Причината за епидемията – изтичане на спори от сибирска язва от секретен завод във военното градче Свердловск-19
През април 1979 г. в южната част на Свердловск, който днес е Екатеринбург, се случват трагични събития, които по-късно са класифицирани като епидемия от сибирска язва.
Според свидетели в периода 4-12 април всеки ден умирали по 5-8 души. В началото посочили като причинител на болестта и смъртта месо от крави, заразено със сибирска язва. Тази версия се превръща в официална, макар че тя била операция за прикриване, организирана от Комитета за държавна сигурност – КГБ, в Съветския съюз.
Впоследствие става ясно и се доказва, че вината за случилото са военните разработки на микробиолозите във военното градче Свердловск-19, разположен в Чкаловски район. Този факт признава и президентът Борис Елцин, при когото информацията е разсекретена; признават го и военни, учени и експерти.
Станало ясно, че в последния петък на март 1979 г., когато производството на спори на сибирска язва било временно спряно, един от работниците в лабораторията – Николай Чернишев, свалил замърсения филтър, който предпазвал от изхвърлянето на патогени в заобикалящата среда. Той оставил за това бележка, но не написал нищо в журнала, което било задължително. Началникът на следващата смяна включил оборудването и след няколко часа забелязал, че филтърът не е монтиран.
Облакът от смъртоносни спори се разпространил навън чрез вентилационната система и бил отнесен от вятъра на юг и на югоизток от мястото, където се намирала лабораторията. Облакът частично преминал над разположеното наблизо военно градче №32, през района Вторчермет и керамичния завод. Облакът със спори не попаднал във военното градче Свердловск-19. Военните от военното градче №32 били първите, които научили за изтичането на спори от сибирска язва, а жителите на градче №19 по най-бързия начин преминали диспансеризация и ваксиниране.
В Свердловск пристигнали началникът на 15-о главно управление в Генералния щаб на въоръжените сили – генерал-полковник Смирнов, заместник-министърът на здравеопазването, главният санитарен лекар в страната – генерал Бургасов, и главният инфекционист в министерството на здравеопазването Никифоров. Тяхната основна задача била борбата с епидемията, за която още не знаели свердловските лекари.
Всичките тези събития се случили в първите дни на април. На 4-5 април се появили първите заразени и починали. Те били основно работници от керамичния завод. На всички поставили диагнозата „пневмония“.
Според официалната версия загинали 64 души. Починалите погребвали в ковчези, пълни със смес от хлор и специални реагенти. Жертвите на епидемията били погребвани на Източното гробище в Екатеринбург, в специалния сектор № 15, откъдето дълго време било забранено да се премахват пластмасовите венци и цветя; направо ги изгаряли там.
Няколко години след трагедията бившият началник на специалния отдел в Уралския военен окръг Андрей Миронюк разказва в едно интервю за случилото се.
„В началото на април ми докладваха, че са починали няколко войници и офицери от запаса, които участвали в сборове в 32-ро военно градче… Една-две седмици отработвахме различни версии: животни, хранене, суровини за заводите и др. Помолих началника на 19-о градче, което се намира близо до 32-ро военно градче, където имаше военна лаборатория, картата за посоката на ветровете, които духаха в тези дни от страна на този обект. Дадоха ми я. Аз реших да препроверя данните и поисках аналогични сведения от летището „Колцово“. Открих съществени разминавания. Тогава създадохме оперативни групи и тръгнахме по следния път: подробно разпитахме роднините на починалите, буквално по часове и минути; свързахме ги с местността и отбелязахме онези места на картата, в които се намираха те. В определеното време, някъде около 7-8 часа сутринта, те се намирали н зоната на ветровете около 19-о градче. Точките на местонахождението на пациентите свързахме с линия, която се проточи на около 4 километра – от военното градче до южните части на Чкаловски район, където плътността на населението през 1979 г. беше 10 хиляди души на един квадратен километър. След това хората от КГБ включиха своята техника към служебните кабинети на лабораторията и ние научихме истината.
