГАРИЯ