Войната в Либия под сянката на … салафитите мадкхалити

 

Водещата призма на военните действия в Либия е тази на международните играчи. Без съмнение, те оказват огромна, дори можем да потвърдим форсмажорната им роля. Вътрешнополитическият контур на военните сблъсъци обаче сякаш остава на второ, дори на трето ниво. В това отношение, в повечето анализи, надделява мнението, че водещият фактор във вътрешната политика и архитектура остава трибалистичната специфика. /Либия е федерация от повече от 200 племена/. Все пак, необходимо е дадем необходимото на религиозно-идеологическия компонент при търсенето на политико-военностратегическа формула на стабилност на либийската протодържавна традиция.
Управлявалият цели 40 години либийската държава /или по-скоро квазидържавност по европейски критерии/ Моамар Кадафи успя да постигне трибалистичен баланс, поставяйки със сила своето племе кададафа на върха на управленческата пирамида. В същото време съумя да балансира /или по-скоро да контрабалансира/ различните религиозно-идеологически течения в либийското общество, преекспонирайки своята утопична идеология и личност както в либийски, така и в арабски и африкански план.
През 1968 г. бедното момче с бедуински произход от Сирт се оказа начело на държава, чиито огромни нефтени богатства, му дадоха самочувствие. То порасна до степен, че реши че може дори да внесе свои корекции в ислямската догматика и реално да създаде своя версия на религията, така че тя да съответства на измисления от него „трети път“. Последният беше теоретизиран в „Зелената книга“ – еклектика между бедуински обичаи, левичарски химери, радикално-анархистки лозунги, облечени в традиционните за либийското общество софитски традиции. По принцип, либийският ислям е периферен и логично се изплъзва от строгите принципи на ислямската ортодоксия. Това е напълно в унисон със силния софизъм, който изтласква на преден план местния шейх, за сметка дори на пророка Мохамед. Харизмата на софитския лидер „заглушава“ авторитета на Пророка, но рядко първият си позволява да го игнорира. Лидерите на сануситския орден, който доминира в либийския начин на възприемане и практикуване на исляма, не си позволиха това. Това обаче не важеше за Кадафи. Той си позволи да не признава сунната, която е сборник от хадиси /делата, словата и мълчанието на пророка Мохамед/. Неговата „Зелена книга“ неофициално зае мястото й като втори източник /след Корана/ на либийския сунитско-маликитски шариат.
В много голяма степен тези дела на Кадафи предопределиха взаимоотношенията между Либия и Саудитска Арабия, в качеството й на бастион на ортодоксалния ислям. Последната никога не е отстъпвала своето место като ард ал ислам, родината на исляма. Все пак там се намират двете ислямски светини – Мекка и Медина. Това не стана по отношение на Кадафи, няма да стане и по отношение на агресивната турска Дирекция по вероизповеданията Дианет. Понастоящем на територията на кралството живеят над 2000 улеми, чийто фетвопроизводство се реализира пред силно втренчения и филтриращ поглед на кралската фамилия. В тази логическа плоскост призмата на личните взаимоотношения надделя в либийско-саудитската догматична колизия. Момчето от Сирт претендираше, че той изповядва истинския ислям, за сметка на саудитите, които обвиняваше в смъртни грехове. Саудитите обвиняваха Кадафи в софизъм /ислямски миститизъм, който се възприема като девиантен ислям/, а бившият либийски лидер саудитите – че са наследници на конвертити, т.е. неистински мюсюлмани. Става въпрос за твърдението, че майката на създателя на Саудитска Арабия крал Абдул Азиз ас Сауд /1875-1953/ – Сара Судейра е наследничка на един от еврейските родове бени надир, бени каинакаа, бени корейза. Исторически последните са живели в Ятреб /езическото име на Медина/, преди да бъдат прогонени от пророка Мохамед след 622 г. Той ги обвинявал в предателство и съглашателство с езичниците, когато е губил битките срещу своите роднини в Мекка /622-630/. По-късно тези арабски племена, изповядващи юдеизма се конвертират в исляма. Недоброжелателите на саудитите ги нападат, че децата на майка-еврейка винаги са евреи, тъй като религиозната принадлежност в юдаизма се предава по женска линия. Нещо повече, единствената съпруга на крал Абдул Азиз от неговите 22 съпруги, която е родила двама крале, е Хасса ас Судейри /в това число и настоящия крал – Салман бен Абдул Азиз/. Кралят се жени за още две представителки на племето судейри – Джаухара и Хаят. Судейритите, както наричат синовете на жените от клана Судейри, имат пълен монопол върху политическото решение на влиятелното нефтено кралство, било то като крале или пък като принцове-престолонаследници. Редица анализатори обясняват с този произход на саудитите силните симпатии, които те имат от страна на Израел. Някои недоброжелатели дори твърдят, че лидерите на Саудитска Арабия и Израел са братовчеди.
