Деца за органи: хиляди българи са отвлечени и изкормени за “резервни части“

//

 Снимки на деца за органи+шокиращо видео вижте ТУК!

ПО ТЕМАТА

Хиляди българи са отвлечени и изкормени за “резервни части“

Най-после истината за изчезналите безследно бедни българи лъсна! Най-после Интерпол, съвместно с родните служби, съобщиха, че българска клиника участва в канал за трансплантация на органи със седалище в Израел. Както обикновено при “съвместни” операции за залавянето на пратки наркотици в случая родните служби играят ролята на ратаи. Лошото е, че тези “ратаи” сами по себе си по правило не могат да се доберат /или не им позволяват/ до по-гигантската далавера и до по – голямата мафия – търговията с човешки органи.

Ето какво разкри разследване на народното издание, което отдавна бие тревога по темата за търговията с органи и хилядите мистериозно изчезнали млади, здрави и прави хора:

Пред “ШОУ” преди време бившият шеф на службата за борба с организираната престъпност в Благоевград майор Мирослав Писов, преминал в служба към спец организация, в прав текст заяви, че мистериозното масово изчезване на младежи от Добрич и региона не е случайно. Става въпрос за отвличания на млади хора с цел убийство, изкормване, разфасоване и извличане на органи за донорство  на богати клиенти в България или чужбина. Образуваното дело по случая обаче приключва без резултат.

Естествено първият човек, до който наш репортер се допита възможно ли е това, беше шефът на неправителствената организация за защита правата на пациентите – д-р Стойчо Кацаров. Той разви теорията си, че това няма как да стане в държавните и частните клиники, защото за експлантация и трансплантация на живи донори били необходими куп процедури, два паралелни екипа и прочее, и прочее. „Единственото, което мога да допусна, е, че може да има криминални центрове за целта, където да се извършват криминални трансплантации”.

Дотук всичко е само прелюдия към най-нечовешкия бизнес с ненаказаните фиктивни и фалшиви операции, източили стотици милиони от Здравната каса и министерство. Въпреки че в името на далаверата са починали десетки здрави пациенти, от които са изрязани дори здрави органи за 30 сребърника!

Според запознати страната ни се оказва между най-рентабилните пазари на жива плът за донорство. Наред с Индия, Пакистан и т.н. /Африка е след нас /.

Според ексизпълнителния директор на болница “Царица Йоанна” /бившия ИСУЛ/ проф. д-р Пламен Кенаров нещата стоят по друг начин. Той е получавал десетки писма и телефонни обаждания със запитвания къде и как могат да си продадат органите, за да си платят кредитите масрафите и дори парното. Според Кенаров престъпната мрежа за търговия явно съществува, но той обяснявал на питащите, че тази търговия е незаконна и забранена, така че няма представа колко от питащите са успели да се включат в „бизнеса”.

Явно обаче, че щом има предлагане, има и търсене и това никога не е спирало.

Според източници от спецслужбите този трафик е засечен за пръв път с канала на “донори” от Шуменско към Истанбул. Тогава са арестувани Анелия Жекова, Ясен Янков и Мартин Василев, които след продажбата на собствените си бъбреци са станали трафиканти посредници на органи. Цената на един бъбрек била между 2500 и 5000 долара.

През 2002 г. пък немските служби залавят пловдивчанина Димитър Белчинов с регистрирана фирма в Германия, която разпраща предложения до над 70 световни клиники!?! Идиотските му оферти гласят, че се продават органи в отлично здраве /а притежателят им!?/ за трансплантация по цял свят. Коментарът е излишен. Има предлагане. И то от България. Средната цена за орган, главно за Тайван, САЩ, Аржентина, Нова Зеландия, е 10 000 долара.

След две-три години информацията за трафик на органи от България по света стига и до италианските органи. Там обаче, за разлика от Индия, Пакистан или Бангладеш, полицията се задейства и в резултат в Калабрия са арестувани общо 57 италианци и българи с обвинение за трафик на нелегални имигранти, склоняване към проституция и… търговия с човешки органи. Този бизнес е най-доходоносният в света.

