Какви качества притежават представителите ба световния елит. Защо властимащите в бившите социалистически държави не принадлежат към него

Различията между световния елит и властимащите
Елитите винаги са били обект на внимание и изучаване; от техните качества зависят съдбата на народите и държавите; те са в основата на процъфтяването и упадъка, те са отговорни за благоденствието и кризите в държавите.

Елитът са онези, които са станали най-добри в някоя дейност, и от тази гледна точка светът се дели на елити и профани.

Елитите се делят на много видове: административни, политически, спортни, военни, търговски, инженерни, научни, творчески, селскостопански, властващи, контраелити, педагогически, медицински, работнически, национални, религиозни.

Съществува и криминален елит, т.нар. антиелит.
Естествено възниква логичният интерес към качествата, които отличават елита от властимащите.

Веднага трябва да кажем, че моралността или аморалността в критериите за елитност трябва да бъдат изведени, защото моралът е относителен за всяка социална класа. Има общи критерии – самопожертване, издръжливост, преданост към своите, ненавист към чужди и към предателството, и те имат своя специфика.

Например, онова, което е доблестно в разузнавателната общност – умението да лъжеш, да се притваряш, да се вглеждаш, да крадеш, да жертваш другите, да прилагаш физическо и психологическо насилие, в другите слоеве в обществото се смята за порок.

В разузнаването целта оправдава средствата, а в обществото – не.

Затова моралността не може да бъде критерий за елитност.

Но авторитет и могат да принадлежат към елита отшелникът, писателят, самотният учен, защото те владеят умовете, без да притежават формалните атрибути на властта.

Елитността е списък от свойства, които властимащите не притежават

Какви качества трябва да притежават властимащите

1. Развит интелект
2. Майсторство в работата си
3. Предприемчивост, инициативност
4. Способност за управление
5. Задълбочено вникване в същността на управлението
6. Усърдие в работата
7. Влизане в група с общ език и взаимопомощ
8. Изповядване на собствена вяра
9. Не допускане до себе си по-близо никого от другите.

Ако едно от тези качества липсва, влизането във властта е невъзможно.

В страните, където има аристокрация или дворянство, елитът се възпитава в сложен, непримитивен емоционален строй, изострено чувство за свобода и собствено достойнство.

Класическата елитарна култура в Русия е дворянската култура; бъдещата елитарна личност расте и се възпитава в дворянско имение, а не във фабрика или в комуналка.
В различните култури аристократичните и дворянските принципи за елитност са стандартни.

