Ескалиращата регулаторна атака срещу земеделските производители от Холандия и САЩ до Шри Ланка и нататък е тясно свързана с целите за устойчиво развитие на ООН „Агенда 2030“ и партньорите на ООН от Световния икономически форум (СИФ), твърдят много експерти пред The Epoch Times
Всъщност няколко от 17-те цели за устойчиво развитие на ООН са пряко свързани с политики, които притискат фермерите, животновъдите и доставките на храни по целия свят.
Високопоставени членове на Китайската комунистическа партия (ККП) в системата на ООН са помогнали за създаването на цели за устойчиво развитие и понастоящем помагат на организацията да изпълнява глобалния план, както вече писа The Epoch Times.
Според множество експерти, ако не се вземат мерки, подкрепяните от ООН политики за устойчивост в областта на селското стопанство и производството на храни ще доведат до икономическо опустошение, недостиг на важни стоки, широко разпространен глад и драматична загуба на лични свободи.
Милиони хора по света вече са изправени пред опасен недостиг на храна, а според официални представители от цял свят той ще се задълбочава с напредването на годината.
Зад всичко това се крие план, твърдят експерти пред The Epoch Times.
Дори частната собственост върху земята е на прицел, тъй като глобалното производство на храни и световната икономика се трансформират, за да се постигнат глобалните цели за устойчивост, показват документи на ООН, разгледани от The Epoch Times.
Както обяснява ООН на своя уебсайт за целите за устойчиво развитие, приетите през 2015 г. цели „се основават на десетилетия работа на държавите и ООН“.
Една от първите срещи, на които се определя програмата на „устойчивостта“, е Конференцията на ООН за населените места, известна като Хабитат I, на която се приема Декларацията от Ванкувър.
В споразумението се посочва, че „земята не може да се третира като обикновен актив, контролиран от физически лица“ и че частната собственост върху земя е „основен инструмент за натрупване и концентрация на богатство, поради което допринася за социалната несправедливост“.
„Ето защо общественият контрол върху използването на земята е незаменим“, се казва в декларацията на ООН, което е прелюдия към станалата печално известна „прогноза“ на Световния икономически форум, че до 2030 г. „няма да притежавате нищо“.
Оттогава насам многобройни агенции и служители на ООН излагат своята визия за „устойчивост“, включително призиви за драстични ограничения на потреблението на енергия, месо, пътувания, жизнено пространство и материално благосъстояние.
Експерти, интервюирани от The Epoch Times, твърдят, че някои от най-богатите и влиятелни корпоративни лидери в света работят с комунистите в Китай и на други места в опит да централизират контрола върху производството на храни и да смажат независимите фермери и животновъди.
Според критиците на политиките обаче целта изобщо не е опазване на околната среда или борба с изменението на климата. Вместо това експертите предупреждават, че приказките за „устойчивост“ и другите оправдания са инструмент за придобиване на контрол върху храната, селското стопанство и хората.
„Крайната цел на тези усилия е да се намали суверенитетът както на отделните нации, така и на хората“, казва Крейг Рукър, президент на Комитета за конструктивно утре (CFACT) – организация, специализирана в областта на обществената политика, свързана с околната среда и развитието.
„Целта на тези, които прокарват този дневен ред (агенда), не е да спасят планетата, както твърдят, а да увеличат контрола над хората“, казва той пред The Epoch Times и добавя, че целта е да се централизира властта на национално и дори на международно ниво.
ЦЕЛИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ООН – АГЕНДА 2030
Целите за устойчиво развитие на ООН, често наричани „Агенда 2030“ [бел. прев. – на български се среща още като Цели за устойчиво развитие 2030 и Програма за устойчиво развитие до 2030 г.], бяха приети през 2015 г. от организацията и нейните държави-членки като ръководство за „преобразяване на нашия свят“. Обявени от висши служители на ООН за „генерален план за човечеството“ и глобална „декларация за взаимозависимост“, 17-те цели включват 169 задачи, засягащи всеки аспект на икономиката и живота.
„Всички държави и всички заинтересовани страни, действайки в партньорство, ще изпълнят този план“, се казва в преамбюла на документа, като се отбелязва многократно, че „никой няма да бъде изоставен“.
Наред с други елементи, планът на ООН призовава за преразпределение на националното и международното богатство в цел 10, както и за „фундаментални промени в начина, по който нашите общества произвеждат и потребяват стоки и услуги“.