Кой е главният сегмент в аферата?

Това е отвличането на деца за органи. Младежите от Добричко са следствие. Слухът за похитени деца за органи тръгва от Първомай, Пловдивско. В местен фолклор се превръщат наблюденията на лелки, които се кълнат, че са видели линейки с по трима души, които “събират” деца. Изчезват и безпризорни ромчета от циганското гето в Харманли. Там бащи, които не се интересуват от съдбата на многобройната си челяд дори не се интересуват от съдбата на продадените си чеда. Даже като подпийнат, почват да се хвалят като рибари кой за колко е изтъргувал невръстното си отроче.

Това не е новина, поне според спецслужбите. Новата вълна в търговията с живи донори вече е в Родопите. Това поне твърдят ченгетата и допълват, че “процесът е неуправляем”. „Циганетата се разпродават на парче и ние нищо не можем да направим. Знаете ли, че един циганин продаде детето си на 8 месеца, без да се пазари?!…”, илюстрират мъките си безпомощните спецове. И добавят: Отвличат се деца за органи, знаят се дори клиниките, в които те се разфасоват и се разпродават на парче – сърце, черен, дроб, кожа и т. н.

Оказва се, че слухът за отвличане на деца за органи е самата истина. Това е установено и е под контрол дори на американските и европейските служби.

В момента над 300 000 пациенти се нуждаят от една или друга трансплантация. Една четвърт от тях умират, преди да се намери подходящият донор. Бизнесът е на живот и смърт. Буквално. Очевидно България, като страна на чудесата в трафика на всякакъв вид стока, осигурява живот на богаташи на Изток и на Запад.

На каква цена!?

Цените и у нас са според индекса на международния трафик. Най-конвертируемата стока – бъбреците, в Турция се продава между 2500 и 5000 долара, в Пакистан може да го изтъргувате на дъмпинг за нищожните 1000 долара. Иначе нуждаещият се спешно от трансплантация плаща между 150 000 и 200 000 долара в… израелска клиника, каквато тези дни удари Интерпол, и където бе открита поредната „българска следа” в търговията с органи. Удивително, но присаждането на сърце, което няма как да се вземе от случаен пациент, струва около 80 000-100 000 долара. Виж, за черен дроб тарифата е твърдо 200 000 долара. При тези цени спецслужбите, които би трябвало да са в час, предполагат, че цената на едно живо българско дете е… 10 000 долара! Нашенските „тарифи” са дори под “международните”, твърдят ченгетата.

Разследването на “ШОУ” установи, че три ромски фамилии са си поделили бизнеса с даряването на кръв. Според умопомрачителните данни въпросните кланове печелят милиони месечно от незаконното диспечерство и връзки с лекарите в кръводарителния център. Те са монополизирали ценните бележки за съответната група кръв и ги продават на безбожни цени от порядъка на 400 лв. за бройка.
Ромите обаче не дават само кръв.

Трите клана са си разпределили териториите

Центърът за зарибяване е столичната ул. “Братя Миладинови” поради близостта на до Женския пазар и големия поток роми, бежанци, бездомници и несретници. Според спецслужбите същите цигански кланове са и в основата на износа на хора за търговия с органи. В случая обаче бизнесът не стои както с кръвта. Той е изключително доходоносен и затова – много опасен. Ромските босове се пазят един от друг, за да не ги натопи конкурента пред полицията. Всяка фамилия действа сама за себе си, а дилърите й са като агенти на ФБР. Затова за този мръсен бизнес не се знае почти нищо. Всъщност работата на босовете е да намират роми за донори от цяла България, след което да организират пътуването им в чужбина. Бизнесът с човешки органи бил толкова доходоносен, че дори само дилърите прибирали стотици хиляди евро. Каналите обикновено водели до платежоспособни клиенти в Източна Европа, както и такива в Турция и Гърция. Донорът вземал не повече от 2000 евро за извадения си орган. Естествено по веригата цената се повишава. За здрав бъбрек крайният купувач кандисва и на 100 000 евро, ако е достатъчно платежоспособен.

