Извадка от книгата «Забранената истина за «Сталинските репресии», – Репресиите на Сталин – в точни цифри и факти

Извадка от книгата „Забранената истина за „Сталинските репресии“

„Децата на Арбат“ лъжат!“

Основната част от черния мит за сталинските репресии се появи по времето на перестройката и първите години на руската независимост. Днес се наблюдава спад в интереса на хората към „лагерните откровения“. Много хора се умориха от потока чернилка и се опитват да се отдалечат от тази информация. Съответно се променят и принципите на нейното подаване. Повече внимание се отделя на поддържането на мита в масовото съзнание. По-нанатъшната демонизация на сталинския период е съвършено излишна.

Но в печата със завидна редовност се появяват съобщения за открити все „нови и нови“ погребения на жертви на сталинските „чистки“. Например на 3 октомври 2007 г. работници, които извършвали реконструкцията на сграда в „Шереметиевото подворие“ в Москва, открили дълбоко във фундамента останки от 34 души, а недалеч тях в земята намерили пистолет. В СМИ веднага се появи информация, че на останките били открити следи от огнестрелни рани. На 4 октомври тази информация беше опровергана в СМИ – на останките не били открити рани от огнестрелно оръжие. Но махалото на темата вече е задвижено и радио „Ехото на Москва“, игнорирайки опровержението, в същото време съобщава:

„Страшна находка в центъра на Москва, почти до Кремъл. На ул. Николска, 8, работници реставрирали сграда и дълбоко в мазето се натъкнали на човешки останки. По предварителни данни, в този масов гроб са погребани 34 души. Както се съобщава, всичките те били убити с изстрел в главата, и то от близко разстояние. Онези, които разгледали останките, веднага предположили, че става дума за т.нар. стая за разстрели, и че хората са убити през 30-те години на миналия век, по времето на сталинските репресии…“

Кълбото от нови „подробности“ се разраства. Историкът Никита Петров коментира пред „Ехото на Москва“ и отбелязва, че през 30-те години е „характерен масовият характер на репресиите и технологията на погребване в извънградската зона или кремиране на Донското гробище…“ и добавя, че не е изключено Москва да е единственото място, където са погребани „жертви на съветския тоталитаризъм“.

Прозвучалото по-рано опровержение е забравено.

На 5 октомври вестник „Известия излиза със заглавието „Край Кремъл са открити разстреляни в мазето на НКВД“.

Информацията е изцяло взета от „Ехото на Москва“: “Всичките хора са убити с изстрел в главата, от близко разстояние, но тези изрази са трансформирани в „характерни отвори в черепите“.

„Известия“ се обръща към свои експерти за коментари, в резултат на което масивът от „факти“ набъбва много пъти. Един от експертите е Арсений Рогински. Освен „Известия“ за „жертвите на репресиите на ул. Николска“ пише и „Новая газета“. Темата подхващат повечето СМИ; информацията влиза в новините на Первый канал, РТР „Планета“ и РЕН-ТВ. Коментаторите не се съмняват: открити са жертви на сталинските репресии.

След един месец, на 19 ноември 2007 г., във вестник „Известия“ се появява малко съобщение:

„Възрастта на останките на няколко десетки души, открити преди един месец при реконструкцията на „Шереметиевото подворие“ в центъра на Москва, е на повече от 100 години…“
„Експертизата установи – възрастта на останките е над 100 години, т.е. те се отнасят до 19 или 18 век… – посочва ръководителят на следствения отдел в Тверски район в Москва от Следствения комитет при прокуратурата на РФ Сергей Булучевски. – Както установиха експертите, те са на 74 възрастни и на 9 юноши и деца. Напълно е възможно, там да се намирало едно от гробищата и те да са били погребани по времето на глад или епидемия…“

Откриването на гробището от 19 век не се вписва в историята за разстреляните в мазетата и тайните стаи за разстрели на НКВД. СМИ губят интерес към събитието; повечето издания не публикуват дори думите на Булучевски за възрастта на останките, не им посвещават отделен сюжет и централните телевизии.

В масовото съзнание страшната находка в „Шереметиевото подворие“ така си и остава следствие от масовия терор по времето на сталинския период.

Такива случаи не са единици, те носят системен характер.

Откриването на всякакви останки – при строителни работи или по времето на разкопки, отделни СМИ и авторитетни експерти са склонни да обявят най-напред за последици от сталинските репресии.Когато впоследствие се изясни, че са взели древно гробище за „стаята за разстрели“ на НКВД или че са погребани жертви от Първата световна война, става много лошо за историята.

Репресиите на Сталин – в точни цифри и факти

Нека заклетите антисталинисти да запомнят тази цифра: осъдените на разстрел от 1921 г. до 1954 г. са 642 980 души! Никакви 50-100 милиона! Това са данни от разсекретен документ, изпратен до Никита С. Хрушчов от генералния прокурор Р. Руденко, министъра на вътрешните работи С. Круглов и министъра на правосъдието К. Горошенин.

Резултатите от управлението на Сталин говорят сами за себе си, но за да се принизят и да се сформира в общественото съзнание негативна оценка за неговата епоха, се нагнетяват ужаси и му приписват чудовищни злодейства.

Антисталинистите се съревновават кой повече да излъже, посочат се астрономични цифри на загинали от ръцете на „кървавя тиранин“. Рой Медведев посочва „скромната“ цифра от 40 милиона и изглежда направо образец на умереност и добросъвестност.

