Защо се разпаднаха „Бийтълс“? Виновна ли е Йоко Оно?

През април 1970 г. светът беше потресен от съобщението на Пол Макартни, че във връзка с „лични, делови и музикални разногласия по-нататъшното съществуване на „Бийтълс“ е невъзможно“. Този месец и година се смятат за залеза на някога легендарната група. Но проучвания показват, че „разложението“ в групата започва много по-рано.

Раждането на албума Let It Be като ознаменуване на края

През май 1970 г. излиза последният албум на „Бийтълс“ «Let It Be». Един месец преди това – авторската песен на Макартни «McCartney». Много историци смятат, че разногласията между двете работи са в основата на разногласията в групата.

Пол Макартни искал да върне творчеството й към очарователната лека простота, към наивната и чиста примитивност на раните композиции… Но се намесил легендарният продуцент Фил Спектър, който решил да украси парчетата с натрапчив оркестров микс. Неговата намеса изиграла фатална роля – паралелно с «Let It Be» ядосаният Макартни започнал да работи над соловия си албум.

Останалите трима участници в групата и ръководството на ЕМI помолили Пол да не пуска своя албум, преди да излезе «Let It Be». Ринго Стар дори навестил Макартни, но бил грубо спрян на прага. При други обстоятелства вероятно Пол е можел да отстъпи. Но намесата на Спектър била последната капка за него.
В своя прес релиз към «McCartney» музикантът обявил, че „Бийтълс“ повече не съществуват.

Зърното на раздора

При това изявление на Макартни Ленън буквално полудял. Той искал да напусне групата още през есента на 1969 г., което открито заявил на среща с ръководството на ЕМI, след като била завършена работата над «Abbey Road». На рок-фестивала в Торонто той се представил успешно. Но Ленън искал повече – искал свобода. По-късно казал:

„Аз дадох живот на тази група и само аз мога да приключа съществуването й…“

Всъщност много събития били причината за разпада на групата: прекратяването на гастролите, смъртта на Брайън Ъпстайн – мениджъра на групата, творческите разногласия между членовете й.

Макартни все повече се интересувал от съвременните поп-тенденции; Харисън бил влюбен в индийската музика, а творчеството на Ленън се отличавало с експериментални нотки. Всеки искал да се развива отделно и самостоятелно, в своето творческо направление. В крайна сметка ентусиазмът на „Бийтълс“ като единна сплотена команда отслабнал.

В работата над «Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band» през 1966 г. в колектива съществува дух на приятелство и уважение, а по времето на записа на „Белия албум“ се забелязват творчески разминавания. Постоянните конфликти на тази почва окончателно взривяват единството на ливърпулската четворка.

Виновна ли е Йоко Оно?

Йоко Оно е японска художничка, която за Ленън е не просто муза. След авангарден запис в домашното студио на Джон двойката става неразделна.

Всъщност тя се превърнала в петия участник в групата; тя дори нощувала в студиото, което дразнело колегите на Ленън.

В едно интервю Ринго Стар разказва:

„Беше необичайно да виждаме Йоко всеки ден в студиото… Всички ние бяхме получили възпитанието на северните англичани, нещо от типа: „Ние добиваме въглищата, а нашите жени се грижат за вечерята…“ Присъствието на Йоко потискаше… Тя разрушаваше нашето единство. Бяхме единна сплотена команда и бяхме против странични хора. С изключение на Джон за нас тя беше чужда… Преди това студията ни обединяваше и затова работехме толкова качествено…“
Скоро Харисън започнал да ревнува Ленън от неговата възлюбена. Той се привързал към Джон след общите експерименти с LSD и индийска медитация.

Днес много бийтълсмани обвиняват Оно за разпадането на групата, но историкът й Кенет Уомък има друго мнение:

„Обвиненията по адрес на Йоко Оно са несправедливи. Тя никога не беше против съществуването на „Бийтълс“. Вярно е, че досаждаше с присъствието си в студията, но ключова роля имаше наркоманията на Джон. Пагубната зависимост намали продуктивността му на музикант.
Той имаше творчески просветления, но те бяха кратки! Отново и отново се връщаше към хероина, дори след опитите напълно да се откаже от него…“

Амбициите на Джордж Харисън

Не е изключено разколът в групата да е причинен от творческото израстване на Джордж Харисън. В първите години Ленън и Макартни били главните архитекти на песните в групата, но през 60-те години все по-ярко се чувствал талантът на Харисън като композитор.

От средата на 60-те години Джордж започнал да създава все по-зрели и качествени композиции. Но останалите отхвърляли работите му. Растяла конкуренцията между тях: двама автори били напълно достатъчни; третият бил излишен.

Харисън започнал да се отчуждава от групата. Когато работата над финалния албум «Let It Be“ започнала, Харисън излетял от студията с виковете:

„Аз си измивам ръцете! Търсете си нов китарист!“

„Ако след една седмица не се върне, ще извикаме Клептън…“ – безстрастно коментирал емоционалния взрив на колегата си Ленън.

Така групата сложила точка на своето съществуване много по-рано от 1970 г. Конфликтите, отчуждението, търсенето на творчески вектор – всичкото това изиграло голяма роля. Не може да се каже, че е виновна само Йоко Оно. Но не бива и да се оправдава. За жалост това често се случва с работещите рамо до рамо гении.
Всеки член на легендарната ливърпулска четворка искал свобода. И разколът в нея бил единственият шанс всеки от тях да я получи.

Издателство PACПEP

Предишна Статия

Какво не знаем за Викингите - Скандинавските пирати

Следваща Статия

Снимка на деня

Последно от Лайфстайл

Снимка на деня

Мафията скромно си почива в ъгъла, пред мрежата на тоя изрод! Истината

Don`t copy text!