Ако изключим клиниките в Русия и Израел, под подозрение са и някои такива в България  въпреки твърденията на д-р Кацаров, че експлантация и трансплантация не става току-така. Може да има и нелегални криминални клиники за целта, но много по-близко до ума е, че мръсният бизнес се върши от лекари в легитимни болници по време на нощни смени; че трайни тъкани и органи се изтръгват и заменят с пластмасови тръби, а медицинският фолклор тръби, че дори един от обвинителите на шефа на “Съдебна медицина” за незаконна търговия с тъкани и кости мародерствал и носел вкъщи същите неща, уж поради липса да достатъчно работно време!?…

И, въпреки /по/знанията по въпроса на спецслужбите, бизнесът с търговия на органи и тъкани в България процъфтява. Според някои дори се развива. А млади, здрави и прави българи продължават да изчезват мистериозно. Последният случай е с „изпарилата” се медицинска сестра от Бургас Валентина Иванова…

ПО ТЕМАТА

България – център на трафика на хора

Около 5000 души у нас са жертва на трафик на хора.

500 от около 5000. Или едва около 10 на сто. Това е процентът на измъкнатите от канали за трафик на хора.

 Хора, на които животът им се е променил изцяло. Хора, които вече няма да са същите.

А това е поредният проблем, подминаван от масата. Поредният проблем, за който цъкаме, като слушаме, но забравяме за него след 2 минути. Поредният проблем, по който институциите не взимат категорично отношение.

А разкриването на канал за трафик на хора и най-вече довеждането на разследването до успешен край – до осъдителни присъди, става все по-трудно. Основната причина е, че е необходимо съдействие от жертвата. И тя да се чувства именно жертва.

България все още е основно страна източник на трафикирани лица, но през последните години също е станала и страна на транзит и крайна точка на трафик на хора.

Да, приятели, не се успокоявайте, че трафикът на хора е просто поредната страшна статистика. Не си мислете, че го има само в големите държави или на филм. Всичко се случва под нашите носове. Тук – в нашата страна.

Сексуалната експлоатация е най-често срещаната форма на трафик, но в същото време расте броят на лицата – жертви на трудови злоупотреби. По данни на прокуратурата, броят на жертвите на трафик, които са били част от досъдебно производство, са средно 530 на година, като 86% от тях са жени. 77% са сексуално експлоатирани, а 12% са жертва на принудителен труд, най-малката част са жени, трафикирани, за да продават новородени деца. В статистиката присъстват и случаи на насилствена просия и джебчийство и жертви на трафик на органи.

Числата включват само лицата, които са дали съгласие да свидетелстват по такива случаи, което означава, че реалният брой на пострадалите е много по-висок.

Тенденция е и растящият брой експлоатирани мъже в секторите на земеделието и строителството.

Какъв е профилът на потенциалната жертва?

Жертви на трафик на хора можем да бъдем всички ние. Затова казваме, че това е голям проблем, въпреки неглижирането му. Ние от „Гласът на младите хора“ не можем да разберем как такива сериозни теми и проблеми може да се поставят на заден план както от обществото, така и от управляващите.

Основно жертвите са от малки населени места с висока безработица и бедност и млади хора, напускащи специализирани институции. Лицата все по-често се набират по интернет, през уебсайтове с обяви за работа, за онлайн запознанства, социални мрежи и др.

България се отличава с големия си брой трафиканти, но и жертвите стават все повече.

Трафикираните от България лица се озовават най-често в Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия и Чехия. Сезонният трафик на хора също не е рядкост, като експертите посочват конкретния пример на изпращане на български работници да берат боровинки в Швеция. Броят на експлоатираните лице вътре в страната също е нараснал.

