Защо възниква резистентност към инсулина. Хормони, които потискат работата му

 

По времето на болест организмът включва режима глюкозата да остане в кръвта, а да не отиде в клетките, защото левкоцитите – клетките защитници и борци срещу чуждородните агенти, се хранят основно с въглехидрати, нужни за да могат те да преборят болестта. Ето защо се повишава кръвната захар при боледуване. Това е нормален естествен процес.

Резистентността е съпротивата на клетките в организма към различни фактори. Организмът не забелязва тези фактори и ги игнорира. В случая с резистентността към инсулина клетките и тъканите „не виждат“ инсулин, който се съдържа в кръвта на пациента. Получава се следната ситуация: в организма има инсулин, но сякаш той е недостатъчно.

Каква е причината за това явление?

Организмът насочва глюкозата в нужното русло.
Организмът е саморегулираща се система. При необходимост той може да управлява едни или други процеси, да ги „включва и изключва“.

Това се случва например при болест. Когато човек боледува, в борбата с вирусите и бактериите влизат клетките – защитници в организма, левкоцити. За да изпълняват своята работа качествено, да убиват вирусите, на тях им трябва хранене. А те се хранят и с въглехидрати. Затова по времето на болест организмът „включва“ режима инсулинорезистентност, за да може захарта да не отиде в клетките, а да остане в кръвта за засилване храненето на имунната система, в частност левкоцитите.

Към тези явления се отнася и бременността – организмът включва режима инсулинорезистентност в периода, когато плодът расте максимално, поради което му е нужна енергия.

Кои хормони пречат на работата на инсулина

Активният растеж и половото съзряване при децата, проблемите с щитовидната жлеза и други нарушения в хормоналния фон се отнасят към тази група.
Повечето хормони са антагонисти на инсулина и пречат на неговата нормална работа.

Към антагонистите на инсулина се отнасят:

Соматотропният хормон – хормонът на растежа;
Глюкагонът;
Кортизолът;
Адреналинът;
Тиреоидните хормони на щитовидната жлеза;
Тестостеронът;
Естрогенът.

Някои от тях стимулират отделянето на глюкоза от черния дроб – глюкагон; други влияят на обмяната на веществата и ускоряват процеса на глюкогенезата – образуването на глюкоза от белтъчини, мазнини и аминокиселини.
Забелязвали ли сте, че след хипогликемия е трудно да се свали кръвната захар. Това е временна инсулинова резистентност заради синтезирането на кортизол и адреналин.

При продължителна хипергликемия, кетоацидоза, чести хипогликемии – инсулиновата резистентност е разпространено явление. Причината за това е, че по това време обмяната на веществата се нарушава, а в случая с кетоацидоза и продължителна хипергликемия се натрупва факторът, наречен „глюкотоксичност“, както народът казва, организмът се е „озахарил“. За да излезе от тези състояния на организма му трябва време, за да започне да чувства инсулина.

Издателство PACПEP

Изкуствените подсладители разлагат ДНК и водят до диабет

Лутеолинът и  Апигенинът – двете вещества, които лекуват диабет

16-те билки на отец Георгий, които лекуват всичко (РЕЦЕПТА)

80% от продуктите, които употребяваме, са генномодифицирани

Съвременната храна е оръжие за масово унищожение

Предишна Статия

Войната срещу паметниците

Следваща Статия

Как да преборим инсулиновата резистентност

Последно от Лайфстайл

Don`t copy text!