Една година от ликвидирането на Касем Сюлеймани

На 3 януари 2020 г. американски дрон, излетял от Катар, прелетял над част от иракската територия, взриви лекия автомобил, паркиран близо до пистата на летището в Багдад. В него, пристигащ от Дамаск, беше легендарният за Иран, командващ бригадата „Ал Кудс“ на Корпуса на ислямските гвардейци /КИГ/ генерал Касем Сюлеймани. Заедно с него бяха ликвидирани и негови иракски сподвижници.

Едва ли годишнината от убийството на някой от лидерите на т.нар. съпротива е предизвикала такова напрежение. Имаше отбелязване в медиите на ликвидирането на Имад Мугния, бившия №3 в Хизбула, на отделни високопоставени активисти на ливанското радикално движение или на Хамас. Всичко това беше придружено със заплахи и закани за отмъщение.

Напрежението в периода около годишнината от ликвидацията на Касем Сюлеймани е безпрецедентно. В самия Ирак обстрелването на американското посолство е факт. Заплахите към президента Салих и премиера ал Казими от проиранските проксита – също. В Ливан Хасан Насрала произнесе поредната „мускулеста“ реч и приведе бойните части на Хизбула, които са насочили своите 170 000 ракети към Израел, в пълна бойна готовност. В Газа за пръв път терористичните движения Хамас и Ислямски джихад направиха военно учение по море и по въздух.

Вероятно, ако Сюлеймани беше останал жив, щеше да бъде издигнат за президент на изборите през юни 20121 г. Както отбелязват ирански източници, генералът е бил „личното откритие и любимец на духовния ръководител Али Хаменей“. Всъщност открива го близкият до Хаменей, гастролиращ проповедник, Ходжат Камиаб, на който младият Сюлеймани прави впечатление, когато присъства на неговите масови молитви.

Заслуга на генерал Сюлеймани /за който няма сведения някога да е посещавал военни учебни заведения/ е сглобяването на мрежата от терористични организации в Близкия Изток, директно зависими от Техеран – идеологически, организационно и най-вече финансово. Режимът в Дамаск, Хизбула в Ливан, Хашд аш шааби в Ирак, Ансарала в Йемен, Ислямски джихад и Хамас в Газа /понякога има търкания между първия и последния/ се превърнаха в единен механизъм. Интересното е, че продължават да излизат факти около „гениалността“ на Сюлеймани, момчето, родено през 1957 г. в село Канат е-малек, провинция Карман. Особено щедър е бил на обещания, но за съжаление и изпълнения, раздаващ парите както на Иран, така и на други държави.

Преди десетина дни признание на бившия външен министър на Хамас Махмуд Захар разбуни иранските социални медии. Активистът на палестинското терористично движение разказва как през 2006 г. палестинска делегация в Техеран, водена от него, си заминала с 22 милиона долара, натъпкани в куфари. Захар признава, че обещаната сума е било по-голяма, но членовете на делегация са могли единствено толкова да носят. Парите, казва Захар, тежали много.

Известно е, че Касем Сюлеймани успя да убеди Владимир Путин Русия да направи военна интервенция в Сирия. Тя започна на 30 септември 2015 г. Източници отбелязват, че през 2014 г. Башар Асад е бил готов да напусне Сирия, започвайки още през 2013 г. да купува престижни и много на брой недвижими имоти в Москва. Запознати отбелязват, че през 2013 г. същият този надъхан сега Хасан Насралла лично е пропътувал разстоянието Бейрут – Дамаск, за да убеди Асад да си подаде оставката. Неговият кортеж, следен по сателит, е бил чудесна мишена за израелските дронове. Експерти считат, че неговите скромни интелектуални качества и поведенческа предвидимост го пазят. На практика той има силно чувство за самосъхранение. Веднага след ликвидирането на Сюлеймани ръководството на КИГ е предложило на Хасан Насралла и неговата Хизбула като структура, да поемат, координиращата за цялата изградена от Сюлеймани, мрежа. Аргументът бил, че Хизбула е най-мощната шиитска милиция, а той е най-добре запознат с особеностите на шиитската мрежа в Близкия Изток. Съдбата на Сюлеймани /страхът за собствената му кожа/ е бил вътрешния съветник на Насралла, за да откаже въпросната функция.

Впечатляваща е историята на запознати, които разказват, че в своя кабинет в президентския дворец Асад е заявил на Сюлеймани готовността си да подаде оставка и да отиде да живее в Русия. Тогава, последният директно е наредил на Асад никъде да не ходи, тъй като нещата скоро щели да се променят. През 2014 г. войските на режима контролираха едва 13% от територията на страната. Очевидно руската интервенция в Сирия е била планирана още през 2014 г. Самото убеждаване на Путин става след две посещения на „гениалния“ генерал в Москва. Първото е през юли, а второто – през август 2015 г.

Не е тайна, че един от аргументите, излезли на повърхността, е обещанието на Сюлеймани Иран да покрие финансовите разноски за руската военна интервенция в Сирия. „Гениалният“ генерал е заложил все още непреведените в иранската централна банка през 2015 г., по силата на сключената сделка за иранската ядрена програма, известна като 5+1, замразени ирански активи от западни банки. Последните бяха изчислявани на около 130 милиарда долара. Това така и не се случи, заради напускането на ядреното споразумение от САЩ.

Касем Сюлеймани е раздавал с пълни шепи не само националното богатство на своята страна. Тези дни журналистът от Ал Джазира, сириецът от друзки произход, Фейсал Касем, цитирайки руски източник, без да го назовава, съобщава, че едно от условията, договорени между „гениалния“ генерал и руската страна е депозирането на сирийския златен резерв в Русия. Понастоящем той бил разпределен в различни руски банки. Така Москва се е гарантирала два пъти, във финансово отношение, за военното си присъствие в арабската страна. Според запознати собствените разходи на Москва за военното й присъствие в Сирия се изчисляват на около един милион дневно.

Иначе апологети на Сюлеймани говорят, че генералът е живял твърде скромно и е водел почти аскетичен живот. Всъщност бившият командващ бригадите „Ал Кудс“ е имитирал външното поведение и коренно различната същност на милиардерите аятоласи в Иран и Ирак. Преди около четири години излязоха данни за заплатите на джихадистите от шиитските милиции, рекрутирани в Пакистан, Афганистан, Ирак и други държави и изпращани в Сирия. На тях им е било обещавано, пак от иранското командване, сирийско гражданство /за тях и техните семейства/ срещу месечна заплата от 300 долара. Иначе заплатите на техните командири от КИГ са около 150 000 долара. Не се уточнява обаче дали става въпрос за месечно или годишно възнаграждение.

Ликвидираният преди година Касем Сюлеймани отнесе много тайни в гроба. С течение на времето те ще изплуват в медиите, тъй като се отнасят за цели народи, с чиято съдба въпросният любимец на аятолах Али Хаменей се е разполагал, както намери за добре.

  • The Foreign Insider

Последно от СВЯТ