Дни преди встъпването на Байдън… политиката на Обама към Русия, но не и към Иран

Броени дни преди официалното приемане на властта във Вашингтон започнаха да се очертават някои щрихи от бъдещата политика на Белия дом към основните конкуренти на САЩ в региона. По всичко личи, че ще има приемственост, както от епохата на Обама /практически всички кадри във външната политика и разузнаването са от неговото управление/, така и от мандата на Тръмп. Става въпрос най-вече за принципи.

Американският натиск е към „прибиране“ на колебаещите се съюзници като Турция под крилото на НАТО и съюзници, за сметка на основни врагове, на първо място Русия и Китай. Вероятно на Иран ще бъдат предложени преговори. Те обаче ще бъдат на нова основа, а не на тази, която установиха Уилям Бърнс /бъдещ директор на ЦРУ/ и Уенди Шерън /бъдещ първи зам.-държавен секретар/ през 2014 г. и материализирани в сделката „5+1“ Принципите ще са тези, които бяха посочени от администрацията на Доналд Тръмп, а именно прекратяването на ядрената програма, прекратяване на програмата за балистичните ракети и оттегляне от страни като Ирак, Сирия, Ливан и Йемен. От Техеран дадоха да се разбере, че няма да приемат нови условия, а ще искат прилагането на старите.

Няколко симптоми подсказват прилагането на новата външна политика към региона. Пролича директният американски натиск върху Турция за затопляне на отношенията с държави, с които през последните години тя влезе в открита конфронтация. Размяната на официални писма с намерение за „урегулиране“ на отношенията с Париж, Рияд, медийни „обяснения в любов с Абу Даби“, заявяване на желание да продължат техническите срещи в Брюксел за урегулиране на отношенията с Атина, е част от дипломацията на Анкара. Очевидно това е част от условията на Вашингтон за неприлагането на заканите на Байдън към Турция в края на 2019 г. Игнорирането им от страна на Анкара би струвало твърде скъпо на турската икономика, както вероятно и поста на Ердоган през 2023 г. Само за 2020 г. турската лира е загубила 20% от своята стойност. Преговорите със САЩ ще бъдат сложни, тъй като военният министър Халуци Акар категорично отказа да бъде преразгледана сделката за руската система S-400, но се съгласи да се направи съвместна американо-турска експертна група за нейната експлоатация от турската армия. В същото време Анкара разбира, че изостава във въоръженията, след като беше изключена от програмата за производство на американския F-35, на въоръжение вече в Израел и в преговори с ОАЕ за доставка. Времето ще покаже каква ще бъдат отношенията с администрацията на Байдън.

Твърде симптоматични са директно спуснатите директиви към прокюрдските Сирийски демократични сили /СДС/ за бъдещо взаимодействие със САЩ. Изведени са пет приоритета:

– Продължаване на сближаването и сключването на споразумение с про-Бързани Кюрдския национален съвет;
– Продължаването на контактите и сближаването с опозиционната Сирийска национална коалиция. Съвсем наскоро саудитите заявиха, че нямат нищо общо с този субект, давайки знак, че той е изцяло под влиянието на Турция;
– Намаляването на директното напрежение с Турция;
– Категорично прекъсване на всякакви доставки на нефт на режима, от нефтените кладенци в източната част на страната, която са под контрол на СДС. Наскоро самолети на международната коалиция бомбардираха конвой от цистерни, които са били контрабандирани от Източна Сирия към райони, контролирани от режима;
– Категорично разграничаване и отдалечаване от иранските милиции.

Освен това вчера пристигна поредният американски военен конвой, идващ от района на иракски Кюрдистан. Както обикновено, той е влязъл на сирийска територия през КПП „Семалка“. Впоследствие се е насочил към военните си бази, разположени в петролното поле ал Омар, в източната провинция Дейрезор и неговата база, близо до граничния град ал Багуз. Там се намира най-големият лагер за пленени джихадисти от ИДИЛ. Въпросният конвой се е състоял от 50 превозни машини, натоварени с военно и логистично оборудване. Запознати отбелязват, че миналата седмица подобен конвой от големи товарни камиони е пристигнал в базите на коалицията в Дейрезор. Мерките са вследствие на концентриране на проирански милиции /КИГ, иракски и ливански бойци/ от другата страна река Ефрат, която е под контрола на режима.

Интересни са данните, които публикува сирийското НПО „Мостове за изследване“ за дислокацията на иранските въоръжени сили на територията на Сирия. Според него КИГ, паздарани е разположил свои 125 военни точки в цяла Сирия. Те са разпределени в 10 провинции. Най-концентирани са тези в южната провинция Дераа – 37, следва столицата Дамаск и Дамаск – област – 22, след тях е индустриалната столица Алеппо, на север, с 15 военни пункта. В източната провинция Дейрезор има 13 ирански военни точки, като най-големите са в ал Маядин /последната столица на ИДИЛ/ и Букамал, където е изграден стратегически КПП на сирийско-иракската граница.

Повече от видно е, че иранската стратегия е да превърне Южна Сирия в шиитски бастион, по подобие на Южен Ливан. До 2000 г. в Южен Ливан преобладаваха християните, които постепенно бяха прогонени. На тяхно място беше настанено шиитско население, благоприятна среда за разполагане на отделните военни части на Хизбула. Районът е стратегически, тъй като се намира в непосредствена близост до израелската граница.

  • The Foreign Insider

Последно от СВЯТ