Възраждане, ИТН и БСП ще сезират ли КС за погазване на Конституцията

Съществуването на вируса SARS-COV-2, за който се твърди, че е много заразен и опасен, не е научно доказано. Видно от получените от МЗ отговори по ЗДОИ, няма научни доказателства и изследвания, проведени в България, които да доказват наличие на такъв вирус, а се действа само по външно нареждане, наречено „препоръка“. Препоръките на чуждестранни организации, като СЗО, не могат да бъдат задължителни за една суверенна държава, за да се позовават на тях държавните власти при отнемане на граждански права и свободи. За сметка на това има обосновани предположения, че т.нар. вирус е „in silico“ моделиран.

За да се определи като епидемия дадено заболяване, са нужни 200 болни на 10 000 души, като твърденията досега бяха, че прогнози за вируси, които предизвикват епидемии могат да се правят, тъй като инфекциозният микроорганизъм се разпространява от южното полукълбо към северното и обратно, обхващайки цели континенти. Сега, при т.нар. „пандемия“ се твърди същото, но броят е намален от 200 болни на 50 „случая“ на 10 000 души, което значи, че ще бъдем в състояние на перманентни пандемии години наред и с ограничени права.

Не се прави разграничаване между „заболеваемостта“ и „случаите“ (безсимптомните), които предни години по време на т.нар. грипни епидемии не са били отчитани, за да се твърди сега, че се случва нещо извънредно, а PCR тестовете, с които се установяват те, са с неясна, дори официално, достоверност.

3. От началото на пландемията няма ефективна и публична система за събиране на статистически данни и последващ анализ относно:

• Странични ефекти не само от експерименталните „ваксини“ срещу Ковид-19, които са в трета фаза на клинични изпитвания за безопасност, но и при масовата противогрипна ваксинация края на 2020 г., която съвпадна с двумесечното увеличение на смъртните случаи.
• Въздействието върху физическото и психическо здраве на населението вследствие на: носенето на маски, многократните ежедневни тревожни сигнали в медийното пространство, безпрецедентното карантиниране (домашен арест) на здрави хора, забрана за упражняване на трудова дейност и други рестрикции.
• Ограничения достъп до здравеопазване на хора със заболявания различни от твърдяния Ковид-19.
• Адекватност на протоколите за лечение и тяхното отражение върху човешкото здраве.

Министерство на здравеопазването отказва да предостави данни за страничните ефекти, заболеваемостта и смъртността при хора с една доза от „ваксините“ срещу Ковид-19, с две и повече дози. А починалите до 13 дни след първа доза се водят „неваксинирани“ в статистиките. Министерството отказва също така достъп до договорите за ваксините, както и химичния състав на наночастиците, вложени във ваксините, въпреки надделяващия обществен интерес.

По всичко изглежда, че предприетите и освен всичко друго противоречащи на логиката и здравия разум мерки, засилиха недоверието във всички институции и „експерти“ и влошиха положението, което преди това не можеше да се определи като извънредно. Властта отказва да даде отговори на съществени въпроси, вълнуващи гражданите, а медиите, които имат право на такива, не ги задават. Информацията, която бива предоставяна, не само, че не води до изясняване на факти и обстоятелства, а напротив – става причина за възникването на нови въпроси и разделение в обществото, което е подложено на психически тормоз и постоянен стрес, една част от него заради опасения за здравето си, а другата – заради загубата на своите права и свободи.

Не са показани в публичното пространство научни изследвания, доказващи ефикасност и особено безопасност на маските, налагани принудително на гражданите чрез заплахи за глоби и ограничения.

Гражданите са поставени в унизително положение да закриват лицата си, което освен, че е склоняване към престъпление според действащото законодателство, влияе негативно на психическото и физическото им здраве според немалко специалисти. Всичко това прилича повече на социален и научен експеримент и вредителство, отколкото на опит за запазване на живота и здравето на населението, а твърденията на властта не кореспондират с действията им, не само в настоящата ситуация, а и много години назад във времето, по отношение здравеопазването, качество на въздух, вода, храни, околна среда и минимизиране на стреса, които са в основата на човешкото здраве.

Гражданите са третирани като неспособни да вземат самостоятелни решения за собственото си здраве и живот. Държавата се управлява чрез заповеди, а не според законите и Конституцията, от една малка група, присвоила си народния суверенитет, поставяйки гражданите в унизително положение да доказват, че са здрави и противно на техните убеждения са принуждавани чрез заплахи да извършват незаконни и противоконституционни действия. Дали човек да се страхува или не, дали и какви мерки да предприеме за собственото си здраве, е въпрос на личен избор и намесата на държавата в тази връзка е недопустима, особено след като няма убедителни доказателства за съществуването на заразен и опасен вирус.

Повече от година и половина голяма част от гражданите не само биват дискриминирани, но и грубо се нарушават законите, Конституцията на РБ, както и международни конвенции и кодекси.

Конституция на Република България

Чл. 1.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Чл. 4.

(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Чл. 6.

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 16.

Трудът се гарантира и защитава от закона.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен.

Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели.

Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд.

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки, освен в предвидените от закона случаи.

Конвенция за правата на човека и биомедицината

Член 2 Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.

Член 5 Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове.

Наказателен кодекс

Чл. 143. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишен текст на чл. 143 – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г.) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

…

Практиката вече е показала, че чрез многото заповеди, свързани с твърдяната пандемия, се цели единствено възпрепятстване правото на гражданите до правосъдие. Множеството подадени жалби го доказват. Времетраенето на съдебната процедура обезсмисля атакуването на заповедта, тъй като преди постановяване на съдебния акт, заповедта е преустановила своето действие и на практика липсва съдебен контрол, какъвто е задължителен за всяка правова държава.

В основата на правото е моралът. Това, че дадени действия в даден период са били законни, не ги прави морални и точно за такива ситуации са написани и конвенциите за защита на правата на човека, както и Нюрнбергския кодекс.

Безконтролните действия на държавни лица изглежда ни водят към времената, в които човешките права, свободи и живот не са имали особена стойност.

Когато възникне такава обстановка е безспорно, че гражданите са призвани да отдадат предимство на защитата на ценностите от най-висш порядък, а именно защитата на техните граждански права и свободи.

„Тези, които се откажат от съществена свобода, за да получат малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“- Бенджамин Франклин

Източник: Различен свят не се гради от безразлични хора

БЕЗЗАКОНИЕТО НА МЕРКИТЕ

Адвокат Нина Ламбова и Ралица Кондова обясняват:

Какви са правата ни, записани в Конституцията, които управляващите не трябва да престъпват дори в епидемична обстановка?

Редно ли е здравите да доказват, че са здрави?

Защо според юристите сме започнали да живеем в беззаконие?

Имат ли право на входа на обществени сгради и магазини да ни изискват сертификат и документ за самоличност?

Защо починалите в страната с диагноза ковид са толкова много? Колко от тях са си отишли реално от ковид според документите, които са събрали юристите?

Има ли дискриминация спрямо преболедували, което може да се докаже (чрез измерване на антитела или Т-клетъчен имунитет), които нямат зелен сертификат?

Редно ли е ваксинираните да имат безсрочен сертификат, а хората с естествено придобит имунитет само година?

Имат ли право да ни задължават да се ваксинираме?

Каква отговорност носят управляващите, ако се докаже, че решенията, които вземат днес, се окажат пагубни в бъдеще?

Може ли след време да има втори Нюрнбергски процес?