Сигурно вече знаете за срещата на Бойко Борисов, ключови министри от кабинета и кмета на Варна Иван Портних, на който се е обсъдила политическата ситуация и трите варианта за излизане от нея.
Какво ми направи впечатление?
Това е
ОПИПВАНЕ, СОНДАЖ
преди срещата върха в ЕС – как ще реагират нашите партньори.
Сондаж е, защото съобщението е дадено само на две медии: БНР и радио Варна. Няма официален източник – т.е. винаги може да се бие отбой, като се набеди за грешка или провокация някой служител на пресцентъра
И затова е пуснато съобщението – да се види как ще реагират на него.
Интересният момент е кой и как ще проследи реакцията, за да се подготви съответната премиерска за срещата на Върха? Това не по възможностите на родната дипломация и родните секретни служби.
Следователно се разчита на една чуждестранна дипломация и едни чуждестранни секретни служби, които да обслужат българските нужди в случая!
„Българските нужди“ ли? Странна благотворителност от чужда държава.
На тази среща на върха на ЕС ще става дума за пари.
За раздаване на ужасно много пари от ЕС.
Както вече многократно пиша за манталитета на родната мафия и опекуните й зад граница – парите трябва да се пребарат и това е най-важното, а не личността, пък била тя на Бойко Борисов. Или на който и да е друг.
Та затова премиерът ни-слънце обяви, че ще съобщи окончателното решение за съдбата на кабинета след завръщането си от заседанието на Съвета на Европа.
С една дума – ако има пари срещу условие за оттегляне, Бойко Борисов е готов да се „пожертва“ като Ахмед Доган, минавайки в сянка, за да дърпа оттам конците.
В резюме: една евентуална оставка ще се търгува със западните ни партньори с „200 километра в часа“ (по скандалния запис на Бойко Борисов) – като шантаж: „или парите или получавате проблеми“.
ИЗНЕНАДАТА
Изненадата е присъствието на варненския кмет на тази ограничена по състав среща.
Въпреки трите му мандата Иван Портних, меко казано, е скандален политик, обявен с незавидна слава и у нас, и в чужбина.
Какво излиза?
Редица министри от кабинета не са поканени на обсъждането за съдбата на кабинета, но Портних е поканен и бистри възможно най-голямата политика.
Възниква въпросът кого представлява г-н Портних?
Защото само идиот би си помислил, че представлява себе си!
Според мен съществуват два варианта:
• представлява Израел и секретните му служби (а чрез него – парите на световното еврейско лоби). През февруари 2018 г. той беше на посещение там по специална покана, опита се да побратими Варна и град Хайфа, посрещал е израелският премиер във Варна и т.н., и т.н.
Посещението в Хайфа обаче е покрит дипломатически скандал, както съобщават тамошни медии:
„Кметът на третия по големина град в България отседна в престижен хотел в Хайфа и според доказателства, получени от репортер на News Haifa Curiot, вечерта след планираната си среща за този ден той се е напил, след като е изпил големи количества алкохол. Според други доказателства кметът на Варна дори е тормозил сексуално служителка на хотела.“
Разбира се, едно, хм, „ пощипване” от израелската секретна служба МОСАД може да се легендира, и то убедително, и чрез напиване и сексуален скандал.
Но от всички аргументи защо Портних тогава не е вербуван от МОСАД, ще изложа само един-единствен, но повече от убедителен – личностният му профил.
От една страна е човек, който в определени ситуации не може да се самоконтролира (основно условие за един агент), от друга – прекалено е продажен, т.е. винаги може да се окаже нелоялен, а от трета страна – вече е натрупал още преди това посещение много личностни и бизнес зависимости, от които не съществува възможност човек да се откаже.
Другата хипотеза е, че Иван Портних
• представлява КГБ – някоя от руските секретни служби – негови наследници, а от тях – най-вероятно ГРУ.
Както преди доста години посочих, на Изток България не граничи с Черно море. Граничи с „Лукойл“ и Ахмед Доган в южната част и най-същественото – с военизирания политико-олигархичен конгломерат ТИМ, особено в северната му част.
Без благословията на ТИМ не може да бъде избран (назначен) нито един варненски кмет. Такава е реалността.
Не е детайл, а много съществено обстоятелство, че ТИМ има свои министри в този кабинет, присъствали и на срещата. Но са вкарали в извънреден порядък още един представител – вече като говорител на техни интереси и интересите на повелителите им.
А какво е ТИМ освен политическо-бизнес кръг?
Мисля, че в своите разследвания и книги съм показал, че ТИМ е „Говорить Москва!“
ВАРИАНТИТЕ ЗА „ИЗХОДА“ ОТ КРИЗАТА
Посочвам ги като цитат от Съобщението:
„ПЪРВИЯТ ВАРИАНТ предвижда подаване на оставка на правителството, назначаване на служебен кабинет и провеждане на предсрочни избори. Повечето от присъстващите са били на мнение, че вариантът е рисков за големите енергийни проекти на страната.
