Има ли връзка между гениалността и психическите разстройства

Много хора са убедени, че гениите са малко луди. Това мнение е наложено от културата и обществото.
В представите гениалният творец е депресивен, страдащ човек, силно емоционален, ексцентричен, странен и склонен към зависимости.
На пръв поглед има връзка между нездравата психика и уникалните творчески способности.

Така ли е всъщност?

Ако се вгледаме внимателно, можем да забележим, че прочутите гении, с психически разстройства, са били най-продуктивни в моментите на „просветление“, на ремисии.
Много известни творци не са имали тежки разстройства и са били психически здрави. Например Салвадор Дали. Въпреки разпространените заблуди, той не е имал проблеми с психиката.

Дали по-скоро нарочно имитирал болезнено поведение и умело подражавал на мисленето на човек, болен от шизофрения.
От истинския безумец го отличавал смисълът, който влагал в картините си.
В творчеството на истински болния по принцип няма никакъв смисъл. Болестта, ако я е имало, се отразявала на работата и живота на твореца. В тежки периоди такива творци не са можели да работят и творят.

Прочутият композитор Робърт Шуман имал психическо разстройство. Диагнозата му била шизофрения и биполярно афективно разстройство. Той не създавал нищо в годините, когато изпадал в тежка депресия.

В периоди на ремисия Ван Гог молел да го освободят от психиатрията в работилницата, за да продължи да работи.
По времето на лечението си през 1889 г. той създал над сто и петдесет картини и около сто рисунки и акварели.

Когато става дума за тежки психически разстройства и гениалността, много хора се сещат за математика и лауреат на Нобелова награда за икономика Джон Форбс Неш. Ръсел Кроу изигра Неш във филма „Игра на разума“.

Защитници на възгледа за връзката на гениалността и безумието твърдят, че прочутият математик работел с шизофренията си и това не му пречело, дори обратното.
Но през 1958 г. за пръв път открили у Неш признаци на параноидална шизофрения; той провел няколко години в психиатрични болници. През 70-те години състоянието му се подобрило и той се върнал към работа.

Действително някои от гениалните хора страдали от едни или други психически разстройства с различна степен на тежест.

Но по правило леки, средни и тежки нарушения в психиката има у много хора.
Ако не романтизираме психопатологията, очевидно тежките нарушения в психиката не са ценност за творчеството и пречат на работата.

Издателство PACПEP

ПО ТЕМАТА

Топ-5 на най-порочните писатели

Последно от СВЯТ