Днес, през 1898 г. е роден великият Христо Смирненски

Ако отворите съвременните бг учебници по литература, ще изпаднете в яростен ужас

 Там той и Вапцаров са обрисувани като неудачници, не намерили мястото си в сложната тогава действителност. Широко разпространено днес е твърдението, че Смирненски е велик, просто защото е творец. Не, не тук се корени гениалността му! Величието на Смирненски е в онзи непримирим дух на червената идея, в нейния парещ огън, в жарката й мисъл, в необятната правота на левите за “Свобода, братство, равенство”! Не, Смирненски не е просто поет. Смирненски е поет — комунист. Член е на Комунистическия младежки съюз от 1920 г., а от 1921 г. е член на Комунистическата партия! Работи в комунистическите издания “Червен смях” и “Работнически вестник” от 1919 г. Точно там публикува гениалните си творби – “Червените ескадрони”, “Ний”, “Улицата”, “Северно сияние”, “През бурята”, “Йохан”, “Да бъде ден”… Подобен заряд, такова гигантско противопоставяне на човеконенавистническата капиталистическа система и подобна мечта за Революция не може да роди друго перо, освен ЯРКОЧЕРВЕНОТО! 

124 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Червените ескадрони

В утрото на светла eра, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой воин поразен.
В миг уплашен спира коня, но наново той догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.
И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като вихър отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.
Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна –
кратка схватка и наново ескадроните летят…
Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.
Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда
на световната неправда, на сподавения стон
и човекът да намери зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.
Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,
вий – развихрени предтечи на безоблачните дни!
С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход
на възбунените роби, на червените вълни!
И когато сетний камък на обгьрнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете –
възцарете вечна обич, вечна правда на света.

Христо Смирненски за Васил Левски

 

Какъв позор! Виж къщата на Христо Смирненски!

 

Последно от БЪЛГАРИЯ

Фейсбук страница