Преди много десетилетие (1995) в поредната поредица за мафията написах следното (в. Труд) „Пръстите на една ръка могат да се движат и един срещу друг. Но само така се получава желания захват, с който се взима златната ябълка.“
С днешното си изявление за своя вариант на Конституция президентът Радев потвърди, че е пръст от ръката Кремъл. Другият пръст е Борисов.
Те са двете страни на една и съща монета.
Румен Радев е президент от началото на 2017 г. Стана президент с помощта на Борисов: срещу него ГЕРБ умишлено и напълно съзнателно издигна в най-последния момент неизбираемата кандидатура на Цецка Цачева.
През същата година Румен Радев назначи служебен кабинет за предсрочните избори. Този кабинет, ако Румен Радев беше срещу мутрите, имаше пълната възможност да разкрие корупцията на правителство „Борисов2“, да развенчае ореолът му. Естествено, не направи нищо.
Принципът „Разделяй и владей“ е бил максима не само на Британската империя, но и на Руската. Тлеещият конфликт между двамата се изостри в края на мин. г.
Защо тогава?
Защото тогава Кремъл реши да ликвидира независимостта на Беларус и завинаги да утвърди във властта протежето си Лукашенко.
За такава голяма операция винаги има други операции като прикритие на основната, като отклоняване на вниманието, като създаване на странични проблеми на противниците.
В прикритие се превърнаха изострянето на риториката и войнствените действия на съюзника на Кремъл – Ердоган.
В прикритие е превърна и нарастващото напрежение между български президент и български премиер. В месеца на ултиматума към Беларус това напрежение доби характер на война. За убедителност то беше подплатено с показни акции на прокурора Гешев – главно за консумация там, на Запада като свидетелство, че има не на уж, а наистина „война“ между институциите.
Война между мафиота Борисов, седнал на два стола – западния и източния и фигуранта Радев, приседнал на източния. Разбира се, на Запад чудесно знаят, че присядането на който и да е от столовете или и на двата едновременно е все в една и съща стая на Кремълския дворец – българската.
Идеята на комбинацията е следната: да, Борисов е мафиот, да, той слуша Кремъл, но не забравяйте, че слуша и Запада. А Радев е само на единия стол, не на двата. Т.е. руските стратези внушават, че изборът е между по-малкото зло. А от друга страна е ако единият не успее – да успее другият.
Но в България заради изпростяването на нацията през последните десетилетия и масираната пропаганда това въобще не се знае. И не се подозира.
И не се вижда, че Радев-Борисов, Борисов-Радев са две страни на една и съща монета. Монетата лъсна днес – с изявлението на Радев, че има свой проект за Конституция.
Само кръгли идиоти или пълчищата тролове могат да твърдят, че уникалният патент на Путин – оставане на власт чрез Нова конституция не е „спуснат“ за изпълнение и другаде: с проекта за нова конституция на Лукашенко в Беларус, с проекта за нова Конституция на Борисов, с анонсирания днес проект на Радев.
Два източника ми потвърдиха, че двата проекта са писани в едни и същи кабинети, от едни и същи автори. Точно както уж политическите противници Борисов и Първанов заедно са обсъждали и решавали руските енергийни проекти у нас, руското икономическо, финансово и политическо присъствие у нас и т.н. (факти и признания, дори самопризнания за това съм дал в книгите си).
Идеята на замисъла е да се избира между „малкото“ и „голямото“ зло – конституция на Борисов и конституция на Радев.
Идеята е в онзи цитат, с който започнах „пръстите на едра ръка може да се движат и един срещу друг, но само така се получава желания захват, с който се взима златната ябълка.“
Златата ябълка е онази стая за прислужници в Кремълския дворец – българската. Който и да седи в нея, както и седи и на каквито и да е столове с каквито и да е етикети, той си е прислужник.
Той е слуга, мечтаещ в родната ни държава да се вживее в ролята на диктатора Путин като несменяем бащица на нацията.
Ситуацията е подобна на руските кукли „Матрьошка“. Първата кукла – обвивката е България, втората кукла вътре в първата – Радев, третата кукла, поместена в първите две – Борисов, а – най-последната кукла, вътре във всички останали, които са я скрили – бижуто Кремъл.
**** Не считам, че Кремъл е виновният. Като всяка Велика, а и не велика сила той използва продажността на родния елит, да има позиции и да печели от тях.
Ако операцията в Беларус не успее, Кремъл ще дири реванша – у нас.
„Всеки народ заслужава съдбата си“. Написал го е през 17 век великият френски просветител Шарл дьо Монтескьо.
„Всяка власт развращава, абсолютната – абсолютно“, също е негово прозрение.
Бойко Борисов упражнява властта вече три мандата. И корупцията, развращаването са всеобземащи. Сега към тях без съмнение лъсна и другата половина на тази монета – президентът.
А зад тях и над тях – Задкулисието!
- Григор Лилов