Ескалацията на напрежението между Кадафи и саудитските крале достигна до степен, че през 2004 г. либийският лидер се опита да организира атентат срещу крал Абдулла. В същото време крал Халед /1975-1982/ бе хванат от медиите да казва, че“ Кадафи има психически отклонения“.
В светлината на търсенето на най-подходящите форми за борба срещу най-опасните заплахи за саудитската национална сигурност се появява нова школа в рамките на разноцветното салафитско течение. Салафийската религиозна тенденция следва традицията на ас салаф ас салих, праведните предците, т.е. първите мюсюлмани, които са следвали пророка Мохамед. Салафизмът се появява в Египет през XIX век като реформаторско, ислямистко антиколониално движение, чиито корени като учение се свързват с доктрината на идеолога на Саудитска Арабия – Мохамед бен Абдел Уахаб /т.е. уахабизма според западната терминология/, възникнало през XVIII век в региона Нажд на Арабския полуостров. Съществуват множество класификации на разноликия салафизъм. Нека да приемем по-обобщената, а именно:
1. „Научен салафизъм“, което е проповедническо политическо движение, което се противопоставя на нормалното политическо участие и отрича всякакви форми на демократичната либерална държава. Прототипът са порядките на кралство Саудитска Арабия.
2. „Реформаторски салафизъм“, който политически е по-ангажиран и дори може да приеме революционни измерения;
3. „Джихадистски салафизъм“ е идеологията и практиката, която упражняват най-силните терористични организации като Ал Кайда и ИДИЛ.
Фрагментаризирането на салафизма става през 80-те години на ХХ век и основна причина е външната политика на саудитското кралство.
Мадкхалисткият салафизъм носи името на неговия създател шейх Рабия ибн Хади Умейр ал Мадхали. Той е саудитски улем, който през 90-те години на ХХ век ръководи катедрата за изследване на сунната в Ислямски университет в Медина. Мадкхалитският салафизъм се утвърждава като основното течение в рамките на „научния салафизъм“. Това става благодарение на неговото голямо разпространение в целия арабски и ислямски свят, спонсорирано от финансово добре обезпечените и проповедническо активните саудитски благотворителни организации. Особено голяма заслуга имат телевизионните проповеди на салафитите – мадкхалити.
Някои изследователи считат, че появата на това течение е следствие на събитията, последвали Втората война в Персийския залив /1990-1991/. Тогава кралското семейство позволи на САЩ да разположат военен контингент на територията на кралството, което някои улеми възприеха като догматично предизвикателство и нарушаване на шариатските принципи. На управляващите саудити им трябват догматични контрааргументи за това тяхно дело. Тогава много услужливо последователите на шейх ал Мадкхали издигат принципа ула ли ули ал амр, лоялност към управляващия. Те проповядват подчинение на решението на лидера, тъй като в противен случай щяло да се предизвика фитна, гражданска война, която ще навреди на ислямската умма, държава-нация. Всичко това кара критиците на мадкхалитите да ги определят като „улеми на палата“, т.е. винаги заемат проправителствени позиции. Паралелно с това те считат, че са единствените носители на истината като насочват критиките си най-вече към своите опоненти в ислямската религия. Основни техни мишени са Мюсюлманските братя и джихадисткия салафизъм. В тази светлина вероятно има зрънце истина в твърдението на бившия либийски мюфтия ас Садик ал Гариани /премахнат от правителството на Файез Сарадж именно под натиска на мадкхалитите в западната част на страната и приписан на течението на Мюсюлманските братя/, че „мадкхлитите са салафити на „мухабаратите“, т.е. те са заченати с помощта на саудитската държава и се превръщат в инструмент за реализирането на нейната външна политика. В същото време те са винаги лоялни на местния лидер, независимо кой е той, упражнявайки върху него натиск по начин, така че те реализират своите консервативни антидемократични виждания. Това кара техните критици да ги обвиняват, че отстояват интереса на чужди държава, а не на техния национален интерес.

