Защо шаманите забранили на евенките  да посещават мястото, където паднал Тунгуският метеорит 

Т.нар. Тунгуски метеорит „паднал“ 30 юни 1908 г., което изплашило евенките, чергаруващи в района на Ванавара. Веднага след катастрофата шаманите обявили мястото, където паднал метеоритът, за забранено за посещения.

Гневът на бог Огди

Светлинните, звуковите и други ефекти, които съпровождали Тунгуския феномен, произвели огромно впечатление на евенките, които живеели край горното течение на река Подкаменна Тунгуска. Много от тях помислили, че е дошъл краят на света. Взривът нанесъл огромни материални щети на коренното население – някои семейства загубили големи стада елени. Народът, който запазил анималистичните си представи, създал собствено сакрално обяснение на природата на „огнения камък“.

Евенките разказвали: „Там бог Огди дървета събаряше и огън палеше…“

Според разпространената версия Огди, или Агди, е евенският бог на гърма, „роднина“ на Зевс и славянския Перун. Събитието от юни 2008 г. се оформило в легенда, според която бог Огди се разгневил на хората и слязъл на Земята, стреляйки с огнени стрели.

Изследователите Иля Евгениев и Любов Кузнецова в своята книга „Зад огнения камък“ отбелязват, че подобни сказания били създадени навсякъде, във всички ъгълчета на Земята, където падали метеорити.

Евенките обаче имали разширен вариант на легендата, според който ятото от хиляди железни птици на бог Огди насочил към Земята шаманът Маганкан от рода Ялагир, като отмъщение за някаква обида.

За това пише и етнографът Инокентий Суслов.

Маганкан бил известна личност в Илимпейската тундра. За „чудесата“ на шамана местните жители разказвали вдъхновено. Веднъж, измъчен от духове от долния свят, заседнали в тялото му, Маганкан помолил присъстващите да стрелят с оръжие в него. Останал невредим и вадел куршумите от тялото си пръсти. Друг път шаманът се ударил с нож в гърдите и пак останал невредим.

За евенките за такъв човек не било трудно да извика от небето птиците със светещи очи огнедишащи клюнове. На събранието на избирателите туземци нашествието на ятото птици описал старецът Василий: според разказа му, те „гърмели, шумели и силно удряли“.

Смъртоносното място

Шаманите на евенките забранили да се посещава „проклетото“ място, което те нарекли „страната на бог Огди“.

Темата за Тунгуския феномен била табу, поради което за членовете на експедициите през 20-те години било много трудно да измъкнат информация за това събитие от евенките.

Като посредници между хората и боговете, шаманите не можели да допуснат, че обикновени смъртни могат да се доближат до мястото, където „слязъл Огди“. Възможно е те действително да са се страхували да не навлекат гнева на бога върху народа. Дори споменаването на смърт в разговор, според поверията на евенките, можело да предизвика беда, да не говорим за мястото, където масово загинали елени и вероятно и хора. Шаманът Чапчю казвал: „Който отиде там, може да умре.“

Особено неприкосновен бил Огненият ручей Чургим, който се образувал в момента на взрива. Според поверията на шаманите, онзи, който пие от него вода, ще умре от „огън в гърдите“.

Много евенки обаче нарушавали забраната и посещавали мястото на катастрофата след случилото се. Направили го Бушков, Даонов, Черончин, братя Салаткини и всички останали живи.

Един от ловците, пребивавал в „страната на мъртвата гора“, починал няколко дни след като разказал за това на шамана.
Евенките, като видели предсмъртните мъки на човека, сметнали, че е правдоподобна версията, че шаманът му дал „бобкоуна“ – отрова. Но авторитетът на шаманите бил толкова голям, че дори името на загиналия ловец местните жители се страхували да изговарят на глас.

Освен религиозна причина за табуто, имало и икономическа причина.

Астрономът Виталий Бронштен, автор на книгата „Тунгуският метеорит. История на изследването“, твърди, че забраната за посещаване на сакралното място умело използвал, а вероятно и инспирирал, богатият търговец Карп Суздальов. Като собственик на факторията – пункта Ванавара, той, както разказват, имал „лавки в цялата Евенкия“. Веднъж Суздальов събрал евенките, които чергарували близо до Ванавара, и им забранил да говорят с когото и да било за събитията през лятото на 1908 г. Търговецът заплашил аборигените, че руските експедиции ще „изплашат зверовете“ в тайгата и животът ще стане по-труден. Според Бронштен, Суздальов желаел „да огради пункта и свързаните с него доходи от проникването на конкуренти“.

В съветското време евенките се убедили в благополучния изход на експедицията на Кулик, разочаровали се от предписанията на своите шамани и започнали да сътрудничат на учените.

Издaтeлcтвo PACПEP

ПО ТЕМАТА

Шаман от Якутия искал да изгони руския президент от Кремъл

Последно от СВЯТ