Вълк

Защо чеченците се асоциират с вълци

Те смятат вълчицата за своя прародителка, а вълка почитат като тотемно животно

В традиционната чеченска култура специално място заемат вълкът и вълчицата, с които се асоциират храбрите местни мъже и самоотвержените жени. Олицетворявайки в себе си безстрашие, сила, мъжество, стоицизъм и ловкост, вълкът, известен с името „борз“, не еднократно е възпяван в чеченския фолклор; той се превръща в неофициален символ на страната.
На вълка в чеченския фолклор са посветени две предания – легендата за началото на времето и легендата за края на времето.

Легендата за началото на времето

В първото произведение на народното творчество се разказва за периода, когато Създателят започнал да заселва земята с различни животни и хора. Освен живот той дарявал на всяко живо същество на планетата и своята Воля. Но само вълчицата проявила стоицизъм в спазването на заповедта за любов и уважение към другите твари. Останалите безжалостно се самоизтребвали, нарушавайки завета на Всевишния. Желаещата всеобщ мир вълчица се опитвала да вразуми жестоките зверове, но те се надсмивали над нея, упреквайки я в сляпо подчинение на Бога. Злото на земята постоянно се увеличавало. Разочарован от своето творение, Господ изпратил на планетата страшна стихия, която трябвало да я унищожи заедно с обитателите й. Слънцето се превърнало в кърваво-червено петно, от небето се посипал пясък, духнал леден вятър, който изтръгвал дървета и разрушавал планините.
Страхливите зверове и грешните хора, забравяйки за всичко и всички, започнали да търсят убежище; само смелата вълчица безстрашно се опитвала да прикрие с тялото си собствените си вълчета. Страшната стихия одирала кожата и месата й, оголвала костите й, но тя непоколебимо пазела потомството си, към което започнали да се примъкват и хитри хора, желаещи да оцелеят, скрити зад нея.
Когато Всевишният видял тази картина, веднага усмирил бурята, обърнал се към вълчицата и промълвил: „Заради тебе, храбро животно, оставям живота на земята, но на никого не прощавам…“ По-късно избегналите смъртта хора подло се разправили с мъжествената вълчица, която била свидетел на тяхното предателство и малодушие. С това се обяснява вкорененият у човека стремеж да убива вълци, както и навикът на тези животни самотно да вият, устремявайки взор в небето.

Легендата за края на времето

Ако в легендата за началото на времето вълкът спасил не само себе си, но и други представители на фауната, според другата чеченска легенда, в края на времето Аллах ще пощади само този смел хищник. Всевишният отново ще изпрати на земята ураган и вълкът отново ще му противостои, вцепил ноктите си в планинска скала. В Съдния ден вятърът ще къса плътта на звяра, а той несъкрушим ще стои, без да се опитва да намери укритие. А когато ангелите в недоумение ще го попитат откъде е взел сили за съпротива, сивият ще отговори: „Под моите лапи оставаше земята на моята Родина. Как можех да не издържа?“
Именно затова чеченците смятат вълчицата за своя прародителка, а вълка почитат като тотемно животно.

Хората вълци, или берзлой

Историкът Хасан Бакаев в труда си „Хората на Вълка“ обръща внимание на факта, че в чеченски език думата „вълк“ звучи като „борз“, а лексемата „вълци“ се произнася по друг начин – берзлой.
В местния диалект древният суфикс – лой, буквално означава „хора“, а вълкът е единственият звяр, към името на който планинците добавят този афикс.
Така още в самото начало в чеченски език е закрепена традиционната представа на планинците за техния произход от вълци. За да бъде похвален мъжът-воин, да се посочи храбростта, дръзновението и мъжеството, доблестта и безстрашието му, е достатъчно да се сравни с вълк и да се нарече „берзлой“.

Вълчият характер

Според чеченците вълкът е най-справедливият и благороден звяр, който не се бои да влезе в открит бой с превъзхождащ го по сила противник, който не пасува пред лицето на опасността и дори пред смъртта.
Казахският генерал Василий Пото в една от своите работи пише: „Някой справедливо е забелязал, че в лика на чеченеца, в неговия нравствен облик има нещо, което прилича на Вълк. Лъвът и Орелът изобразяват сила, но те нападат слабия, а Вълкът влиза в бой с по-силния, с безгранична дързост, смелост и ловкост. И ако попадне в безизходна ситуация, умира, мълчейки, без да покаже страх, болка или стон…“

Символът на Ичкерия

Когато през лятото на 1991 г. на територията на Чеченската република възниква самопровъзгласилата се и непризната държава Ичкерия, нейните сепаратистки власти решили да включат в герба й образа на смелата, самоотвержена и непокорна вълчица. Черно-белият ескиз, създаден от художника Султан Юшаев, за пръв път е представен на публиката на Първия чеченски конгрес през 1990 г. Над вълчицата, изобразена с гордо вдигната глава, художникът е изобразил луна, а в долната част на герба разположил национален орнамент и девет звезди, които отговарят на броя на чеченските общества – тукхуми.
Според друга версия автор на герба на Ичкерия е Алла Дудаева – жената на Джохар Дудаев, който е вторият президент на самопровъзгласилата се Чеченска република.
В онези години мултипликационният филм „Ну, погоди?“ изпаднал в немилост, тъй като се смятало, че издевателствата на заека над вълка оскърбяват националните чувства на чеченците и на техния държавен символ.
В този период държавен химн на Ичкерия е старинната бойна песен на планинците, която започва със стиха: „Ние сме родени в нощта, когато се окучи вълчицата…“

Калиграфията

Ислямският художник калиграф Мурад Магомедов, който владее изкуството на красивото писмо, твърди, че в арабската калиграфия много рядко може да се открие съвпадение между изписаната дума и образа, който означава, но едно от изключенията е думата „Чечения“, в изписването на която лесно може да се разпознае главата на вълк.

Суеверията

Чеченците често наричали новородени момчета с името „Борз“, т.е. вълк, за да бъдат силни и мъжествени.
За да предпазят детето от болести и напасти, на шията му окачвали талисман от вълчи зъб или нокът, а за защита на жилището от лошо око, използвали магически амулет от вълче, сухожилие, взето от задния му крак или от опашката.
Ако чеченец срещнел по сред бял ден вълк, това означавало, че го чака успех и късмет във важни дела.

Издателство PACПEP

 

При Хомо сапиенс е точно обратното… Предвижване на вълча глутница (СНИМКА)

 

Предишна Статия

Учени: «коронавирус»ът ще убие милиони

Следваща Статия

Списанието на Ротшилд предсказа коронавируса преди една година

Последно от ЛЮБОПИТНО

Да си дойдем на думата! Вижте непубликуван официално запис на премиера на Канада Джъстин Трюдо за „Голямото зануляване“ на конференция на ООН от 29.09.2020 (ВИДЕО – БГ СУБ)

ВИДЕО     Изтекъл френски правителствен документ потвърждава Голямото зануляване, планирано от Новия световен ред: Un

Ето как ще ви чипират

Science Translational Medicine , 18 Dec 2019 публикува научна разработка със следното заглавие: „Биосъвместими близки инфрачервени

Don`t copy text!