Разпространението на учението на шейх Рабия ал Мадкхали се осъществява през 90-те години на ХХ век чрез либийските студенти, завършили университетите в Саудитска Арабия и Йемен. В последствие те формират значително имамско тяло, които започват своите проповеди в местните джамии и медресета. Най-авторитетното име, наложело се като водеща фигура е имам Абу Мусааб Мажди ал Хафала. Неговите последователи дори разпространяват тезата, че той ще бъде назначен за Главен мюфтия.
Преви впечатление за толерантното отношение на тогавашния либийски лидер – Моамар Кадафи към просаудитските салафити. Неговият позитивен поглед е мотивиран от тактически съображения. Основните са, че мадкхалитите се превръщат в основни опоненти на много по-опасните за властта Мюсюлмански братя /МБ/ и салафито-джихадисткото движение, което набира скорост сред либийските религиозни радикали. Доказателство за толерантността на Кадафи към мадкхалитите е фактът, че един от неговите синове Саади официално се присъединява към мадкхалитите. Той си пуска брата и подстригва мустаците си, което е външният отличителен белег на това течение. Дори мадкхалитите започват да се наричат „групата на Саади“.
Според анализ на International Crisis group именно Моамар Кадафи е започнал да привлича салафити-мадкхалити към силовите структури, за да бъдат по-ефективни в борбата срещу МБ и джихадистите. Техните имами трябвало да наблюдават джамиите и медресетата, които били основните източници на либийския радикализъм. С течение на времето мадкхалитите формирали свои гнезда в отделни либийски селища. Такива били бедните квартали на Триполи, Бенгази, Мисрата, Зантан, Кхумс, Марж и други. Видно е, че до 2011 г. поведението на мадкхалитите е било контролирано, тъй като техните шейхове издигат лозунга „Стойте си вкъщи“, когато започват събитията, довели свалянето на Кадафи. Все пак някои се вливат в редиците на враговете на бившия диктатор. В края на второто десетилетие на ХХI век се счита, че последователите на салафитите-мадкхалити в Либия са няколко десетки хиляди, а може и над 100 000 души. През 2012 г., когато се провеждат първите избори в страната, мадкхалитите се обявяват против тях, тъй като не е компонент в тяхната представа за държава. Особено агресивни са против партиите, представляващи МБ и другите ислямисти. За целта им служи формираната от тях „амр би ал мааруф уа нахи ан ал мункар“, религиозна полиция, която до 2016 г. е особено активна в Триполи.
През този период мадкхалитите се активизират в разрушаването на гробниците и другите символи на софитите. Свидетели споменават, че те не са извършени от местни хора.. Начинът, по който това е извършено /обикновено срутени с булдозери и фадроми или взривени по професионален начин/, говори за факта, че хората, които са го извършили, са служители на силовите структури.
Деструктивното поведение на либийските мадкхалити е променено с една фетва на шейх Рабия ал Мадкхали. Либийските власти правят контакт със Саудитска Арабия, която обещава да повлияе. През февруари 2014 г. саудитският улем издава фетва, по силата на която салафитите-мадкхалити могат да участват в изборите и да участват в плебисцита по отношение на бъдещата конситуция. Паралелни процеси текат и в Египет, където салафитите-мадкхалити създават партията „Нур“, опозиция на МБ и оставаща лоялна на предишната власт.
Слафитите – мадкхалити трупат влияние и последователи, тъй като сред хората се утвърждава тезата, че са по-малко корумпирани и силно дисциплинирани. През 2014 г. те трупат дивиденти през правителството в Триполи, когато милицията „Ар Радаа“, чието ядро е мадкхалитско, успява да спаси столицата от превземане от намиращата се в апогей по онова време ИДИЛ. Терористите са отблъснати окончателно от Триполи.