Плашещото е, че много от жертвите не смеят да свидетелстват, а въпросът е „Защо?“

Хората, експлоатирани от трафикантите рядко се измъкват от канала след собствени признания и рядко се обръщат към полицията. Разследващите в България разказват, че дори понякога колегите им в западноевропейски страни трябвало да обикалят и да общуват с едно момиче в продължение на 4-5 години, за да се отпусне то и да каже, че всъщност е жертва.

Отстрани погледнато, може и да изглежда странно – защо момиче, принудено да проституира например, не го казва при първото питане на човек в униформа? И то не го прави, не само ако е под наблюдение, но и когато сутеньорът не е наблизо. Когато е съвсем само на улицата, а не затворено.

За специалистите това е лесно обяснимо – пленът, натискът, принудата все по-рядко са физически. Тъй като тогава рисковете за трафиканта са много по-големи.

Затова се набляга на психологическия натиск с който да се предотврати свидетелстването.

Често се среща и внушението, че трафикантът работи с полицията, че там са „негови хора“.

На жертвите непрекъснато се втълпява и натяква, че са нелегални, че обърнат ли се към властите, те няма да им помогнат, а ще ги арестуват. Положението се усложнява и от факта, че и на Запад част от полицаите не са обучени как да работят с жертви на трафик, че невинаги могат да ги разберат, че понякога объркват пострадалите с нелегални имигранти или доброволно проституиращи.

„Ако проговориш, лично ще те обвиня в разпространение на дрога!“ – това била друга редовно отправяна заплаха от трафикантите. Страхът от обвинение в незаконна дейност действал, тъй като много от момичетата държали наркотици за себе си и клиентите.

Най-непокорните били държани постоянно затворени, без достъп до външния свят – само с клиентите и със сводника. В опит да се спасят момичетата симулирали здравословни проблеми, за да отидат в болница. Една девойка дори скочила от втория етаж, разказват експерти в България.

Уплашени до смърт, загубили доверие във всичко, незапознати със законите.

Необразовани, незнаещи нито една чужда дума… без никаква подкрепа!

Така могат да бъдат описани много от жертвите. Поради тази причина те са толкова лесно държани от похитителите си. Те са сами сред вълци, готови да ги използват по всякакъв начин. Много често самите те не знаят в коя държава се намират. Държани в неведение.

Представете си колко ужасно е това!

А взима ли мерки държавата?

НЕ!

Държавата не следи изкъсо схемите и трафика. В момента покрай бежанската вълна също има голяма опасност от трафик на бежанци, но не. Нашите институции са спокойни.

И затова средно около 5000 души у нас са жертва на трафик на хора.

Затова тази цифра може да стане още по-голяма.

И да чуваме за още повече пропилени животи. Изпълнени с незнание какво се случва с тях и СТРАХ.

Страх, че този ад няма да свърши. Страх, че няма да видят изход от ситуацията. Страх, че погубват себе си в този кръговрат на ада.

Време е да обърнем внимание на този проблем, защото той съсипва не само хората, попаднали в трафика. Той съсипва техните семейства. Техните близки хора, които никога не се отказват да ги търсят.

ВНИМАВАЙТЕ! Бъдете бдителни с кого се запознавате, на кого се доверявате. Не всеки, който иска да ви помогне е с добри помисли към вас. Хората станаха прекалено лоши!

А Вие, институции, обърнете внимание на проблема. Нека започнем да обръщаме внимание на неща, които се знаят от обществото, сблъскваме се с тях прекалено често, но ги оставяме настрани. Сякаш не са важни.

Време е да спрем трафика на хора.

Време е да им обърнем внимание преди да са станали жертви.

