„Произведено в Съветския съюз“. Как Маргарет Тачър стана „желязната лейди“
На 24 януари 1976 г. журналистът от вестник „Красная звезда“ капитан Юрий Гаврилов направи буквално царски подарък на лидера на британската консервативна партия Маргарет Тачър.
В този ден излиза статията му „Желязната дама заплашва“. Тя е отговор на изявлението на Тачър, в което тя заявява, че руснаците се стремят да господстват на Земята и се опитват да поробят целия свят. На следващия ден английският вестник The Sunday Times цитира статията на Гаврилов, превеждайки израза „желязната дама“ като „желязната лейди“. Оттогава това прозвище е пълноценна замяна на името Маргарет Тачър.
Чичо, но не Сам
Известно е, че Хитлер често наричал Сталин „източен деспот“. Вероятно така мислел и английският премиер Уинстън Чърчил, който наричал съветския вожд „хитър византиец“. За европееца това са неприятни прозвища, тъй като за тях Византия и Изтокът са символ на лукавство и коварство. Тези прозвища вероятно харесвали на Сталин, тъй като някога избрал сам за себе си партийния прякор Коба, който се свързва с името на персийския шахиншах Кавада I – еталон на „източен деспот“.
По времето на войната се появило прозвището „Чичо Джо“. Йосиф на английски звучи като Джозеф и американците, които имат склонност към съкращаване на имената, изрязали последните три букви от името. Дори в секретните телеграми Рузвелт и Чърчил използвали тези прозвища на Сталин.
По времето на конференцията в Ялта, на една закуска, Рузвелт съобщил това на Сталин, който напрегнато попитал: „Кога мога да напусна тази маса?“ Положението спасил Джеймс Бирнс, бъдещият държавен секретар на САЩ, който заявил, че няма нищо обидно в прозвището, тъй като обикновените американци наричат Сталин по този начин по аналогия на символа на Щатите – „Чичо Сам“, и то не е фамилиарност, а знак на симпатия и на уважение.
„Бленхаймската къртица“
Сър Уинстън Чърчил също изпитал на гърба си какво означава прозвище. В началото на своята политическа кариера от партията на консерваторите той преминал в лагера на либералите, заради което моментално го нарекли „бленхаймската къртица“, на името на двореца Бленхайм, резиденцията на първия херцог Марлборо. Така наричали Чърчил дълго време, докато през 1909 г. боркинята за правата на жените Тереза Гарнет, от името на всички оскърбени жени в Англия го нарекла „булдога на Нейно Величество“.
Като дете Уинстън наричали Уини, съкратено име на Уинстън. Кучешкият прякор не се задържал дълго и цяла Англия започнала да го нарича Уини.
Молотов – „леля Моли“
Англичаните, които често измислят точни прозвища, направили грешка със съветския народен комисар по външните работи Вячеслав Молотов. Те тръгнали по много лек път – щом има „чичо Джо“, трябва да има и „леля“. Формално Молотов бил подходящ за тази роля по времето на войната. В очите на западните наблюдатели той бил второто по значение лице в Съветския съюз. И английската преса го кръстила „леля Моли“.
Формално „Моли“ е умалително от името „Мери“. Но английската дума molly има още няколко значения, първото от които е „лелка с леко поведение“, почти проститутка; второто – „безхарактерна девойка, парцал“. Това прозвище така се разминавало с действителността, че не си струвало да му се обръща внимание. Молотов бил противоположност на прозвището. Чърчил го наричал „хладнокръвно-безпощаден, невъзмутим човек“. Навремето Ленин го нарекъл „каменен задник“, заради твърдостта и принципността му. Скоро прозвището „леля Моли“ било забравено и западните дипломати наградили Молотов с достойното прозвище „мистър „Не“, заради упоритостта и непримиримостта му.
Маргарет Тачър – лидер по прозвища
В училище я наричали „Треската“ заради острия й език и „Зубрачка“, тъй като със зубрене успяла самостоятелно да изучи латински език и така да пробие в Оксфорд с правото на стипендия. Там пък я нарекли „Жана“, в чест на Жана д’Арк, което било последното почетно прозвище на Тачър.
Следващите й прозвища са негативни. Докато с „таран“ и „брониран танк“ тя можела да се гордее, докато „дъщеря на лафкаджия“, „вещица“ и накрая „крадла на мляко“ нанасяли непоправима вреда на репутацията на Тачър. Особено последното което на английски звучи така: Maggie Thatcher — milk snatcher.
Като министър на образованието в правителството на Едуарт Хийт, Тачър отменила безплатното мляко в английските училища, икономисвайки средства от бюджета, но едва ли не загубвайки целия си кредит на доверие.
Тогава тя фактически повторила прочутия пасаж на Ленин за домакинята и държавата: „Всяка жена, която знае как се води домашното стопанство, може да разбере и проблемите в управлението на страната…“ Така че Тачър би могла да получи и прозвището „Ленин в пола“. Но английските студенти, които скандират „Тачър – вън! На революционния социализъм – да!“, сметнали, че за нея това е твърде голяма чест.
А репликата на руския журналист за „желязната дама“ би могла да възстанови изцапаната репутация на Тачър.
Автор: Константин Кудряшов
Превод: Издателство PACПEP
Бел.ред. Важно е да се помни какво казва — заявява Чърчил по повод на бомбардировките на България, цитат:
”След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека българите да продължат да получават допълнителни дози от него.”