Налага се мнението, че салафитите-мадкхалити не представляват заплаха за сигурността на държавата. Основната теза на политиците, както на Изток, така и на Запад е, че тя нямат голям интелектуален потенциал, както и видими политически амбиции за разлика от МБ и салафитите-джихадисти. В същото време тяхното влияние постепенно нараства, тъй като те предимно се инфилтрират в силовите структури – армия, полиция, затворническа охрана и други. Това важи, както за държавните структури на Изток /при Халифа Хафтар/, така и на Запад /при Файез Сарадж/.
На Изток убийството на полковник Камал Базаза от дирекцията по сигурността в Бенгази от МБ и джихадисти, който е едновременно и имам сред бенгазийските мадкхалити, тласкат тази религиозна група да се присъедини към операцията „Чест“, която Хафтар оглавява срещу Запада. Те се присъединяват най-вече в специалните части, които вземат участие във военните действия в околностите на Бенгази. Това става с фетва на местните мадкхалитски шейхове, която поощряват своите едноверци да се присъединят към армията на Хафтар. Това протича и благодарение на факта, че мадкхалитите упражняват пълен контрол върху Обществената организацията на ислямските вакъфи и религиозните дела /ООИВРД/ в Източна Либия.Те наричат защитниците на Западна Либия „хариджити“, отцепници в религиозния смисъл на думата. Един от съветниците на Хафтар отбелязва, че „мадкхалитите са най-лоялните на Либийската национална армия /ЛНА, армията на Хафтар/, тъй като са идеологически, а не племенно мотивирани в битката“.
В Бенгази те създават „отряда на еднобожието“ , която в рамките на ЛНА е познат като „салафитския отряд“. В доклади на ООН се отбелязва, че техните бойци започват да говорят за „ликвидиране на вероотстъпниците“. Прави впечатление, че вземат едно от крилата в затвора Карнада в Шихат, където те прилагат изцяло шариатското наказателно право. През 2017 г. Хафтар е принуден да разпусне салафитската бойна част. По-късно те се прегрупират в отряд 210. Все пак мадкхалитите получават подкрепа в Бенгази, тъй като до тяхната поява там милиции като „Ансар аш шария“ /салафито – джихадисти/ са били изцяло монополизирали джамиите и образованието.
Друга про-салафитска милиция в рамките на ЛНА е отрядът Тарик бен Зияд. Тя провокира медиен шум през 2017 г., когато според видеоклипове един от нейните членове е бил разпознат като бивш боец на ИДИЛ. Освен това той е обвинен, че е убил 36 жители на Абиар, без съд и присъда. Един от тях се оказва 71-годишен софит от влиятелното племе уарфала, което предизвиква силно недоволство сред племенните шейхове. Въпросната милиция участва в боевете на юг, а през 2019 г. отделни отряди, в които доминира мадкхалитският елемент участват в опитите за превземане на столицата Триполи.
Интересното в случая е, че самото военно ръководство няма нищо напротив лекциите, които мадкхалитски шейхове изнасят пред членове на ЛНА. Така например саудитският шейх, Осама ал Утейби прави поредица от такива прояви. Дори се опитва да изнесе лекция в Тобрук, където е седалището на единствено признатия, според споразумението Схейрат от 2015 г., либийски парламент. Негови членове се обявяват против и мероприятието е отменено.
Прави впечатление, че мадкхалитите издават серия от фетви от Саудитска Арабия по отношение на войната в Либия. Те обаче са насочени срещу враговете им – МБ и другите ислямисти, а не посочват коя страна от двата антагониста да заемат салафитите. Така например има фетва за битка срещу про-МБ милиция „Сарая ат дифаа“ в Бенгази, която е против Хафтар. Последната получава фетва за подкрепа от Ас Садик ал Гариани, тогавашният либийски Главен мюфтия, приписан на МБ. Все пак през юли 2017 г. мадкхалитите призовават „всички салафити да се бият срещу МБ, които били по-опасни от евреите и християните“. В края на 2018 г. мадкхалитско видеопослание /не фетва/ призовава всички салафити да застанат зад Хафтар, а той изразява задоволство от това тяхно поведение. Според политическия съветник на Хафтар, Фадил Дийб „ЛНА приема помощ от всеки, който иска да й помогне… от салафити, от амазинг /местни бербери-бел.авт./ или който и да е друг.“