ПО ТЕМАТА

Нашите съюзници: Реаниматор разказа как е убивал всичките си пациенти (ВИДЕО)

Стига да имаш желание може да умъртвиш човек така, че да изглежда като сърдечен пристъп или инсулт, споделя лекарят

Бившият реаниматор от град Енакиево Александър Чернов, който е активен поддръжник на сегашните украински власти, на живо в ефир разказа, че през 2014 г. на територията, контролирана от полицията, с помощта на различнилекарства убивал всички попаднали в болницата му противници на киевския режим.
Това съобщи Петел,
цитирайки ren.tv.

„Бях изработил конкретна стратегия, състояща се от три компонента. Първият бе моята лична сигурност при нанасянето на вреда смедикаменти„, призна военните си престъпления Александър Чернов.

Той дори не се притесни да разкаже някои подробности около „патриотичните” си дейности, които са в разрез с клетвата му като лекар.

„Всеки колега, още повече с моята специалност, е наясно, че с обичайните за реанимация лекарства, може да бъде убит човек и това трудно може да се установи и докаже”, посочи Чернов.

По негови думи, той се въздържал да навреди на пациентите си само тогава, когато е имало опасност за неговата собствена сигурност.

„Стига да има желание, можеш да убиеш човек със същите медикаменти така незабележимо, че да изглежда като сърдечен пристъп или инсулт, или въобще незнайно какво. До преди малко човекът дишал, но изведнъж починал „, разказа украинския реаниматор.

Трябва да се отбележи, че в цял свят подобен род военнопрестъпления нямат срок на давност.

ПО ТЕМАТА

(18+) Трафикът на органи в Украйна процъфтява – медиите мълчат (филм – журналистическо разследване)

Трафикът на органи винаги е бил огромен тъмен бизнес за милиони в Украйна, но след началото на войната в източните части на страната той придоби наистина колосални мащаби…
От началото на войната в югоизточните региони на Украйна загинаха хиляди бойци от украинската армия и от страната на сепаратистите. Властта в Киев крие точния брой и посочва, че загиналите в конфликта са малко над 5хил. души. ООН дава същата цифра, но интересни са анализите на немските спец-служби, според които жертвите в братоубийствената война в Украйна са десет пъти повече – около 50хил.души.
След като директора на ЦРУ Джон Бренан пристигна в Киев със свой екип, който да ръководи и съветва украинските военни сили беше стартирана т.нар. „антитерористична операция“, с което войната в Донбас започна.  Докато стояха на топло и сигурно в старопрестолната столица Киев, властите пращаха украинските войници като пушечно месо на фронта. Всяка следваща мобилизация включваше все по-невръстни младежи и все повече твърде възрастни мъже, които да попълнят украинската армия. Ридаещи майки всеки път се опитваха да спрат автобусите, с които близките им биваха извозвани към фронта. Често се случваше полицията да ги отблъсне с груба сила. И винаги те оставаха на улицата, изпращайки синовете и мъжете си със сълзи в очите. Повечето от тях никога няма да се върнат. А тези, които се върнаха вече никога няма да бъдат същите.
За да не разпалят още повече напрежението украинските власти криеха точния брой на жертвите, които е дала украинската армия. Но върховния цинизъм бе фактът, че властите записваха стотици украински войници, които са загинали в сражения като „дезертьори“ или „безследно изчезнали“. Така признатите жертви са по-малко, а и не се налага да се изплащат обезщетенията на семействата им. Същевременно Петро Порошенко откри едно от най-големите погребални бюра в Украйна. Така освен „шоколадов крал“ той се оказа и един от най-големите гробари в страната. Бизнес нюха на пан Порошенко наистина е безупречен. 
Но какво става със загиналите и безследно изчезналите? Публична тайна е, че от началото на войната в Украйна трафикът на органи процъфтява. И очевидно не без знанието, а и най-вероятно прякото участие, на украинската власт.
Човешкия живот има паричен еквивалент, за жалост. И много олигарси и контролираните от тях групировки, висши военни от армията (с протекции от „най-високо“) са замесени в трафика на органи на загинали украински войници и убити опълченци и невинни жители. Осамотени ферми, полу-разрушени изоставени къщи се превръщат в кланици. Телата се разфасоват, органите се изваждат и после се продават. Останките се заравят. Колко ли трупове са заровени в огромни ями един върху друг? Можем само да гадаем.
Това е един мръсен бизнес, легалната страна, на който е единствено огромната погребална агенция на украинския президент. Тя се превърна много бързо в една от най-големите агенции за погребални услуги.  Цинично е, защото същия този президент праща тези мъже и момчета на смърт. Но Порошенко не губи чувство за хумор. Мъртво пиян, награждавайки войник, който се е върнал в инвалидна количка от фронта му подари топка за футбол. Това, което се случва в Украйна е едно огромно извращение, парад на човеконенависта и пример за това каква е цената на една външна геополитическа намеса. На един дирижиран отвън преврат и назначението на едно марионетно правителство от послушни олигарси. На фона на войната се случваха не по-малко отвратителни неща, които българските и западните медии не отразиха никога. Нападения и убийства на журналисти и опозиционни политици. Зверски побоища. Клането в Одеса, което бе излъчено по-задължение от казионните медии у нас. Шестима украински политици бяха намерени убити и всичките до един се оказаха „самоубийци“ след кратко „разследване“. Целия златен резерв на Украйна излетя в неизвестна посока в една нощ от летище „Бориспол“. Страната върви към сигурен фалит, инфлацията е 98%, всичко поскъпва шоково. Хиляди загинали напразно в братоубийствената война, подклаждана от интервенционистите в Щатите. Това е тъжната равносметка, две години след „Евромайдана“. Още по-отвратително е, че украинците отново бяха излъгани. На тях им се обясняваше, че Виктор Янукович е последната пречка пред „европейското бъдеще“. Набързо след свалянето му обаче се даде да се разбере, че „Украйна няма място в ЕС“ (думи на Барозу), нито в НАТО. Подхвърлят се разни малки кредити, по-голямата част от които отиват право в сметките на управляващата върхушка и приятелите им олигарси.
Журналиста Андрей Павловский от украинския тв-канал „17“ работи една година върху свой документален филм, в който разследва и разкрива шокиращи схеми, по които работи процъфтяващия бизнес с нелегалния трафик на органи в Украйна.
„Това беше най-опасното разследване, което някога съм провеждал“, признава украинският журналист.