Използването на държавното управление за трансформиране на всички икономически дейности е важна част от Целите за устойчиво развитие 2030, като цел 12 изисква „устойчиви модели на потребление и производство“.
Сред конкретните цели, очертани в цел 12, има няколко, които са пряко свързани със селскостопанските политики, които подкопават производството на храни. Те включват „устойчиво управление и ефективно използване на природните ресурси“.
Може би по-важното е, че документът изисква „екологосъобразно управление на химикалите и всички отпадъци през целия им жизнен цикъл в съответствие с договорените международни рамки“.
В резултат на това хората и особено земеделските стопани трябва „значително да намалят изпускането им във въздуха, водата и почвата, за да сведат до минимум неблагоприятното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда“.
Други цели за устойчиво развитие, които са пряко свързани с това, което критиците наричат „война срещу земеделските производители“, включват цел 14, която се отнася до „всички видове замърсяване на морската среда, по-специално от дейности на сушата, включително… замърсяване с хранителни вещества“. ООН редовно описва земеделието и производството на храни като заплаха за океана.
Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), ръководена от бившия заместник-министър на земеделието и селските райони на ККП Ку Донгю, помага за воденето на инициативата.
В доклада си от 2014 г. „Изграждане на обща визия за устойчиви храни и земеделие: принципи и подходи“ агенцията на ООН призовава за драстични ограничения на използването на торове, пестициди, емисии и вода в селскостопанския сектор.
Като пример за това как трябва да се реформира селското стопанство, за да бъде признато за устойчиво от ООН, в доклада на Организацията по прехрана и земеделие се посочва, че „прекомерната употреба на азотни торове е основна причина за замърсяването на водите и емисиите на парникови газове“.
Базираната в Рим Организация по прехрана и земеделие на ООН не отговори на искането за коментар.
Друга от 17-те цели за устойчиво развитие, която има пряко въздействие върху селското стопанство и производството на храни, е цел 2 с нейните призиви за „устойчиво селско стопанство“ и „устойчиво производство на храни“.
Същевременно цел 6 призовава за „устойчиво управление на водите“, което включва различни цели, свързани с използването на вода в селското стопанство и оттичането ѝ.
Тъй като лидерите на ООН смятат, че селското стопанство и производството на храни имат ключов принос за това, което те наричат предизвикано от човека изменение на климата, цел 13 също е важна. Тя призовава правителствата да „интегрират мерките за борба с изменението на климата в националните политики, стратегии и планиране“.
Цел 15, която се отнася до устойчивото използване на сухоземните екосистеми, също има множество цели, които засягат селското стопанство и производството на храни.
В целия свят националните и регионалните правителства работят с агенциите на ООН за изпълнението на тези цели за устойчивост в селското стопанство и други сектори.
Например в отговор на споразуменията на ООН за биоразнообразието Европейският съюз е приел различни програми за биоразнообразие, подкрепени от ООН, като „Натура 2000“ и Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г., които са цитирани от нидерландското правителство и други в техните селскостопански политики.
ООН също така се хвали публично с ролята си в налагането на целите за устойчиво развитие в Шри Ланка и други страни, страдащи от недостиг на храна и икономически бедствия, свързани със същите тези глобални програми за устойчивост.
Почти всяко национално правителство по света заявява, че включва Целите за устойчиво развитие 2030 в своите закони и разпоредби.
ПАРТНЬОРСТВО В РАМКИТЕ НА СВЕТОВНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ФОРУМ
Наред с ООН съществуват различни „заинтересовани страни“, които са от решаващо значение за прилагането на политиките за устойчиво развитие чрез „публично-частни партньорства“.
В основата на тези усилия е СИФ, който от 2020 г. насам настоява за пълна трансформация на обществото, известна като „Голямото нулиране“ (Great Reset). През 2019 г. СИФ подписа „стратегическо партньорство“ с ООН за насърчаване на Агенда 2030 в рамките на световната бизнес общност.
В официалното споразумение се определят „области на сътрудничество за задълбочаване на институционалния ангажимент и съвместно ускоряване на изпълнението на Агенда 2030 за устойчиво развитие“.
Много от ключовите служители, които стоят зад Агенда 2030, включително висши ръководители на ООН като настоящия генерален секретар Антониу Гутериш – самопровъзгласил се социалист – също работят със СИФ от десетилетия.
