Как Сингапур победи корупцията

МЕРИТОКРАТИЯ: ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВАТ САМО ДОСТОЙНИ И СПОСОБНИ ХОРА. КЛЕПТОКРАТИЯТА: ДЪРЖАВА, УПРАВЛЯВАНА ОТ КРАДЦИ

Ли Куан Ю

 „Искаш ли да победиш корупцията, бъди готов да изпратиш зад решетките свои приятели и роднини…“ – Ли Куан Ю, министър-председател на Сингапур, един от създателите на „сингапурското чудо“

Един от принципите за борба с корупцията в Сингапур е меритократията Тя е принцип, според който държавата трябва да управляват най-способните хора, независимо от социалния им статут, казано накратко – управление на достойните. Този принцип е противоположен на клептократията – управление на крадци.

Т. нар. сингапурско чудо се основава на информацията, че Сингапур е решил не само икономическите си проблеми, но е изкоренил и едно от най-главните бедствия в съвременния свят – корупцията. Това мнение се подкрепя от изказването на лидера на страната Ли Куан Ю – 1923-2015 г., който по право се смята за човека, подарил втори живот на Сингапур: „Искаш ли да победиш корупцията, бъди готов да изпратиш зад решетките свои приятели и роднини…“

И друго негово изказване: „Започнете с това – пратете зад решетките трима свои приятели. Вие точно знаете за какво и те знаят за какво…“ Но дали всичко е толкова безоблачно на неподкупния сингапурски хоризонт?

Какво е реалното положение в страната?

Сингапур е малка страна, с размерите на Киев, три пъти по-малък от Москва. Но се превръща от бедна страна в един от световните лидери по брутен вътрешен продукт и покупателна способност на населението. Средната работна заплата в страната е 4 хиляди долара. Начинаещ специалист в столицата може да разчита на 3 хиляди долара месечно. При това медицинските услуги в Сингапур са по-ниски отколкото в Европа и САЩ. А някога страната представлявала група блатисти острови без полезни изкопаеми. Дори прясната вода карали от континента, плюс раздираното от конфликти многонационално население, следвоенната криза и бума на престъпността. И, разбира се, превърналата се в абсолютна норма корупция. Когато страната е британска колония, корупцията е обичайно явление, тъй като по-голямата част от населението са китайци, чийто манталитет е да подкупват чиновниците. След войната ситуацията само се задълбочава.

Пробивът настъпва през 1959 г., когато Сингапур се превръща в автономна държава в рамките на Британската империя, а премиер на страната става Ли Куан Ю. Всичко започва с Акта за противодействие на корупцията, който дава на Бюрото по разследване на корупцията – съкратено БРК, правото да разследва корупцията и да преследва нарушителите. Новото правителство си поставя задачата да изкорени злоупотребите с власт, независимо от личните връзки, без да се правят изключения. Обект на разследвания стават министри и дори роднини на премиера.

През 1960 г. е приет закон за т.нар. презумпция за виновност, която позволява да се смята за доказателство за подкуп обстоятелството, че обвиненият не живее според доходите си или разполага с имоти, които той не може да придобие с тях. Възнаграждение, получено от чиновник от всяко лице, се смята за подкуп, докато не се докаже обратното. Чиновник, който не успее да докаже своята невиновност, го грози конфискация на имуществото, затвор, в най-добрия случай – глоба. Системата на глобите в Сингапур е доведена до абсурд. Освен това БРК неведнъж провежда разследвания на самия Ли Куан Ю и семейството му, но безрезултатно. По времето на работата на Бюрото са арестувани няколко министри, шефове на профсъюзи, обществени дейци, топ-мениджъри на държавни компании.

В името на върховенството на закона премиерът изпраща в затвора дори един свой близък приятел, когато е уличен в корупция, а министърът на националното развитие Т Чин Ван, получил 800 хиляди долара за предоставяне на държавни земи за застрояване, се самоубива.

В предсмъртното си писмо, адресирано лично до премиера, той написал: „Като благороден източен джентълмен аз смятам, че ще бъде справедливо, ако платя най-високата цена за своята грешка…“.

Освен това правителството в страната, за да промени коренно ситуацията, започва да внедрява нови стандарти в съзнанието на хората. На първо място са намалени възможностите за извършване на корупционни действия, а трите принципа – меритократия, прагматизъм и честност, са превърнати в трите стълба на държавната служба. Меритократията е принцип, според който държавата трябва да управляват най-способните хора, независимо от социалния им статут, казано накратко – управление на достойните. Този принцип е противоположен на клептократията – управление на крадци. Неговата реализация е основана на издирването на таланти във всеки социален слой; ако човек е креативен и способен, той ще бъде привлечен за държавна служба; той трябва да има способност да мисли стратегически, да решава и действа, използвайки иновационни методи за управление. Вторият принцип е прагматизмът, като избиране на най-ефективните за страната пътища за процъфтяване и развитие. Третият принцип е висок морал. На обществото е направена т.нар. ваксина за честност.

За снижаване на нивото на корупция играе важна роля и общественият ред.

Издателство PACПEP

Гневът на мравките

 

Последно от СВЯТ

Фейсбук страница

The Bulgarian Times

The Bulgarian Times