• Моя бележка: Господи, какви идиоти са!
Да си самопризнаят публично, че са руска креатура за реализиране на газовия поток, прекръстен за трети пореден път „Балкански поток” (първо се казваше „Южен”, после – „Турски”), за руския проект АЕЦ „Белене”, за суровинно-енергийната рафинерия „Нефтохим” на Лукойл”, която не плаща данък печалба от, и аз не знам, колко години наред и т.н.
ВТОРИЯТ ВАРИАНТ е назначаване на преходно експертно правителство за довършване на мандата с нови министри и нов премиер, след вота на недоверие през следващата седмица, по време на който депутатите от мнозинството ще гласуват „въздържал се“, след което президентът ще връчи мандат първо на най-голямата парламентарна сила — ГЕРБ.
ТРЕТИЯТ ВАРИАНТ предвижда смяна на всички министри, излизане на премиера Борисов в отпуск до края на мандата и изпълняване на длъжността премиер от вицепремиера.
Рискът обаче в този случай е ситуацията да остане нестабилна. По време на обсъждането е било изразено мнение, че само две партии – ГЕРБ и ДПС, са готови веднага за предсрочни избори, тъй като имат добре организирани структури в цялата страна. Окончателното решение ще бъде взето след завръщането на премиера Борисов от Брюксел, където ще има присъствено заседание на Съвета на ЕС.”
(край на цитата)
КОЙ Е ЕВЕНТУАЛНИЯТ НОВ ПРЕМИЕР?
Както разбираме, съобщават ни, че вариант 1 е бил отхвърлен от „повечето присъстващи” (според съобщението) заради енергийните проекти.
Понеже става дума за сондаж, всъщност шантажират партньорите ни, че Русия държи основните козове в правителството и ръководството на ГЕРБ чрез повечето личности в тези структури и без нейният глас и участие няма как да се реши проблема с властта.
Мога да се закълна, че по логиката на това мероприятие, предназначено за консумация в чужбина, проформа двама присъстващи са били „за” предсрочни, незабавни избори. И пак по тази логика дори ще спомена имената им: Бойко Борисов и Томислав Дончев.
Вариант 2 сочи ново експертно правителство на същите партии, но без Бойко Борисов като премиер. А кой тогава: ами вицепремиерът Томислав Дончев.
Третият вариант сочи директно този вицепремиер като премиер до редовните избори.
В резюме: търговията е следната: дайте пари и ще сложим за премиер човека, който навремето е бил програмен директор на „Отворено общество” на Сорос.
Т.е. ще заложим на Демократическата партия на САЩ и мощното соросоидно и либерално-глобализационно световно лоби, като им обещаем дори и звездите от небето.
А после ще ги излъжем.
Защо ще ги излъжат?
Ще запитам г-н Сорос: какви ги свърши като лансиран на висше държавническо равнище с мощната му подкрепа „неговия човек” Томислав Дончев в качеството му на вицепремиер?
Освен като глас в пустиня и разперени безпомощно ръце: „ами сам съм, други няма и затова не става!”
Най-важното и пропуснато в тези цинични „разчети” как да се продължи със задигането на европейските пари е ПРОТЕСТЪТ.
Защото всеки Спасител отвън има своя собствена, лична кауза, който утре може и да не съвпадне с родната надежда да подредим държавата ни.
Тогава какво – пак ли ще си търсим пореден задграничен Спасител?
Отново, за кой ли пореден път ще повторя: правителствата, независимо какви са и кой ги оглавява, неизбежно се превръщат в мародери, ако върху тях не се упражнява обществен контрол. Вкл. и чрез масови и редовни протести, докато накрая ще научат урока си: не пипай моите пари на данъкоплатец за личния си джоб!
Послеслов:
През 1989 г. аз като журналист отразявах румънската революция срещу Чаушеску, а съпругата ми като доброволец им носеше помощи.
В щаба на преврата-революция домакин ни беше проф. Емил Костантинеску, който впоследствие стана президент на Румъния (2006-2010).
Спомням си един крайно откровен разговор с него на закуска-обяд (парче сирене, не знаещо годините си и къшей хляб, защото дори шоколадите, които донесохме за децата на сражаващите се и семействата на щаба, веднага заминаха за докторите и ранените в болниците).
И аз, и той знаехме, че демокрацията, която идва, ще бъде в значителна степен имитация – съответно в България и в Румъния. Събеседникът ми знаеше, че ще бъде нейно знаме, развявано от други, но щеше да си свърши необходимото, доколкото е възможно, в такава ситуация, както ми каза.
Въпреки това аз, наивният, на сцената на баталията, престрелките, леещата се кръв очаквах преходът да бъде сравнително бърз – няколко години до не повече от десет.
Събеседникът ми се оказа далеч по-реалистичен и далновидният:
„В нашите две държави истинският преход ще може да започне едва след тридесетина години”.
От онзи разговор изминаха тридесет години и половина.
- Григор Лилов
