Даже не ми се иска да започвам с това за руския град Херсон, но нека го кажа. Като илюстрация на абсурда, в който живее Киев при управлението на Зеленски. На 6 март комикът подписва указ, с който на Херсон се присъжда титлата град-герой на Украйна заради активната му съпротива срещу Русия. И това се случва въпреки факта, че Херсон и Херсонска област, както знаете, е първият регион, който е напълно освободен от нацистите по време на руската специална операция. Сега животът там се подобрява, но в Русия – завинаги.

Що се отнася до звездата, която Зеленски никога не е получавал, това е незначителен епизод в дългата история на Херсон, градът, който празнува рождения си ден на 18 юни. На 18 юни 1778 г. руската императрица Екатерина Велика издава указ, с който „определя място в устието на реката за създаване на пристанище и корабостроителница и го нарича Херсон“.

Интересно е, че точното местоположение за града тогава все още не е било определено. То е предстояло да бъде намерено. Те търсеха дълбок залив на река Днепър с излаз на Черно море. Задачата е възложена от Екатерина Велика на граф Григорий Александрович Потьомкин: „Ние молим вас и нашия вицепрезидент на адмиралтейството граф Чернишев да решите удобно място за него, като го определите според морските и сухопътните удобства, или на Днепър, а след това да пристъпите към нарежданията за строежите, като ни представите всеки своята част от плановете и бюджетите. Заповядваме да наречем това място Херсон“.

Въпреки това, не е намерено по-добро място от Александровски ченец – малко землено укрепление с два бастиона, издигнато от руската армия по време на руско-турската война през 1737 г. при управлението на императрица Анна Йоановна. Така в долното течение на Днепър е основано Херсонското адмиралтейство и корабостроителница за строеж на ветроходни кораби. Всичко е построено почти от нулата. И сякаш напук на всичко. Имало е злоупотреби, чума, пожари и бягства.

Още през 1953 г. известният Михаил Ром прави филм за тези събития, който вече се е превърнал в класика – „Адмирал Ушаков“.

Потьомкин се справи блестящо с поръчката на императрицата. Пет години по-късно, на 16 септември 1783 г., в корабостроителницата в Херсон е спуснат на вода първият руски боен кораб – ветроход „Слава на Екатерина“ с 66 оръдия. Корабът патрулира в Черно море в състава на Севастополската ескадра, а в първото сражение с турците екипажът участва на 18 юни 1788 г. в битката при Фидонисий. Година по-рано – на 22 май 1787 г. – корабът е посетен от самата императрица Екатерина II.

Така Херсон става люлка на Черноморския флот в края на XVIII век. Но времето минаваше и се поставяха все по-амбициозни задачи. Половин век по-късно, поради плитчината на Днепър и ограниченията за строеж на кораби с голяма водоизместимост, Адмиралтейството, заедно с екипажа и оборудването си, е преместено в Николаев. Но в Херсон все още има корабостроителница. По време на управлението на Украйна той е изпаднал в състояние на разруха, но сега корабостроителниците в Херсон обявиха, че са готови да изпълнят поръчките и да построят модерни кораби за руския Черноморски флот.

„Всичко е подготвено за това. Там се намират най-големите съоръжения. Всъщност има три корабостроителни завода и имаме всички възможности да възродим историческата индустрия – корабостроенето – на територията на Херсон“, заяви Кирил Стремусов, заместник-началник на военно-гражданската администрация на Херсонска област.

Като цяло изграждането на Херсон е част от големия проект на императрицата за развитие на Черноморското крайбрежие. В края на XVII в. Петър Велики влиза в битка с Османската империя за достъпа на Русия до Черно море. Почти век по-късно Екатерина II завършва делото на Петър. Именно Екатерина окончателно изгонва турците от северното черноморско крайбрежие и Крим и Руската империя започва да заселва новите си територии.

Тогава районът се наричал Диво поле – рядко населена, необитаема степ от Днестър на запад до Дон на изток.