ПО ТЕМАТА

Печалбата от трафик на хора с цел отнемане на органи е $ 1,5 млрд. годишно

Наскоро обсъдихме на кръгла маса актуалните форми и тенденции при трафика на хора, а част от темата бе за трафика с цел отнемане на телесни органи.

Много е трудно да се намери статистика по въпроса. А дори и когато имаме някакви данни е трудно да се прецени наказателната отговорност.

Специално за България проблемът е доста неясен.

Необходими са сериозни проучвания, за да знаем какво е състоянието на нещата. Самата аз съм чела много журналистически проучвания с информация, която съвпада до голяма степен с изнесени факти в други страни, включително и такива, придружени със съдебни протоколи.

Очевидно проблемът съществува, но нямаме ясна представа за неговия размер, характер и за засегнатите хора.

Трафикът на хора за телесни органи обикновено е част от криминална верига. Същевременно, обаче, има медицински работници, лекари, които знаят за какво става дума. Защото те имат листи на чакащи за трансплантация на органи и те са тези, които дават първа помощ вследствие на усложнения на хора, получили органи от чужбина. Но конфиденциалността на отношението между лекар и пациент е сериозна бариера за разкриването на случаите.

Истината е, че тепърва започваме изучаването на проблема.

Започнахме със случаи, които са стигнали до съд и присъда, но те не са в България, а в Южна Африка, в Косово и други страни. Те ни дават основата, за да свързваме свидетелски показания на българи, които са били в контакт с извършители на такива престъпления.

