Посвещавам този си пост на заливащите медиите тенденциозни публикации с крещящи заглавия в стил “Занзибар пламна с коронавирус”

Живея в Занзибар вече четвърти месец. Тук има доста българи, които живеят от години заедно със семействата си.
Много е грозно злорадството на световните и български медии относно смъртта на 77 годишния вицепрезидент на Танзания и жалките им опити чрез смъртта на един възрастен човек да подкрепят антихуманната си адженда.
Защо не тръбят, че при скорошно проучване във Франция е установено, че 30 % от младите французи между 18 и 24 годишна възраст са признали, че имат натрапчиви мисли за самоубийство?
Или колко НЕ-болни от ковид се разболяват и умират, защото или не потърсват лекарска помощ или им бива отказвана такава? За НЕ-ковид!
Физическо и психично здраве се градят и поддържат в свободно общуване с природата и другите живи същества, а не затворени между 4 стени и бомбардирани с медийно-политическа истерия.
Да, Танзания и Занзибар се опълчиха на световната политико-медийна истерия и отказаха да живеят по чужди наложени правила за “новото нормално”.
И ще продължават да бъдат трън в очите на останалия побъркан свят, защото вече една година са живото доказателство, че МОЖЕ да се живее нормално БЕЗ маски, мерки, локдауни, ПСРи и силово налагани ваксини.
Президентът на Зимбабве също заяви във видео обръщение към народа си, че нито една ковид ваксина няма да бъде внесена в Зимбабве и нито един гражданин на Зимбабве няма да бъде ваксиниран докато не бъде доказано, че тези ваксини са безопасни за човешкото здраве.
А на всички хейтъри на Занзибар и Танзания ще кажа едно – погледнете жалкото и окаяно положение на цяла Западна Европа – Германия, Франция, Испания, Италия, Австрия, Белгия, Холандия поставени на колене от нео-фашизма на своите политически лидери. Протести срещу маските и локдауните, удавени в студени водни струи и задушлив газ, протестанти влачени и ритани по земята… медии, не отразяващи протестите и не позволяващи на лекари да изразят мнение, различно от “официалното”, световни социални мрежи като Youtube, Facebook, Instagram и Twitter, блокиращи и триещи профили, публикации и цели групи. Дори и Google се включи като изтри линковете към алтернативната социална мрежа Parler, която Amazon оставиха без сървъри в жалкия си опит да спрат свободата на словото, подкрепяйки цензурата на останалите.
Хубаво погледнете тази Европа и си отговорете на въпроса – така ли искаме да живеем?
Аз съм в Занзибар, Танзания.
Това е моят отговор.
Защото смятам, че ако не сме част от решението, то неминуемо сме част от проблема.
Суверенният начин, по който Танзания взима решения за страната и народа си, казвайки НЕ на всеки опит отвън за притискане и диктуване, това е решението, което аз подкрепям с присъствието си.
И е много важно това решение и жив пример да го има.
То е като знамето, към което света да погледне с вяра и надежда, че МОЖЕ да се казва “НЕ!” и да се живее нормално.

Владислава Даракчиева, ФБ

КОМЕНТАР ПОД ПОСТА

«BBC ли ще каже от какво е починал вицепрезидента на Занзибар? На 77 години беше човекът като средната продължителност на живота в Занзибар е 65 г. В Занзибар съм четвърти месец. Вицепрезидентът почина от дългогодишни заболявания. Инфото ми е от първа ръка. От лични приятели на президента на Занзибар.»