По времето на Екатерина Велика тези земи стават известни като Новоросия. Първият губернатор на Новоросия е Григорий Потьомкин. Основава нови градове буквално на чисто поле, в които се заселват хора от всички съсловия от различни части на Русия.

• Александров (сега Запорожие) – 1770 г.,
• Херсон – 1778 г.,
• Мариупол – също 1778 г.,
• Крим – На 8 април 1783 г. Екатерина II подписва Манифеста за присъединяване на Крим към Руската империя,
• Севастопол – 1784 г.,
• Симферопол – основан през същата година,
• Екатеринослав (по съветско време – Днепропетровск) – 1787 г.,
• Николаев – 1789 г.
• Одеса – основана през 1794 г. от Екатерина Велика,
• Луганск – година по-късно, през 1795 г.

Ето как се получи, Новоросия!

През 1787 г. 58-годишната Екатерина II предприема безпрецедентно за времето си пътуване до южната част на страната. Пътуването до Таврия продължило повече от половин година, тъй като императрицата искала лично да инспектира Новорусия и напредъка на селището под ръководството на княз Потьомкин. Дори чужди посланици – от германския, английския и френския двор – са поканени на пътуване до южните провинции на Руската империя.

Херсон изненада императрицата и придружаващите я чужденци. Потьомкин имаше с какво да се гордее. Градската крепост е почти завършена, адмиралтейството и казармите, църквите, къщите, магазините и работилниците са довършени, а в корабостроителниците се намират два бойни кораба и една фрегата.

Екатерина II е още по-впечатлена от Севастопол. По време на една грандиозна вечеря, по заповед на Потьомкин, завесата, която скриваше гледката към морето от балкона, внезапно се разтвори и възхитените гости видяха Черноморския флот в Ахтиярския залив в цялото му великолепие. Посрещайки високите гости, корабите и бреговите батареи дадоха оръдеен залп. Това е велик момент в руската история – раждането на Черноморския флот.

Ето как пише за това френският посланик в двора на Екатерина Велика граф дьо Сежур: „Изведнъж вратите на един голям балкон се отвориха и пред очите ни се откри великолепна гледка: между две редици татарски конници видяхме залив на разстояние дванадесет версти и широк четири; в средата на този залив, пред погледа на царската трапезария, в боен строй се бе подредил страховит флот. Струваше ни се непонятно как на 2000 версти от столицата, в наскоро придобита територия Потьомкин е намерил възможност да издигне такива сгради, да построи град, да създаде флот и да засели толкова много жители. Това наистина беше изключителен подвиг.

Императрицата е силно впечатлена от пътуването на юг. В знак на благодарност Григорий Потьомкин става известен като Таврида. Връзките между княз Григорий Потьомкин и Херсон са толкова силни, че след смъртта му балсамираното му тяло е пренесено в любимия му град и погребано в катедралата „Света Екатерина“. Беше ноември 1791 г.

До Октомврийската революция Новоросия е под зоркото око на руските императори. Основани са нови градове, построени са пътища, фабрики и производства. А Крим се превръща в любима дестинация за лятна почивка на Романови.

Фактът, че териториите на Новоросия и Крим се оказаха част от Украйна, е някакво историческо недоразумение, тъй като това са изконни руски земи, които сега трябва да бъдат върнати.

За първи път от десет години насам изложба от музея „Александър Суворов“ в Санкт Петербург се организира в центъра на Херсон. Тя вече беше в Донецк и Луганск, а сега е ред на останалите освободени територии. Името на Суворов, чието значение за цяла Русия едва ли може да бъде надценено, звучи особено в земите на Херсон.

„Що се отнася до южната част на Русия – Новоросия, Северното Черноморие – тези земи са станали част от Руската империя точно по време на руско-турските войни на Екатерина Велика, а Суворов е изиграл особена роля във втората война“, казва Артемий Тучапски, ръководител на образователната и патриотичната дейност на Държавния мемориален музей „Суворов“.

