Египет все повече се доближава до интервенция в Либия

 

Развитието на събитията в Либия през последните няколко дни показват, че все повече дипломатите отстъпват място на военните. Посредническата роля на европейската дипломация, най-вече в лицето на ръководителя на италианската дипломация Луиджи ди Майо, очевидно не дават резултати. В рамките на две седмици Италия подписа споразумение с Гърция за сливане на ИИЗ, но седмица по-късно Ди Майо вече беше в Анкара. Предприетото посредничество между Атина и Анкара не успя. Вчера италианският дипломат беше за няколко часа в Триполи, където се срещна с ръководителя на ПНС – Файез Сарадж.

Всичко това става на фона на засиленото прехвърляне на турско оръжие в Либия. Вчера ItaMilRadar, цитиран от близкоизточни медии публикува снимка на полетите на два турски C-130E от Мисрата към Истанбул. Всичко това става в унисон с изказването на заместника на Ердоган, Фуад Октай, цитиран от местни медии, че „в момента Турция пише историята на Либия, след като разкъса картите и плановете, които бяха предназначени да ги изключат от източното Средиземноморие.“

В същото време в интервю пред египетската информационна агенция „Шарк ал аусат“ председателят на парламента в Тобрук Окейла Салех открито заяви, че ще поиска египетска военна интервенция, ако бъде нарушена „червената линия“ Сирт-Ал Джофра. Всъщност това беше своеобразно поддаване на топката на Абдул Фатах ас – Сиси, който заяви, че единствената законна власт в Либия е единствено парламентът, избран през 2014 г. и оглавяван от Салех.

Експерти твърдят, че военната интервенция вече е започнала. Според тактическия план тя няма да бъде масирана, а „постепенна и паралелно развиваща се с дипломатическите усилия, съобразно промените на терен“. За египетската армия ще е голямо изпитание, тъй като от първата война в Персийския залив досега, тя е водила и продължава да води война единствено чрез посредници. Нещо повече, усеща се огромната роля на дипломацията, която като инструмент може да привлече неочаквано потенциални съюзници. Същото важи и за правителството на Фаейз Сарадж, което по време на разговорите с американската делегация преди 3 дни, е заявил, че е готов да й даде постоянно присъствие на своята територия, но след….“победата в битката за Сирт и Ал Джофра“. Запознати отбелязват, че в плановете на Кайро е неутрализирането на този коз на Триполи, чрез предлагането на подобна оферта на Вашингтон, но в друг вариант. Говори се, че Египет може да предложи на AFRICOM да превърне Сирт в американска военна база, която да бъде централна за американската авиация, в координация с египетските военни летища, намиращи се в западните провинции. Публично огласената декларация на Хафтар, че започва да раздава оръжие на либийските племена е всъщност намек, в какво може да се превърнат те, ако САЩ приеме офертата на Триполи. Ирак и Сирия, където има американски контингенти, са пример в това отношение.

Проблемът на международните фактори в Либия, е че нерядко техните се намират в някакво степен на антагонизъм. По отношение на Египет и Турция те се намират на ниво на крайно противопоставяне. Някои експерти са на мнение, че те взаимно се изключват, но други са на мнение, че е възможно те да положат основата на бъдещата либийска Астана, когато очертаят взаимно приемливи вътрешни граници в страната. Всичко това е по модела на Сирия. Египет и Турция се противопоставят не само заради икономическите си интереси. По времето на Кадафи Либия представляваше своеобразен трудов пазар за стотици хиляди турци и над милион египтяни. Не само правителствата в Кайро и Анкара ще се борят за участие във възстановяването на значимите икономически инфраструктурни обекти, но и ще искат техните фирми и работници да извършват тази дейност, платена от либийската държава. /Близкоизточни източници информират, че съвсем наскоро централната банка на Либия, под контрол на Сарадж, е превела сума от 86 млн. долара на Турция/.

В същото време контролът над Либия решава, в голяма степен, кой ще доминира в цяла Северна Африка. Ако Кайро успее да свали Сарадж това означава маргинализиране на про-Мюсюлманските братя /МБ/ туниска партия „Нахда“ в съседен Тунис. Събитието ще има ефект и върху местните ислямистки партии и кръгове /Мароко, Алжир и Судан/, които изповядват идеологията на МБ. Същото, но с обратен знак важи и за Турция.

В някаква степен, интересите на Русия и Франция също се припокриват в състезателен аспект, в африкански рамки. За Франция Либия е чудесен плацдарм за установяване на постоянни икономически, но и военно стратегически интереси в целия регион на Западна Африка. Последните са осезаеми в Мали и Буркина Фасо /там има постоянни френски военни контингенти/.

Русия не остава по-назад. Превръщането на Кардабия /ВВС-база, в непосредствена близост до Сирт/ в постоянна руска военна база комплектува руското военно присъствие в Близкия Изток. Нещо повече, тя може да се превърне в мост за разширяването му към сърцето на африканския континент. Според военни експерти бойци на небезизвестната военна фирма „Вагнер“ вече присъстват в ЦАР и Конго. Израел също има своите интереси. Те обаче са на стратегическо ниво, търсейки най-вече признание от още една арабска държава. Еврейската държава е по-близо до Хафтар. Наскоро един от приближените му Абдул Салям ал Бадри, в качеството му на вицепремиер на неговото правителство заяви пред израелския вестник Макор Ришон: „Ние никога не сме били и няма да бъдем врагове на Израел….Ние се надяваме да ни подкрепите.“

Редица експерти в Триполи предричат, че отношенията между сегашните съюзници на Хафтар ще се влошат, ако той успее. Според тях дори най-близките помежду им Саудитска Арабия и ОАЕ, от една страна и Египет, от друга едва ли ще запазят същото поведение. Още от сега се усеща, че Рияд и Абу Даби не са ентусиазирани от възможността Кайро да сложи ръка на либийските нефтени кладенци, ако египетските войници стъпят на либийска територия. Противоречията се състои в това, че именно тези две столици силно притискат Египет за военна интервенция в съседната Либия, страхувайки се от победа на Сарадж-Турция и ефектът, който ще има върху потенциалния подем на обявеното от тях за терористично движение на МБ в собствените им страни. На този етап обаче това са далечни перспективи, на фона на все по-неизбежната битка за Сирт, която ще има национални, регионални и континентални измерения.

The Foreign Insider

 

Предишна Статия

„Русия, Кремъл, Путин“ - извънредно интервю с Путин, за първи път в личния му кабинет (ВИДЕО)

Следваща Статия

Аутопсията показва, че Джордж Флойд не е убит от полицията, а от свръхдоза

Последно от Свят

Don`t copy text!