Кои са качествата на личността, която принадлежи към световния елит

1. Безупречни маниери, превърнати в догма.
2. Култура за потискане на емоционалността – сдържаността е главната отличителна черта на висшите класи; за тях изразяването на емоции е проява на слабост и уязвимост.
3. Разбиране важността на ритуалите. Системата от ритуали като език на символите; дори ритуалът е по-важен от силата на парите.
4. Културна хегемония чрез меко внедряване на собствените ценности в масите.
5. Двусмисленост във всичко, която произтича от умението още от детството да се изтръгва от корен емоционалната несдържаност; навикът за лицемерие, умението никога елитната личност да не говори, онова което мисли, да изплита мрежа от много смисли, като се скрива същността. Дворяните и аристократите не се учат специално на дипломация; тя се сформира в процеса на израстването им.
6. Спокойствие. Умението да се запазва разсъдъкът, дори когато всички други са го загубили.
7. Психологическа устойчивост. Личността от висшите класи вярва в себе си.
8. Емпатия. Умението на елитната личност да разбира другия, дори когато той не й харесва. Да разбира чуждите съмнения – главното качество на политика, военния, управленеца, преговарящия и търговеца.
9. Търпение. Умение да чака и да не страда в очакване.
10. Трезвост. Умението на личността от висшите класи да приема клеветата, без самата тя да клевети.
11. Умерена скромност. Елитната личност не бива да изглежда твърде добре и да не говори твърде мъдро, да не се самоиздига и да не изисква уважение към себе си, да не смята, че нейната праведност я въздига.
12. Да не се вкопчва в успеха и благополучието. Да мечтае, но да не се превръща в роб на мечтата.
13. Елитната личност трябва да умее да мисли, но да осъзнае, че умението да вижда същността не е главната сила. Мисълта сама по себе си не е самоцел. По-важен е навикът, умението да се използва знанието.
14. Еднакво спокойно да среща триумфа и пълния провал. Да се отнася към тези явления с ирония.
15. Спокойно да гледа на това, как се срива животът. Когато загуби всичко, да се наведе, да събере инструментите и смело да започне всичко отначало, решително оставяйки загубите зад гърба си.
16. Да умее да говори с тълпата, без да се цапа с лъжа и без да губи душевната си чистота.
17. Да умее да се вземе в ръце, дори когато всичко е загубено и няма светлина в тунела.
18. Елитната личност трябва да умие да общува с висшите светове, запазвайки душевната си простота и навици.
19. Да не си създава кумири.
20. Да има религиозното убеждение в своето превъзходство.
21. Екстремалната бдителност и наблюдателност за елитната личност е стратегия за индивидуална самозащита.
22. Позицията й да бъде неуязвима и размита, да има два живота едновременно и никой да не може да разбере коя е истинската. Идеалният джентълмен е идеалният шпионин.
23. Елитната личност не говори силно или с треперещ глас, не плаче и не се вдетинява.
24. Никога не трябва да бъде настойчива, което я прави уязвима.
25. Да не показва истински ентусиазъм за нещо; това ще превърне личността в отворена за критика.
26. Елитната личност държи на осанката си. Маниерите й включват вежливост и тънък вкус като чувство за хармония и мярка. Това е основа във възпитанието на елита, неговото различие от простолюдието. Възпитаване на характера означава възпитаване на маниери и перфектен външен вид.
27. Джентълменът никога не мами и държи на думата си. Да измами, означава да изцапа лицето си.
28. Обрядът посвещение е преминаване през ритуала като знак за подчинение в групата. Йерархията в групата се изгражда чрез много символи и привилегии, които остават за цял живот.
29. Разбиране на дисциплината като средство за възпитаване на личната сила.
30. Речта на елитната личност се различава от езика на простосмъртния. Тя е бавна, кадифена, използва думи, които никой не знае; речта на елита е социален филтър; важното е хората от твоя кръг да те разберат.
31. Потискане на индивидуалната идентичност в полза на групата. Групова сплотеност.
32. Елитната личност умее да концентрира дълго време вниманието си на нужния обект, за разлика от другите.
33. Елитната личност е патриот, притежава лидерски дух и лидерски качества, говори правилно и се облича правилно.
34. На империите са им нужни уверени в себе си функционери, на които могат да се опрат.

Ето това са свойствата на онези, които принадлежат към световния елит; днешните „елити“ в държавите от бившия соцлагер не принадлежат към световния елит. „Елитът“ в една бивша соцдържава може да бъде технократ, функционер, може внезапно да забогатее, но той не е елит.

За истинския елит е нужна среда, селекция и време. Световният елит означава променено съзнание и дух.
Англосаксонската и китайската цивилизация успяха да отгледат свои елити, а властимащите, които копират чужди печеливши модели на поведение, но без опора на своя почва, нямат успех и не са елит.

В Русия, България и други бивши соцстрани властимащите заемат мястото на елити, опитват се да изпълняват функцията на елит, играят неговата роля, но по същество нямат нищо общо със световния елит.
Елитът загнива веднъж на 200-250 години, а властимащите – веднъж на 30-50 години.
Революциите сменят властимащите, но не формират елити.

Революцията е плод на кризата на елита.
А елитът е плод на многовековна селекция; тя създава висшия смисъл и задава стандартите.
Когато народът копира чужди обичаи, това е главният признак за липсата на собствен елит.

Истинският елит започва от осъзнаването на Мисията, която излиза извън рамките на неговия живот и не му позволява да се отклонява от жребия, който му се е паднал. Затова са много ярки разликите между социалистическия елит от началото на комунистическия проект през 60-те години и неговия залез през 80-те години и световния елит.

Елитът не може да оглавява разпад или регрес. Затова днешните елити в бившите социалистически държави не са жизнеспособен елит. Компрадорски властимащи, които служат на чужди интереси, ограбват народите си, пропити са от корупция и престъпления, мислят само за своите банкови сметки и разпродават националното богатство, не са елит.

Превод: Издателство PACПEP

Черни тайни от Бохемската Гора( ВИДЕО-БГ СУБ)

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

The Bulgarian Times

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times