В същото време СИФ е категоричен по отношение на своите цели. Неотдавна той стартира „Алианс за действие в областта на храните“ (Food Action Alliance – FAA), който на своя уебсайт признава, че Агенда 2030 „дава информация за амбицията на Алианса за действие в областта на храните да осигури трайна и дългосрочна платформа за действия на много заинтересовани страни в областта на хранителните системи за постигане на целите за устойчиво развитие“.
Наред със срещата на върха на ООН за хранителните системи през септември 2021 г., същият този алианс на СИФ публикува доклад, в който очертава собствената си „програма за лидерство за сътрудничество между много заинтересовани страни за трансформиране на хранителните системи“.
Наред с други елементи, документът обобщава прозренията на Алианса за действие в областта на храните относно „подкрепата за трансформационни партньорства в областта на хранителната система и нейното предложение за стойност след срещата на върха на ООН за хранителните системи през 2021 г. за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие“.
Обществената загриженост на СИФ за трансформацията на селското стопанство и снабдяването с храни датира поне от повече от десетилетие.
В партньорство с различни компании СИФ публикува през 2010 г. доклад, в който се очертава „нова визия за селското стопанство“, включваща „пътеводител за заинтересованите страни“. Участват много от най-големите световни компании за хранителни продукти, които доминират на пазара и притежават безброй популярни марки.
Уебсайтът на СИФ е пълен с информация, която има за цел да обоснове пълната трансформация на хранителните доставки от „заинтересованите страни“.
„Тъй като световните хранителни системи стават все по-взаимосвързани, ще е необходима ефективна координация между различни заинтересовани страни“, казва СИФ на своята платформа „Strategic Intelligence“, като често цитира Организацията по прехрана и земеделие на ООН като източник.
„Потенциалът да се създадат нови, системни подходи към хранителните системи, които да включват разнообразни заинтересовани страни, предоставя възможности за подпомагане на устойчивото изхранване на света и в бъдеще.“
Честото споменаване на „заинтересовани страни“ в организацията се отнася до правителства, компании и така наречените неправителствени организации, които често са финансирани от същите тези компании и правителства. Всички те работят заедно по този въпрос.
СИФ например се хвали, че е привлякъл корпоративни гиганти като Coca-Cola и Unilever към насърчаване на “по-устойчиво бъдеще“.
Фондация „Рокфелер“, която наскоро публикува доклад за това как да се „пренастрои трапезата“ и да се „трансформира хранителната система на САЩ“, също е ключов участник.
„Хъбовете за иновации в областта на храните“ на СИФ по целия свят ще бъдат основна част от тази глобална трансформация.
По време на миналогодишната Седмица на дневния ред в Давос нидерландският министър-председател Марк Рюте обяви, че Нидерландия ще бъде домакин на „Глобалния координационен секретариат на Световния икономически форум за хранителни иновации“.
Той заяви, че секретариатът „ще свърже всички останали хъбове за иновации в областта на храните“, за да улесни създаването на „партньорствата, от които се нуждаем“.
Нито Световния икономически форум, нито фондация „Рокфелер“ отговориха на запитванията за коментар относно ролята им в Агенда 2030 и относно селскостопанските политики, които се провеждат по света.
Други организации и субекти, участващи в кампанията, са мощни фондации, освободени от данъци, като например фондация „Гейтс“, регионалните правителства в стил ЕС, които се разпространяват по целия свят, и различни групи, финансирани от тях.
ПРИТИСКАНЕ НА ФЕРМЕРИТЕ И ДОСТАВКИТЕ НА ХРАНИ
В цял свят правителствените политики, свързани с Целите за устойчиво развитие на ООН, притискат земеделските производители – особено по-малките, независими производители, които не могат да поемат допълнителните разходи за регулиране и контрол.
В чест на идеите на ООН за устойчивост наскоро сваленият президент на Шри Ланка Готабая Раджапакса обяви на срещата на върха на ООН за климата COP26 през 2021 г., че правителството му забранява химическите торове и пестициди.
„Наскоро Шри Ланка ограничи вноса на химически торове, пестициди и ведициди поради опасения за общественото здраве, замърсяване на водата, деградация на почвата и въздействие върху биоразнообразието“, заяви Раджапакса пред световните лидери и получи широк отзвук.
„Въпреки че се противопоставя на утвърдени лобита, това създаде възможности за иновации и инвестиции в биологично земеделие, което в бъдеще ще бъде по-здравословно и устойчиво.“
В действителност, въпреки че бяха незабавно отменени, тези политики доведоха до катастрофален недостиг на храна, широко разпространен глад и в крайна сметка до народен бунт, който свали президента и неговото правителство.
