Всеки, който е чел „1984“ на Джордж Оруел, сигурно си спомня професията „подменител на минало“

Отива на работа подменителят, сяда пред машината за онлайн архиви и новини, и когато получи електронна заповед от Партията, подменя определени факти и старини, за да паснат на новата линия. Така например може да се наложи цяло събитие да се коригира със задна дата или пък да се сменят вражески страни, или разни неактуални цитати да бъдат редактирани или дори заличени. В краен случай е възможно заповедта да изисква елиминиране на по-голям информационен блок, тоест личност или случка. Армия изтривачи на минало чинно и ежедневно изпълняват наредбите, създавайки правилното настояще. Дори и някой да помни, че до вчера е имало война с Югоазия, а не с Евразия например, споменът му няма стойност, защото в учебниците, енциклопедиите и книгите вече е записано друго, което “друго” се подсилва и от Големия брат – телевизорът. Такава реалност може и да била дистопия навремето, понеже е възможна само във виртуален свят, в който няма букви на хартия или ако има, никой не ги чете, но в наши времена е факт. Бебета учат езици от Ютюб, учители търсят в Гугъл, а учени пишат дисертации с Уикипедия. Архивът на важните институции отдавна е електронен и ако някой все пак иска да черпи информация от печатна хартия, трябва бая да се поизпоти (и да плати). Преди време се чудех какъв е тоя напън за пълна дигитализация на държавни архиви и образование, при положение, че това крие безкрайно много рискове, но стана ясно – виртуална реалност, комбинирана с масово оглупяване, е пряк път към монопол върху истината. Думите на Оруел, че който контролира миналото, контролира и бъдещето, сега се разнасят навсякъде и как няма, като буквално всеки ред звучи съмнително правдиво, обаче аз имам и други любими цитати:

“… Осъзнаваш ли, че миналото – всичко от вчера назад – е практически елиминирано? Ако все пак е оцеляло някъде, то е в дузина предмети без думи към тях – някоя лампа или стъклена чаша… Всеки запис е унищожен или фалшифициран, всяка книга е пренаписана, всяка картина е прерисувана, всяка статуя, улица, сграда е преименувана, всяка дата е променена… Историята е спряла. Нищо друго не съществува, освен едно безкрайно настояще, в което Партията е винаги права…”
💫
“… Към какви възгледи се придържат масите и към какви не – няма значение. На тях може да им се предостави интелектуална свобода, защото те нямат интелект…”
💫
“… Как един човек установява власт върху друг човек, Уинстън?… Точно така. Като му причини страдание. Подчинението не е достатъчно – докато не го накараш да страда, няма как да си сигурен, че се подчинява на твоята воля, а не на своята. Властта е в унижението и болката. Властта е в разбиването на човешките умове на малки парченца и сглобяването им обратно в нови форми по твой избор. Започваш ли да проумяваш какъв свят създаваме ние? Пълна противоположност на хедонистичните утопии на реформаторите. Свят на страх, предателство и мъчение; свят на потисничество. Свят, който ще става все по-безмилостен със самоусъвършенстването си. Прогресът в нашия свят ще е прогрес към повече болка. Докато старите цивилизации са основани на любов или справедливост, нашата се гради върху омраза. В нашия свят няма да има други емоции, освен страх, гняв, триумф и самобичуване. Всичко останало ще унищожим – всичко. Вече променихме мисловните навици отпреди Революцията, като прекъснахме връзката между родител и дете, между човек и човек, между мъжа и жената. Днес никой не се доверява на син, съпруга или приятел. Но то така или иначе в бъдеще няма да има съпруги и деца – децата ще бъдат отнемани от майките още след раждането, както се събират яйца от кокошка. Желанието за секс ще бъде изтрито. Възпроизвеждането ще бъде годишна формалност като подновяването на карта. Ще премахнем оргазма – невролозите ни в момента работят по въпроса. Няма да има друга лоялност, освен тази към Партията…. Няма да има изкуство, няма да има литература, няма да има наука.. Няма да има и ясна граница между грозното и красивото. Няма да има любопитство, нито радост от живота. Всички удоволствия ще бъдат унищожени, но винаги – запомни това, Уинстън – винаги ще има жажда за власт… Ако искаш картина на бъдещето, представи си ботуш, стъпил върху човешко лице – завинаги.”

  • Източник: Румяна Батикова

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Джордан Максуел 1993 г. и Завещанието на Джордж Оруел (ВИДЕО – БГ СУБ)

 

Последното предупреждение на Джордж Оруел (ВИДЕО-БГ СУБ)

 

 

Последно от СВЯТ

Фейсбук страница

The Bulgarian Times

The Bulgarian Times