На Запад мадкхалитите също имат присъствие, макар и малко по-несъществено. Техни привърженици са предимно в полицейските антикриминални структури в градове като Събрата, Сарман и Зауия. Най-голямото и значимо мадкхалитско образование е т.нар. милиция «Радаа». Въпросната структура е ръководена от Абдел Рууф Кара и официално е подведомствена на МВР. В същото време тя действа самостоятелно, като нейното седалище е Триполи и по-специално неговото летище Маатига. В тяхната професионална характеристика е борба срещу общите престъпления, търговията на плът, наркотици и отвличания. В нейните редици се разпознават студенти на шейх Хафала – откровени фанатици, но и професионални военни от времето на Кадафи. В тази светлина може да се обясни и провалената атака срещу столицата, именно в района на аерогарата от страна ЛНА. Те дават решителния отпор на опонентите на Файез Сарадж.
Самият командващ «Радаа» Абдел Рууф Кара не е от привържениците на мадкхалитите, но е салафит. Той е последовател на друг саудитски улем – Насрадин ал Албани. Той се облича с дрехи, характерни салафитите и не се среща с жени. Самите членове на «Радаа» отричат да имат някакво отношение към религията и към идеологическите милиции. Те поставят акцент върху подведомственото си отношение към МВР, командващият Кара е представен като обикновен майор в рамките на силовото министерство на правителството на националното съгласие /ПНС/. Все пак бивши членове на други ислямистки движения – МБ, салафити-джихадисти и софити директно признават, че не са допускани в милицията, поради несъвместимост с мнозинството мадкхалити.
Мадкхалитите на Запад са създали цяла мрежа от структури, които изглежда реализират координация на техните действие в противопоставянето на опонентите. Последните са най-вече идеологическите им врагове – софити, кхариджити-ибадити, джихадисти от ИДИЛ и други. Прави впечатление, че след отбиването на атаката на ЛНА срещу Триполи преди около месец, много бързо бяха превзети основните западни градове с реално мадкхалистко влияние, а именно – Сарман, Събрата и други.
Опонентите на мадкхалитите на Запад обвиняват ПНС и Президентския съвет /ПС/, че открито подкрепят мадкхалитската «Радаа». С указ № 555 ПС преименува милицията на «Апарат за реакция и борба срещу организираната престъпност и тероризма», като й дава правомощия за действие върху цялата територия на Либия.
Интересна е историята мадкхалитите в Сирт, рождения град на Моамар Кадафи. Градът беше столица на ИДИЛ в Либия през периода 2014-2016. Стигна се до парадокса, във внушителния Конгресен комплекс, строен от лидера на джамахирията за форуми на Африканския съюз и Арабската лига, да се провеждат религиозните семинари на терористите от ИДИЛ. Като цяло мадкхалитите имат присъствие в Сирт още преди 2011 г. Става въпрос за няколко джамии и коранически центрове. През август 2015 г. е убит авторитетният местен проповедник Халед бен Раджеб ал Фурджани /от племето на Халифа Хафтар ал фурджан/ от терористите от ИДИЛ. Бунтът, вдигнат от неговите привърженици, е смазан с жестокости.Част от тях бягат в Мисрата и формират пехотен полк 604 заедно със съмишленици мадкхалити от други части на страната, в това число и от „Радаа“ от Триполи. Впоследствие те се присъединяват към „по-голямото формирование „Буниян марсус“, което има основна заслуга за отстраняването на ИДИЛ от Сирт. Така пехотният полк 602 се превръща в основна милиция в Сирт, нещо като „Ридаа“ в Триполи. През 2019 г. след кратки преговори мадкхалитската структура премина на страната на Хафтар, което предизвика гнева на ПНС. Така Сирт се превръща в една от ябълките на раздора както между Изтока и Запада, така и между Турция и Русия. Двете държави го обявяват за „червена линия“. Първата иска да сложи ръка на нефтените инсталации в града, а втората – да го превърне в постоянна ВМС-база, заедно със значимата ВВС-базата Ал Джофра, която е на юг. Кой ще управлява Сирт, в много голяма степен, ще решат местните мадкхалити.