През 2019 г. социалистическото правителство на Шри Ланка си партнира и с Програмата на ООН за околната среда, за да създаде Глобалната кампания на ООН за азота, която популяризира подкрепяните от ООН политики за азота, които сега се разпространяват по целия свят.
В Холандия, където се намира седалището на секретариата на СИФ „Хъб за иновации в храните“, властите налагат азотни политики, които се очаква да унищожат високопродуктивния селскостопански сектор на страната. Плановете включват и широкомащабно отчуждаване на земеделски стопанства.
„Плановете на кабинета за експроприация са откровено обявяване на война на селскостопанския сектор“, заяви членът на нидерландския парламент Гидеон ван Мейхерен от партията „Форум за демокрация“, цитиран от De Dagelijkse Standaard. „Под фалшив претекст фермерите са лишени от земята си, вековните ферми са разрушени, а семействата на фермерите са напълно унищожени.“
Експертите предупредиха за опасни последици от подобни политики за устойчивост, включително недостиг на храна, рязко покачване на цените, социални вълнения и др.
„Сега можете да видите зеленото и устойчиво бъдеще, като се запознаете с Холандия и Шри Ланка“, казва пред The Epoch Times Бонер Коен, старши сътрудник в Националния център за изследване на обществената политика.
И все пак програмата се разпространява бързо. Миналата седмица канадските федерални власти обявиха подобни ограничения за торовете и азота, след като бяха въведени ограничения за производството на енергия, което предизвика възмущението на провинциални служители и фермери.
В Ирландия, Обединеното кралство и други европейски страни различни правителствени структури също работят за намаляване на селскостопанското производство в рамките на програми за устойчивост.
Междувременно, освен че продължава да провежда политики, които плащат на фермерите да не отглеждат храна, администрацията на Байдън се опитва да наложи на компаниите подкрепяните от СИФ показатели за „екология, социална сфера и управление“ и да ги отчита чрез Комисията по ценни книжа и борси на САЩ.
Асоциациите на земеделските производители и повече от 100 членове на Конгреса твърдят, че планът ще доведе до фалит собствениците на малки и средни стопанства, които не могат да спазват изискванията за отчитане на климатичните промени, за да правят бизнес с публични фирми, дори когато светът се движи към повсеместен недостиг на храна.
Експертите твърдят, че настояването на този вид политики отчасти се дължи на факта, че тези, които ги налагат, са до голяма степен изолирани от вредите, които те причиняват.
„Глобалните елити в правителствата, транснационалните организации и корпоративните бордове – добре представени в СИФ – са толкова вглъбени в сигналите си за добродетелта на климата, от които много от тях се надяват да извлекат финансова полза чрез инвестиции в зелена енергия, че не забелязват, че са напълно откъснати от реалността“, казва Коен от Националния център за изследване на обществената политика, който специализира в областта на околната среда.
„Малцина от тези, които налагат регулации на земеделските производители, изобщо някога са стъпвали във ферма. Благодарение на властта и богатството, които тези хора вече имат, те са защитени от последствията на погрешните политики, които налагат на останалата част от света. Това бреме се носи от обикновените хора по света, за които тълпата от Давос и техните партньори в престъпността не знаят нищо.“
СПОРЕД ЕКСПЕРТИ МАЛКИТЕ, НЕЗАВИСИМИ ФЕРМЕРИ СА ЗАСТРАШЕНИ
Според Стърлинг Бърнет, който има докторска степен по екологична етика и ръководи Центъра за политика в областта на климата и околната среда към Института с нестопанска цел Heartland, катастрофата в Шри Ланка е предвестник на това, което ще се случи със САЩ и Европа, ако политиците продължат да следват програмата на ООН за устойчиво развитие.
„Това не е война срещу земеделието, а война срещу дребното земеделие и независимите фермери“, казва той пред The Epoch Times. „Това е война в подкрепа на елитни, мащабни селскостопански отрасли.“
Въпреки че в Целите за устойчиво развитие на ООН се говори за подпомагане на „дребните производители на храни“, Бърнет твърди, че независимите ферми и стопанства са на прицел на ООН, за да се консолидира контролът върху доставките на храни.
Според него политиците са „в джоба“ на големи корпоративни интереси, сред които Conagra, BlackRock, State Street, Vanguard и други.
„Те биха искали също толкова бързо да изхвърлят от бизнеса всички свои малки конкуренти“, казва той, повтаряйки опасенията, изразени от много други експерти.