Друг дисидент, син на репресирания троцкист А. В. Антонов-Овсеенко без капка смущение посочва два пъти по-голяма цифра – повече от 80 милиона.

Професионалните „реабилитатори“ начело с бившия член на Политбюро на ЦК на КПСС А.Н. Яковлев вече сочат цифрата 100 милиона…

Абсолютния рекорд постави Борис Немцов, който в програмата „Свобода на словото“ по телевизията НТВ, на 7 ноември 2003 г., посочи, че след 1917 г. са изтребени 150 милиона руснаци.

Тези фантастични и нелепи цифри, тиражирани от руски и чужди СМИ, влияят на хора, които не могат да мислят самостоятелно и не приемат критично всяка глупост, която им се изрече на екрана на телевизора.

Не е трудно да се убедим, че тези многомилионни цифри са абсурдни.

Доказателствата за това се намират в разсекретените документи. От тях най-известна е докладната записка до Н. С. Хрушчов от 1 февруари 1954 г.

„До Секретаря на ЦК на КПСС, другаря Никита Сергеевич Хрушчов. Във връзка с постъпващите в ЦК на КПСС от редица лица за незаконното осъждане за контрареволюционни престъпления в миналите години от Колегията на ОГПУ, НКВД, Специалното съвещание, Военната колегия, съдилищата и военните трибунали и в съответствие с Вашето указание за необходимостта да се преразгледат делата на лицата, осъдени за контрареволюционни престъпления и днес държани в лагери и затвори, докладваме:
Според наличните в министерството на вътрешните работи в Съветския съюз данни, за периода от 1921 г. до момента за контрареволюционни престъпления са осъдени от Колегията на ОГПУ, НКВД, Специалното съвещание, Военната колегия, съдилища и военни трибунали 3 777 380 души, включително – 642 980 хиляди осъдени на разстрел; държани в лагери и затвори за 25 и по-малко години – 2 369 220 души; изпратени на заточение – 765 180 души.
От общото количество арестувани, от Колегията на ОГПУ, НКВД и Специалното съвещание – 2 900 000; и 877 000 – от съдилища, военни трибунали, Специалната и Военната колегия.
Генерален прокурор – Р. Руденко, министър на вътрешните работи – С. Круглов, министър на правосъдието . К. Горошенин…“

КАКТО СОЧИ ДОКУМЕНТЪТ, ОТ 1921 Г. ДО 1954 Г. ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ОБВИНЕНИЯ СА ОСЪДЕНИ НА СМЪРТ 642 980 ДУШИ, ОСЪДЕНИ НА ЗАТВОР – 2 369 220 ДУШИ, НА ЗАТОЧЕНИЕ – 765 180 ДУШИ!

Но съществуват и по-подробни данни за осъдените на разстрел за контрареволюционни и други особено опасни държавни престъпления. Според тях в периода 1921-1953 г. са осъдени на смърт 815 639 души. В периода 1918-1953 г. от органите на държавна сигурност са привлечени към съдебна отговорност 4 308 487 души, от които осъдените на смърт са 835 194 души. Така осъдените на смърт се оказват малко повече от посечените в докладната записка от 1 февруари 1954 г. Не е невъзможно сред тези осъдени на разстрел да е имало и криминални престъпници.

Така общият брой на „жертвите на репресиите“, включително осъдените на смърт, на затвор и заточение, не надвишава три милиона души. Трябва да се има предвид, че не всички присъди са били изпълнени и за това има достатъчно доказателства. Например от 15 юли 1939 г. до 20 април 1940 г. за дезорганизиране на лагерния живот и производство са осъдени на разстрел 201 затворници, но след това на част от тях смъртното наказание е отменено и те получават затвор от 10 до 15 години.

Броят на затворниците в изправително-трудовите лагери не е голям. През януари 1930 г. – 179 000 души; през януари 1931 г. – 212 000 души, през 1932 г. – 268 700 души.

В изправително-трудовите колонии, където се изпращат осъдени на малък срок.

На 1 януари 1941 г. общият брой на затворниците в Съветския съюз е 2 400 422 души. По това време населението на Съветския съюз е в рамките на 190-195 милиона души. Получава се на 100 хиляди души население – 1230-1260 затворници. На 1 януари 1950 г. броят на затворниците в Съветския съюз е 2 760 095 души – максимален показател за цялото управление на Сталин. По това време населението е 178 милиона и 547 хиляди души; получават се 1546 затворници на 100 хиляди души население 1, 54%.

Да видим как стоят нещата в САЩ

Там съществуват два вида места за лишаване от свобода: изолатори за временен престой, изолатори, където се държат следствените или излежаващи малки присъди и затвори. През 1999 г. в американските затвори лежат 1 366 721 души. През 1999 г. населението на САЩ е около 275 милиона души; следователно на 100 хиляди души население се падат 747 затворници. Да, два пъти по-малко, отколкото при Сталин, но не е десеторно повече…

Издателство PACПEP

Маршал Дмитрий Язов – последният министър на отбраната в СССР за чудовищните лъжи и истината за Сталин

Антикомунист №1 на всички времена: Йосиф Висарионович Сталин

Кой друг, ако не Сталин?!

 

Последно от СВЯТ