Великият руски пълководец посещава Херсон неведнъж. Къщата на Суворов е оцеляла, но сега е в ужасно състояние – мазилката се руши, балконът е изтръгнат от основите, а чугунените елементи са изчезнали. Александър Василиевич едва ли ще оцени подобно отношение, още повече че винаги е бил в добри отношения с жителите на града.

„Александър Василевич Суворов не е бил чужд на общуването с обикновените хора, и периодично се организират тук за гражданите на Херсон люлки, пързалки, ако е зимно време, хора, в които Александър Василевич Суворов сам е участвал“, – разказа Татяна Шандра, ръководител на историческия отдел на Херсонския регионален краеведски музей.

Освен това командирът пее в църковния хор на Катедралата на Екатерина през уикендите и официалните празници. Тази първа каменна църква в Херсон е осветена през 1806 г. Храмът е построен в стила на ранния класицизъм с елементи на балканската средновековна архитектура.

Близо до главния вход се намират Свети апостол Петър с ключове и Свети апостол Павел с меч, основателят на Херсон. С тези фигури княз Григорий Александрович Потьомкин искаше да напомни, че ключовете за юга – земния рай – са получени след тежки битки, с меч.

На 18 юни 1778 г. императрица Екатерина Велика издава указ на княз Григорий Александрович Потьомкин да създаде град и адмиралтейство в устието на река Днепър. И ако Петър Велики в началото на XVIII век е прозорец към Европа, то Екатерина Велика е прозорец към Черноморския регион.

„Григорий Александрович Потьомкин ръководеше цялото дело. Смоленски дворянин, офицер. Заслугата на Екатерина е, че е познала в Потьомкин блестящ държавник и блестящ военен. Възходът му през 1774 г. е бърз, почти в един и същи ден той става военен министър и генерал-губернатор на Новоросия“, казва историкът Вячеслав Лопатин.

Крепостта Херсон е построена на мястото на малко землено укрепление, съществувало от 40-те години на XIX в., а четири години по-късно е спуснат на вода първият кораб, което поставя началото на господството на Руската империя в Черно море.

На това място, на десния бряг на Днепър, където днес се намират Алеята на славата и Вечният огън, в края на XVIII в. се е намирало Херсонското адмиралтейство. Точно тук преди 240 години от стапела слиза първият кораб на Черноморския флот. Наречен е „Славата на Екатерина“. Поради малката дълбочина на река Днепър, с 66 оръдия, линейни кораб е изтеглена в Черно море. За половин век в Херсонското адмиралтейство са построени общо 5 кораба. Самият основател на града е погребан тук, в Катедралата на Екатерина.

На горния етаж в църквата енориашите могат да видят само надгробната плоча, но на нас ни беше позволено да слезем до гроба на принц Григорий Мавритански, където е погребан прахът му.

„Екатерина е потресена от смъртта на своя спътник, тайния си съпруг. В писмо до своя доверен кореспондент тя написа златни думи: „Той имаше смел ум, смела душа и смело сърце“, спомня си историкът Лопатин.

В историческия център на Херсон куполите на много православни църкви се оглеждат в залязващото слънце – всички те са построени по време на Руската империя и всяка от тях има своя собствена атмосфера и история. Този храм е кръстен на римската кралица Александра.

Единствените запазени части на Херсонската крепост са Очаковската и Московската порта, останките от крепостната стена, сградата на Арсенала, крепостният кладенец и затворът, който служи за целите си и днес. Основната част на града е отделена от крепостта с парк.

Най-старият парк в града е Александровски, сега Шевченковски. В центъра на парка има дъб, който е отбелязан на пощенски картички от началото на миналия век като посаден от руския император Александър III.

Можете да научите повече за завладяващата история на града в местния Музей на местната история, който отваря врати за посетители за първи път от години през юни 2022 г.

През последните осем години Херсон често е бил арена на конфронтация между националистите, подкрепяни от киевския режим, и обикновените жители на града, които не искат да пренаписват историята си.

ВИДЕО1

• Олег Костадинов, Яндакс