Интересна е констатацията, че религиозно-идеологическата принадлежност в Либия надделява над трибалистичната. Оказва се, че възприетите принципи на религиозната доктрина /салафитство в различните разновидности, МБ, софизъм и други/ са форсмажор над племенната мозайка, която съставлява генезиса на либийската държавност. Пример в това отношение е сблъсъка между племето зауия и неговото малцинство, ал табу, в южната част на Либия, по протежение на границата с Чад. Появява се салафито-мадкхалистката групировка субул ас салям – военна част в рамките на ЛНА, която обхваща членове и на двете противоборстващи групи. Тя успява да постигне помиряване между антагонистите. В същото време, субул ас салям, която е част от военната структура на Изтока, има връзки с милицията „Радаа“ в Триполи, която е част от управлението на Запада. Това не пречи през 2017 г. върху субул ас салям да паднат обвиненията, че именно нейни членове /автомобилите на нападателите са носели отличителните белези на ЛНА/ са порогали гробницата на един от най-авторитетните либийски герои в борбата срещу италианския колониализъм – Мохамед ас Сануси. Салафитите – мадкхалити са го възприели като лидер на софитски орден, независимо че е един от символите на свободната либийска държава.
Големият въпрос е дали мадкхалитите на Запад и Изток могат да се обединят след като са пуснали своите пипала върху институциите в областта на религиозния култ, образование, сигурност и други. На този етап се отчита, че те предпочитат да бъдат „сивите кардинали“ зад местните лидери /Хафтар и Сарадж/, отколкото да започнат да реализират самостоятелен политически проект. Мадхалитите дават приоритет на омразата си срещу ибадитската доктрина, масово практикувана сред амазингите в Западна Либия, издават фетва за забраната на жените да пътуват без попечител – лице от мъжки пол /Кадафи го премахна/, забрана за смесени паралелки в училищата /факт по времето на Кадафи/, забрана да се отбелязва рождението на пророка Мохамед, възприеман от салафитите като езически обичай и други подобни консервативни практики. Интересното е, че началникът на генералния щаб на ЛНА, генерал Абдеразак ал Назури,в качеството му на комендант на източната част на Либия, издава заповед в духа на въпросната мадкхалитска фетва. Забранява на либийките под 60 години да напускат страната без попечител – лице от мъжки пол. Това подсказва какви са религиозните симпатии на въпросния висш офицер, чието име е спрягано за един от възможните наследници на Халифа Хафтар. Прави впечатление, че Обединените арабски емирства твърдо са против него, докато Саудитска Арабия мълчи по въпроса.
Мадкхалитският салафизъм няма потенциал да превърне Либия в държава, която официално следва неговите принципи. Либийското общество е твърде хетерогенно и сложно да управление. В същото време то е идеологията на една от най-влиятелните религиозни школи в страната, тъй като нейните членове са много лоялни, дисциплинирани, целенасочени, твърде боеспособни, сложени в бойна среда, гъвкави в своите тактически съюзи и изключително важно – добре финансирани и направлявани от външен за страната фактор.

The Foreign Insider

Предишна Статия

Парите заложиха на цифровата икономика, а реалната икономика беше разграбена

Следваща Статия

Посолството на САЩ в Сирия обяви, че законът "кайсар" за по-строги санкции срещу режима в Дамаск, влиза в сила

Последно от Свят

Don`t copy text!