Главният изпълнителен директор на Блекрок Лари Финк, чиято компания управлява повече пари от всяка друга в света, „иска да наложи своите ценности на компаниите, които използват чужди пари“, казва Бърнет.
Финк, който е член на управителния съвет на влиятелния Съвет за външни отношения и работи в тясно сътрудничество със СИФ, е ключов архитект на стремежа за налагане на показатели за „околната среда, социалната сфера и управлението“ на американските компании.
„Това са свръхбогатите, които налагат своите ценности на останалите“, казва Бърнет, посочвайки онези, които според него са щастливи да работят с комунистите в това начинание.
„Що се отнася до Световния икономически форум, не може да има Голямо нулиране (Голямо престройване), ако не се пренастроят доставките на храни, защото храната е необходима на всички“, каза той. „Сталин е осъзнал следното: който контролира храната, контролира народа. Същото важи и за енергията.“
Когато цените се покачват и фермерите фалират, големите корпорации, в сътрудничество с правителствата и международните организации, ще поемат разходите.
Междувременно, както се видя неотдавна в Шри Ланка, гладните хора, доведени до ръба на пропастта, вероятно ще реагират.
„Хората не са гладували на 6 януари“, казва Бърнет, визирайки протеста и пробива в Капитолия на 6 януари 2021 г. „Кризата във веригата за доставки е налице, рафтовете вече са празни, а когато хората са гладни, те няма да седят и да бездействат.“
Основателят и президент на Американския център за политика Том Деуес, водещ експерт и критик на концепциите на ООН за устойчивост, предупреди, че войната срещу фермерите е част от по-широк план за лишаване на хората от свобода.
„Винаги в миналото, когато тиранични сили са искали да управляват света, те са създавали армии и са нахлували, чупели са, убивали са хора и са ги подчинявали принудително“, казва Деуес пред The Epoch Times. „Сега имаме работа с дяволска сила, която е измислила начин да ни накара доброволно да се откажем от свободите си и да им помогнем да ни подчинят.“
„Какво може да бъде такъв мощен инструмент? Заплахата от екологичен Армагедон“, каза той, посочвайки като основен пример разказа за изменението на климата.
Позовавайки се на многобройни служители на ООН и документи, Деуес казва, че целта не е да се спаси климатът, а да се промени планетата и да се централизира контролът върху населението.
Освен ООН и СИФ, големи компании като Вангард и Блекрок работят за завладяване и контролиране на доставките на храни, казва той.
Няколко компании, в които тези две инвестиционни дружества са основни акционери, вече доминират в световната хранително-вкусова промишленост. Като завладеят земеделието, те ще контролират всичко.
„Целта е да се установи пълен контрол върху производството на храни“, казва той, като отбелязва, че те се стремят да притежават всички семена и дори да отглеждат синтетично месо в съоръжения, които вече са подкрепени финансово от Бил Гейтс и други милиардери.
Генетично модифицираните култури също са на дневен ред.
ООН, Световният икономически форум и други организации също напредват в популяризирането на насекомите и плевелите като храна. В целия западен свят бързо се появяват предприятия за производство на протеини от насекоми.
Но става още по-мрачно, казва Деуес.
„Ако хората гладуват, е много по-лесно да бъдат подчинени“, казва той и добавя, че депопулацията и контролът над човечеството са в дневния ред на световните елити от десетилетия.
„Войната срещу фермерите“ се случва и на фона на това, което критиците определят като подкрепяна от правителството „война срещу енергията“, която засяга селското стопанство и почти всички други сектори.
Това включва ограничаване на проучванията на енергийни източници, затваряне на електроцентрали, налагане на специални такси и данъци и други политики, които доведоха до бързо нарастване на разходите в западния свят, макар и не в места като Китай.
Експертите, интервюирани от The Epoch Times, призоваха американците да се противопоставят на войната срещу фермерите и на подкрепяните от ООН политики за устойчивост, като използват различни средства. Те включват политическа ангажираност, различни навици на пазаруване, намиране на алтернативни източници на храна, като например местни фермери, и други мерки.
Служителите на ООН не отговориха на запитванията за коментар.
Автор: Алекс Нюман
Източник: The Epoch Times
Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн“
ПО ТЕМАТА
Бил Гейтс и неофеодализма: По-внимателен поглед към фермера Бил
Първата в света мегафабрика за лабораторно отглеждане на месо е вече факт
Планът на ООН за Нов Световен Ред 2021 – 2030 (ВИДЕО – БГ СУБ)
