Всички помнят скандала, когато през 2006 г. Никола Саркози получи от либийския лидер Муамар Кадафи 50 милиона евро за предизборната си кампания, а след той това бомбардира Либия.
Но това е дреболия на фона на кражбата на Европа, която открадна от Либия още 16 милиарда евро.
В буквален превод името на банката Euroclear означава маса положителни епитети – евросвободна, европрозрачна и др. Но тя с основание може да се нарече „европерачница“ – кантора за цинично използване на крупни суми за престъпни цели, пренебрегвайки законите и морала.
Ако в класическото премахване на легализацията принадлежи на мафиотските и корупционните финанси на частни лица, управляващият персонал в Euroclear достига международни висоти. Малкоизвестната белгийска банка оказва голямо влияние върху болезнените проблеми на единна Европа и върху военния ход на един военен конфликт, непосредствено близо до Европейския съюз.
В Белгия либийските пари бяха доверени на четири банки.
През март 2011 г. ръководството на Euroclear замрази либийските държавни сметки, изпълнявайки решението на ООН и постановлението на европейските регулатори, когато агресията против Джамахирията едва беше започнала.
Същата година всичките резерви на Белгийската национална банка бяха 4,3 милиарда евро.
През 2017 г. белгийските власти откриха, че са изчезнали 10 милиарда евро от замразените либийски активи. Парите се съхраняваха в банка Euroclear Bank и изчезнаха в периода 2013-2017 г.
Парите се намираха в четири сметки, открити за Libyan Investment Authority и Libyan Foreign Investment Company. На 29 ноември 2013 г. в тях имаше над 16 милиарда евро. Но през есента на 2017 г., когато властите в кралството след разследване за пране на пари имаха намерение да наложат арест на 16-те милиарда евро, стана ясно, че в сметките има общо само около пет милиарда евро.
Не е известно по каква причина либийските власти съхраняваха тези огромни пари извън страната си, но това не е престъпление.
Банката няма правото да замразява чуждестранни активи, но е задължена да начислява лихви според сключения по-рано договор с вложителя.
Тъй като решението на Съвета за сигурност на ООН не засяга начисляването на проценти, за осем години тази сума се увеличи с пет милиарда евро.
Либийски адвокат още през 2018 г. съобщи, че тези либийски пари са преведени в чуждестранни банки в съответствие със законите на Либийската Джамахирия, действащи по това време – преди 2011 г., когато започна агресията на западните страни – членки на НАТО. Те постъпиха в западните банки от името на либийската държава.
Адвокатът заяви, че министерството на финансите на Белгия, генералният прокурор на Белгия и Съветът за сигурност на ООН трябва да поискат бързи разследвания относно съдбата на замразените либийски активи и лихвени проценти, постъпили в тези сметки от 2011 до 2018 г.
В решението на ООН за замразяването на либийските държавни сметки се казва, че е необходима защита и неприкосновеност на тези пари.
Адвокатът подчерта необходимостта от съхраняване на парите, които принадлежат на либийския народ и поиска от чуждестранните банки, където се намират либийските държавни пари, да представят подробни отчети за замразените парични средства. Никой няма правото да отнема правото на либийския народ на тези пари. Недопустим е пропускът на лицата в тези банки, ако знаят как и защо са изчезнали тези пари.
От името на Саиф ал Ислам Кадафи адвокатът поиска открити и безпристрастни разследвания.
Генералният прокурор на Белгия Джордж Гилкине заяви през ноември 2018 г., че вече е започнал всестранно разследване за изчезването на милиардите либийски пари от сметките, собственост на либийски фондове и замразени в Белгия. Той отбелязва, че ООН също разследва тези факти.
Гилкине потвърди, че от банките в Белгия са изчезнали пет милиарда евро – 5,6 милиарда долара, което показва, че Белгия не е изпълнила решението на ООН да замрази либийските активи. Той посочи, че правителството на Белгия трябва да изясни ситуацията, за да избегне големия скандал.
Засега няма никакви сведения за изчезналите либийски милиарди. Останалите пари са в сметките в Белгия, но докога?
Превод: издателство PACПEP