Причината за първите заразени със сибирска язва беше небрежността на обслужващия лабораторията персонал: един от служителите й дошъл рано сутринта, започнал работа, без да включи защитните механизми. В резултат силно се повишило налягането върху вентилационната система, филтърът се скъсал и пуснал на воля смъртоносните спори от сибирска язва. Те се разхвърчали от вятъра над територията, където впоследствие започнаха да умират хора. Жертви на заразата бяха онези, които рано сутринта бързаха за военното градче за участие в сборовете, на работа, на училище и др. Ние със сигурност знаехме, че източникът на заразата беше военната лаборатория, но нейното ръководство се опита да скрие този факт. След като беше притиснато до стената, то се осъзна. Тогава беше разработена цяла програма по дезинформация на общественото мнение в страната и в света…“
Участникът в събитията през 1979 г. Виктор Романенко, който по това време работел като завеждащ епидемиологичния отдел в областната санитарна епидемиологична станция, разказва:
„… Ситуацията за всички беше абсолютно неочаквана… На аварията веднага дадоха статута „секретна“ и аз никога повече не видях толкова генерали от КГБ. Затова се наложи да работим в сложни условия, а документите се изземаха моментално, буквално над всяка хартия стояха проверяващи…“
Според спомените на Романенко дори такива професионалисти-епидемиолози като него не били допуснати напълно до ситуацията.
„… Имаше нервност, както сред медицинските работници, така и сред военните и цивилните… Всички питаха доколко сериозна е ситуацията, може ли човек да се зарази, каква е леталността? След две седмици ситуацията беше взета под контрол. Стана ясно, че опасността е възникнала сама и сама е изчезнала: инфекцията излетяла, някой я вдишал и починал… По времето на аварията имало аерогенно изтичане на спори, но с помощта на безпрецедентните мероприятия тя беше локализирана и опасността премина. От човек на човека тази инфекция не се предава…“
Преди повече от 40 години в Свердловск има микробиологично производство, в което се използвала жива култура за изработването на ваксина против сибирска язва, и по времето на аварията с тази култура са заразени определен брой хора.
Тогавашният президент Борис Елцин потвърдил виновността на Свердловск-19
По времето на тези събития Борис Елцин бил първи секретар на Свердловския областен комитет на партията; той пише в спомените си, че причината за епидемията от сибирска язва е изтичането на спори от секретен завод.
През 90-те години, след разпадането на Съветския съюз, военните активно отстоявали версията за заразеното месо; понякога леко намеквали за намеса на американски спецслужби.
Но Елцин, който става президент на Русия, признава факта за изтичането на спори:
„Когато избухна епидемията от сибирска язва, в официалното заключение пишеше, че я докарало някакво куче. Макар че по-късно КГБ призна, че причината за нея са нашите военни разработки. Андропов позвънил на Устинов и заповядал да се ликвидират напълно тези производства. Смятах, че това се случи. Но се оказа, че лабораторията е преместена в друга област и разработката на това оръжие продължава. Казах това на Буш, на Мейджър и Митеран… Подписах указ за създаването на специален комитет и забраняване на програмата. Едва след това оттам „излетяха“ експертите и се прекратиха разработките…“
Тези думи на Елцин са публикувани в „Комсомолска правда“ през май 1992 г. През април същата година той подписва закона „За подобряване пенсионното осигуряване на семействата на гражданите, починали вследствие на сибирска язва в град Свердловск през 1979 г.“. Елцин приравнява трагедията в Свердловск с Чернобилската катастрофа.
Според химици, биолози и изследователи повечето загинали били заразени с най-опасната форма на сибирска язва – лентъчната, която веднага попада в дихателните органи. Бойните щамове на сибирска язва се използват под формата на аерозоли. Ако хората се бяха заразили от месото на заразени животни, тогава щеше да се развие чревната или кожната форма на сибирска язва.
Всички участници в трагедията отбелязват натрапчивото присъствие на КГБ, чиито служители всячески се опитват да държат контрол над ситуацията и унищожават документи – например в които се споменава смърт от сибирска язва.
Събрал материалите и превел: издателство PACПEP
Свързана публикация:
Трагедията във военното градче „Свердловск-19”; Как съветските специални служби се опитаха да скрият изтичането на спори от сибирска язва; Хронологията:
