Знаете ли,че…

/

Знаете ли,че…
В тридневната епопея при Шипка 6000 български опълченци и 2500 руснаци отблъскват 12 атаки на сюлеймановата армия от 30 000 души! Това е един от най-славните мигове в нашата история! Безценно свидетелство за силата на българския дух!

Сподели!
Бъди горд, че си българин!

ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ – АВГУСТ, 1877 Г., РЕШИТЕЛНИЯТ БОЙ В РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА

 

След шестдневни ожесточени боеве – победа на руските войски и българските опълченци

 

Разположението на силите

 

След боевете при Стара и Нова Загора и село Калитиново, Централната османска армия с командващ Сюлейман паша тръгва да форсира Стара планина. Неговата цел е да се свърже с частите при Плевен и в четириъгълника Русе-Шумен-Варна-Силистра. Армията на Сюлейман паша включва около 27 хиляди войници. На 20 август армията му се насочва към Шипченския проход. Тя се разделя на три колони. Първата командва Реджеп паша и тя настъпва по линията село Шипка-връх Малък Бедек-връх Свети Никола; тя нанася главния удар. Втората колона е с командир Шакир паша; тя настъпва по линията село Шипка-връх Свети Никола и нанася спомагателния удар. Третата колона е резервна. Планът за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.

 

За отбраната на Шипченския проход е сформиран Шипченският отряд, с командващ командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Той включва общо 7500 войници. Шипченският отряд включва:

 

Част от Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински – 36-и пехотен Орловски полк.

 

Българското опълчение – първа, втора, трета, четвърта и пета Опълченска дружина;

 

35-и пехотен Брянски полк, от 21-ви август.

 

Отбраната на прохода е разделена на:

 

Предна позиция – южна, връх Свети Никола-Орлово гнездо, командир полковник Михаил Толстой;

 

Главна позиция, разделена на три сектора – източен, западен и северен, командири полковник Вяземски и полковник Фьодор Де Прерадович;

 

Общ резерв в седловината между връх Св. Никола и вр. Шипка.

 

Артилерийската поддръжка се състои от четири батареи; от изток на запад – Централната, Малката и Стоманената батарея, пленена при превземането на вр. Шипка през юли, от север – Кръглата батарея.

 

На 19 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при Казънлък и действията около град Елена.

 

Силите на Южния руски отряд – основно осми армейски корпус, с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, са насочени за защита на Твърдишкия и Хайнкьойския проход, тъй като се смятало, че оттам ще минат османските сили.

 

На 20 август генерал Столетов открива турския замисъл и изпраща на генерал Радецки тревожна телеграма:

силите на Сюлейман паша се насочват срещу руските войски и са на осем версти от Шипка, силите му са грамадни. Столетов посочва, че ще се защитават докрай.

 

Към Шипченския проход с ускорен марш се насочват подкрепления. За да пристигнат, са им нужни три дни.

 

На 21 август започва героичната битка за Шипченския проход

 

През нощта частите на Реджеб паша се насочват към връх Малък Бедек и към 7 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към осем часа атакуват руските позиции при връх Св. Никола.

Нападението е отблъснато от пехотата и от Стоманената батарея.

 

Генерал Столетов преценява тези действия като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд – три роти орловци и осем опълченски роти. Към 9 часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо, тя нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски части се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивен огън.

 

Полевият щаб на руската армия изпраща съобщения до всичките части: Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша, атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критично.

 

Около 13 часа колоната на Реджеб паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша.

 

В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление – 35-и Брянски пехотен полк, с командир полковник Александър Липински, който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага камъни и дървета.

 

Ето какво заявява генерал Радецки на военния кореспондент на френския вестник „L’Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:

 

Към „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни.“

 

Към 18 часа защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили заемат изгодни позиции за атака на следващия ден на връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.

 

Затишието на 22 август

 

На 22 август Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака, организира разузнаване и изработва план за действие за следващия ден. Османците монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до осем оръдия.

 

Защитниците на прохода се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка.

 

Решителният бой на 23 август

 

Турските атаки започват в четири часа. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Св. Никола, а общият резерв – връх Акри Джебел. Вейсел паша атакува източната позиция.

 

Към обяд всичките атаки са отбити. Обстановката става критична, когато към 16 часа османците превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Пълната катастрофа е предотвратена от намесата на средния команден състав на полковник Липински, който спира отстъплението в района на Кръглата батарея; полковник Де Прерадович задържа състава на Кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, д-р К. Везенков, старши лекар в Българското опълчение, организира контраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17,30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление – ротата на поручик Буфало, войници от 16-и стрелкови батальон на Четвърта Стрелкова бригада, с командир генерал-майор Адам Цвецински. До 18 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от 36-и Орловски и 35-и Брянски пехотен полк и превзема връх Кючук Йешилтепе. Пристига и Втора стрелкова бригада от 14-а пехотна дивизия, с командир генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите са стабилизирани и към 22 часа боят затиква по цялата линия.

 

Из писмото на Сюлейман паша до Главната квартира:

 

„Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение…“

 

Из телеграма на генерал Столетов до началника на полевия щаб – генерал-лейтенант Артур Непойчицки:

 

„Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек…“

 

Боят на 24-ти август

 

Сутринта на 24 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до около 15 хиляди войници, е поето от генерал-лейтенант Ф. Радецки, командир на Южния отряд. Той има намерение да подобри позициите с действия срещу командните височини, заети от османските сили.

 

На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техният тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за Габрово. 12-и стрелкови батальон с командир майор Климович отразява три турски атаки.

 

Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. 36-и Орловски пехотен полк го отхвърля.

 

Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша.

 

16-и стрелкови батальон с командир подполковник Ходяков отстоява връх Кючук Йешилтепе. При връх Узункуш е ранен командирът на 14-а пехотна дивизия – генерал-майор М. Драгомиров. Командването е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский.

 

Около 14 часа подполковник Ходяков атакува неуспешно връх Йешилтепе. В сражението участват и 1000 цивилни габровчани, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке.

 

Арчибалд Форбс – военен кореспондент на английския вестник „Дейли Нюз“ разказва пред руския дипломат граф Н. Игнатиев:

 

„Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност…“

 

Към 22 часа боят приключва и противниците се връщат на позициите си.

 

Боевете на 25 и 26 август

 

На 25 август съставът на Шипченския отряд е прегрупиран. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-ти Волински пехотен полк руските сили стигат над 14 хиляди войници.

 

Целта е османските сили да бъдат изтласкани от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе.

 

Около 7 часа колоната на подполковник Липински – 35-и Брянски и Житомирски и 54-ти Подолски пехотен полк, овладява връх Йешилтепе. Атакува връх Акри Джебел, но е отбита от частите на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша без успех контраатакува връх Йешилтепе.

 

В престрелка на връх Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор Валериан Дерожински.

 

На 26 август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу връх Йешилтепе. След като е обхванат флангово, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе.

 

В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана.

 

Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.

 

На 17 септември Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода.

 

Издателство PACПEP

 

ПО ТЕМАТА

Русия плати за нашето Освобождение и Съединение с кръвта и парите си!

 

Русия плати за Съединението и независимостта на България

 

Русия признава първа независимостта на България!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

ОБРАЗЕЦ: мислене на Робска Овца!

Последно от БЪЛГАРИЯ

Някога чували ли сте по-логични и систематизирани аргументи: д-р Тодоров срещу българския министър на здравепогазването (ВИДЕО) Поздравления за д-р Пламен Пасков, разобличил мафията в центъра на тяхната бърлога (ВИДЕО) Костадин Костадинов: Показахме, че ние българите сме достоен народ

Тези видеа трябва да се преведе на английски, френски и немски и излъчат по цял свят. Малко

Ивановден е!

Честит Ивановден! Честит празник на всички именици! Ивановците в България са над 300 хиляди! Да са

The Bulgarian Times

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times