Как американският президент Удроу Уилсън попречи Гърция, Сърбия и Румъния да си поделят България

В началото на ХХ век Америка се превръща в най-развитата страна в света, в голяма степен благодарение на 28-ия президент Удроу Уилсън. Неговите реформи в икономиката и външната търговия, запазването на неутралитета на САЩ в Първата световна война, проектът на Лигата на Нациите и ролята му в Ньойския договор го превръщат в легенда в световната политика.

На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградия Ньой сюр Сен министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния за България Ньойски мирен договор, който определя отношението между България и Антантата и слага край на участието ни в Първата световна война. Този договор, който е ратифициран на 15 февруари 1920 г., променя границите на България.

Според Ньойския договор България предава на Кралство Сърбия Западните покрайнини, Антантата ще управлява Беломорска Тракия, която ще бъде предадена на Гърция, а Румъния ще владее Южна Добруджа.

Това е катастрофа за България, но още по-страшен е планът на Гърция, който подкрепят Сърбия и Румъния. Според този план победена България се разделя на три автономни области, всяка от които подчинена на съседките.

Това означава на практика ликвидиране на България като държава. Но това не се случва благодарение на американския президент Удроу Уилсън на конференцията в Париж.

Той настоява Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско да останат в границите на България. Италия обаче не подкрепя тази позиция. Уилсън твърдо отстоява позицията си и се противопоставя на премиерите Венизелос, Пашич и Братиану за разкъсване на България.

Той заплашва да напусне конференцията в Париж и заявява, че няма да се съгласи една държава с вековно минало да бъде унищожена.

Американският президент е проницателен политик и е наясно, че това отношение към победените народи ще доведе до нова световна война и иска да се уважи неговият принцип за етническо самоопределение на териториите в следвоенното устройство на държавите.

САЩ подкрепят българската граница да минава по линията Мидия-Родосто, но против са Франция и Великобритария.

Уилсън напуска конференцията и оставя няколко свои служители да участват в нея.

Благодарение на американския президент загубите на България са намалени и страната ни е спасена от унищожение.

ДОСИЕ

Томас Удроу Уилсън е роден през 1856 г. В Белия дом е два мандата – 1913-1921 г.

В жилите му тече шотландска и ирландска кръв. Дядо му и баба му по бащина линия се местят в Америка от графство Тирон, Северна Ирландия. Дядото на бъдещия американски президент е привърженик на движението на квакерите (Религиозно общество на Приятелите, което обединява независими религиозни организации, чиито вяра и практика се различават едни от други; днес възгледите на членовете на обществото са в диапазона на евангелизма и либералния протестантизъм до различни форми на универсализма и нетеизма) и на европейското просвещение; той издава вестник със силна антиробовладелска насоченост. Неговият син Джозеф обаче става презвитериански богослов, купува роби, с което възмущава баща си. Джозеф Уилсън се жени за Джанет Удроу, чиито прадеди са шотландци. Семейството е привърженик на Конфедерацията.

Заради дислексията младият Удроу не може да чете до 12 години, но владее стенография и успява да преодолее бариерата. Юношата тръгва по стъпките на баща си и постъпва в колежа в Северна Каролина, където подготвят свещеници презвитерианци. Удроу до смъртта си остава привърженик на презвитерианската църква.

През 1875 г. Уилсън постъпва в Пристънския университет, който завършва блестящо през 1879 г. В студентските си години той се увлича по история, особено по политическа история, и организира дискусионно общество. След Пристънския университет Удроу получава юридическо образование в университета във Вирджиния, но поради заболяване изоставя вуза и се доучва вкъщи.

След като получава диплома на юрист, той започва юридическа практика, но се разочарова и се отдава на политиката.

През 1883 г. У. Уилсън става аспирант в университета Джон Хопкисн и след три години става доктор по философия.

През 1885 г. излиза първата му книга, в която предлага реформа на американската изпълнителна власт чрез засилване правомощията на президента.

В следващите години младият учен преподава история в женски колеж и в Пристънския университет.

През 1892 г. Уилсън издава втората си книга „История на американския народ“ и става ректор на Пристънския университет.