Обикновено операциите за трансплантиране на отнети органи се извършват в трета страна, различна от тази на реципиента и на жертвата. Често донорите на органи са от Индия, Пакистан, Египет, Молдова, Румъния.

За България няма достатъчно силни доказателства и документация, които да ни позволят да я сложим в този мрачен списък. Но обичаен прицел в това отношение са страните с военни конфликти и войни. Украйна е определено една от тях, за която се знае, че там става тази мръсна търговия, както и в Косово – там информацията е свързана със затворници.

Не е изключение политици и представители на органи на реда да бъдат замесени в каналите и трафика на хора с цел отнемане на органи. Това е много скъп бизнес и по данни на институти в САЩ печалбата от него варира от 600 млн. долара до 1.5 млрд. долара на годината. Много е трудно да се установят точните суми, защото този вид дейност е изключително прикрита.

Нашият център все още не се е занимавал с изследвания в България за това колко души, на каква възраст, как, къде са безследно изчезнали, колко са децата между тях. Не е лесно да се признае, но такива проучвания са голяма рядкост и в Европа.

Аз знам за един-единствен проект до момента, който се е занимавал с фактология, с документи и декларирани подобни престъпления в Европа. Той бе директно финансиран от ЕК, казваше се НОТ, което е акроним за борба срещу трафика на хора с цел отнемане на органи. Бях част от научния колектив и за фактите, до които се добрахме, мога да гарантирам за тяхната достоверност.

Проектът тръгна през 2013 г. и приключи наскоро, през 2015 г. с подкрепа не само от ЕК, но и от Европол, и от Европейското общество за трансплантация на органи. Установихме, че има случаи, при които европейците получават органи от други страни, но, за съжаление, проблемът не е истински осъзнат. А представителите на медицинската професия имат огромна отговорност за това.

Съществуват наистина опити да се стигне до сърцевината на проблема, като в Косово, например. Сигналът за там дойде от Съвета на Европа и ЕК излъчи специален прокурор, който да разследва, но в крайна сметка от групата заподозрени не всички бяха осъдени. Двама от чуждите хирурзи, които са оперирали в клиниката Медикус в Прищина, до ден-днешен не са подведени под отговорност, въпреки че има сериозни доказателства срещу тях и те са на свобода.

Разглеждали сме подобни случаи в Южна Африка – доказателства има, но не всички получават присъди накрая. Пречка е омертата, мълчанието на замесените в тези операции, защото са получили пари, а има и страх, има експлоатация, а от друга страна реципиентите са получили орган, което ги кара да изпадат в анонимност.

Зная, че у нас темата е особена чувствителна. Не мога да успокоя родителите на изчезнали деца, независимо дали говорим за трафик на хора за органи или по други причини. Но моето впечатление от изследванията е, че въпреки огромния черен пазар, случаите не са чак толкова много, защото се изисква твърде строга организация.

Процедурата не е рутинна, трябва стриктна координация на хора и средства. Цели медицински екипи са ангажирани, вързани са с лаборатории, често дори не става дума за замразяване, а за директни трансплантации на място, с участието едновременно на донора и на реципиента.

ЕС е сериозно загрижен от проблема с трафика на хора за отнемане на телесни органи, затова финансира и проекта, в който участвах и мисля, че колкото повече се дава публичност на тази тематика, това ще помогне за търсенето на решения.

Д.ф.н. Ася Паскалева е изпълнителен директор на Български център по биоетика.
Тя има докторат по приложна философия от университета Боулинг Грийн в САЩ и е специализирала в областта на медицинската биоетика, невроетиката, философия на морала, приложна и професионална етика (вкл. етика на научните изследвания, етика на храната, етика на биотехнологиите), етическа теория и философия на смъртта. Била е професор по философия в университета на Северна Флорида, САЩ и има многогодишен клиничен опит като консултант и член на болнични комисии по етика в САЩ.

Последно от БЪЛГАРИЯ

The Bulgarian Times