През 1910 г. е началото на нова глава в политическата биография на Уилсън. Той е избран за губернатор на Ню Джърси. На този пост той показва воля и самостоятелност и отказва да следва партийната линия. Въвежда редица социални закони и се прочува извън пределите на щата.

През 1913 г. Уилсън е издигнат за президент от демократическата партия и печели надпреварата, в която участват Уилям Тафт и Теодор Рузвелт.

Уилсън е единственият американски президент с докторска степен и първият президент, родом от Юга.

По времето на първия си мандат Уилсън променя принципите на държавното устройство, създавайки Федералния резерв. Единствените американски пари стават «Federal Reserve Note».

Новият президент на САЩ в първите години на управлението си реализира замислените икономически реформи. Той намалява митническите бариери за външната търговия и започва да осъществява данъчна, антимонополна и банкова реформа.

През 1916 г. Уилсън е избран за президент втори мандат. Освен икономическите реформи, негова заслуга е задържането на САЩ от участието във войната.

Държавното управление на Уилсън и Теодор Рузвелт си прилича по много аспекти. Двамата президенти подобряват условията на труд на работниците. Уилсън забранява да се наемат на работа деца и съкращава работния ден до 8 часа за възрастните.

Фермерите въздъхват с облекчение след редица социални преобразувания. Прекратява се дискриминацията на жени.

През 1919 г. 28-ият президент на САЩ разгръща агитацията за ратифицирането на съглашението за Лигата на Нациите. Пътуванията и нервното напрежение подкопават и без това слабото му здраве. През октомври той получава инсулт, вследствие на което ослепява с лявото око и се парализира лявата част на тялото му. За половин година президентът се оказва в инвалидна количка, по-късно се движи с бастун.

Във външната политика Удроу Уилсън определят като президент пацифист, който е за политика на добросъседство и ненамеса във вътрешната политика на други страни. Той подобрява отношенията на САЩ с Латинска Америка и страните от Западна Европа.

Но пацифистките възгледи на Уилсън се променят заради обострилите се през 1915 г. отношения с Мексико, когато граничните сблъсъци преминават в боеве в пристанището Вера Круз и загиват стотици войници и моряци.

Започналите след Първата световна война икономически проблеми, разоряванията на фермерите, стачките в Чикаго, разривът на отношенията с бившите политически съюзници стават преграда за третия мандат на Уилсън.

28-ият американски президент е известен с любовта си към автомобилите и всеки ден правел автомобилни разходки. Това увлечение довело до финансирането на строителството на обществени пътища.

Уилсън бил бейзболен фен и като студент играл в отбор по бейзбол.

Той боядисвал своите топки за голф в черен цвят през зимата, за да може да играе и в снега.

Истинското му име е Томас, но като юноша той се влюбил в своята братовчедка Генриета Удроу. Тя отказала да се омъжи за него поради роднинските връзки, но той бил толкова влюбен, че взел името й.

Образът на У. Уилсън фигурира на банкнотата от 100 хиляди долара, най-едрата банкнота в историята на страната.

През 1921 г. Уилсън излиза от Белия дом и заедно със съпругата си се заселват в един от кварталите на Вашингтон. Той преживява тежко неуспеха в създаването на Лигата на Нациите и смята, че е измамил американците и напразно е въвлякъл САЩ в Първата световна война.

Уилсън умира на 67 години през февруари 1924 г.

Цитати на У. Уилсън

Има ли на белия свят, макар и един мъж, макар и една жена, дори дете, който да не знае, че причините за войната в съвременния свят се крият в индустриалната и комерческата конкуренция?

Ако искаш да си спечелиш врагове, пробвай нещо да промениш.

Не забравяйте, че „Отче наш“ започва с молба за насъщния хляб. Трудно е да хвалиш Господа и да обичаш ближния си на празен стомах.

Свободата никога не идва от правителствата. Свободата винаги идва от техните поданици. Историята на свободата това е история на ограничаване на правителствената власт, а не на засилването й.

Издателство РАСПЕР

ПО ТЕМАТА

Ньойският договор никога не е бил ратифициран!

27 ноември 1919 г. – Ден на траур за България

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Лисабонският договор е държавен преврат с отнемане на суверенитет. Скритите факти от Лисабонския договор (ВИДЕО)

Последно от БЪЛГАРИЯ