Как човечеството побеждавало епидемиите и винаги оцелявало

Едва през 19 век човечеството започва да се справя с болести като чума, едра шарка – вариола, холера, полиомиелит.

Епидемията от едра шарка – ужасът на Средните векове

Едрата шарка е единствената напълно изтребена болест. Не е известно кога този вирус започва да тормози хората, но вероятно преди няколко хиляди години. През Средните векове от едра шарка в Европа умирали 1,5 милиона души годишно.

Когато човек преболедува от вариола, в организма му се изработва невъзприемчивост към вируса. Затова през 8 век в Индия започнали да заразяват здрави хора със секрети на болни. Този процес бил наречен вариолация. В Европа тя била въведена през 18 век. Но тази своего рода ваксина довела до много смърт – умирал всеки петдесети пациент.

На 14 май 1796 г. английският лекар Едуард Дженър заразил осемгодишния Джеймс Фипс с кравешка вариола. От този момент започнала историята с ликвидирането на едрата шарка на земята.

Терминът „ваксина“ е въведен от Луи Пастьор. Думата произлиза от латинската vacca – „крава“. Окончателният план за ликвидиране на вариола бил разработен от съветски медици през 60-те години. По това време вариолата шествала в Африка, Азия и някои страни от Латинска Америка. През 1980 г. Световната здравна организация официално обявява, че вариолата на земята е ликвидирана.

Чумата – „черната смърт“

Тази опасна болест е два вида – бубонна и белодробна. При бубонната чума се поразяват лимфните възли, а при втората – белият дроб. Ако няма лечение, за няколко дни започва треска, сепсис и смърт.

Човечеството преживява три пандемии от чума: „юстинианова“ – през 551-580 г., периода на „черната смърт“ – 1346-1353 г., и пандемията в края на 19 – началото на 20-и век. Периодично избухват локални епидемии. С болестта се борели с карантина и дезинфекция на жилищата с карбол.

Първата ваксина против чума е създадена в края на 19 век от Владимир Хавкин и тя се използва в целия свят до 40-те години. Ваксината не побеждава болестта, но намалява смъртността от нея 10 пъти. Истинското лечение започва след Втората световна война, когато съветски медици използват новоизобретения стрептомицин за ликвидиране на чумата в Манчжурия през 1945-1947 г.

Днес чума лекуват със същия стрептомицин и ваксинират с жива ваксина, създадена през 30-те години. Днес всяка година се регистрират до 2500 случая на чума, със смъртност 5-10%. Вече няколко десетилетия няма епидемии.

Пандемия от холера – болестта на мръсните ръце

Вирусът попада в организма със заразена вода или контакт с болни. При заразените болестта може и да не се прояви, но в 20% от случаите те страдат от диария, повръщане и обезводняване.

В средата на 19 век в Русия, по времето на пандемия на холера, били регистрирани над 1,7 милиона случаи, от които около 700 хиляди смъртоносни. Избухвали холерни бунтове, когато изплашени хора подпалвали болници, смятайки лекарите за отровители.

Преди появяването на антибиотиците не съществува сериозно лечение на холера. Ваксината била създадена пак от Владимир Хавкин през 1892 г. Той я изпробвал върху себе си, върху трима свои приятели и народоволци-емигранти. Хавкин провел масово изследване в Индия, където успял да намали смъртността със 72%. Днес в Бомбай има институт на името на Хавкин.

Днес всяка година се регистрират няколкостотин хиляди случаи на холера. През 2010 г. най-много заболели има в Африка и Хаити.

Смъртността й е 1,2% и тя е заслуга на антибиотиците.

Бактерията на холерата е открита от норвежкия лекар Герхард Хансен през 1873 г.

Днес от холера боледуват основно в Индия, Бразилия, Индонезия, Танзания. Миналата година са поразени 182 хиляди души. Всяка година този брой намалява.

Полиомиелитът – болестта, която инвалидизира хиляди

Болестта предизвиква малкият вирус Poliovirus hominis, който заразява червата, а в редки случаи прониква в кръвта и оттам – в гръбначния мозък. Това състояние предизвиква парализа и често смърт. Най-често боледуват деца.

Полиомиелитът е парадоксална болест, защото се предизвиква заради добра хигиена. До ХХ век човечеството почти не знае за полиомиелита. Причината е в това, че в слаборазвити страни децата заради антисанитария в кърмаческа възраст се инфектират, но в същото време получават антитела за болестта с майчиното мляко. Т.е. се получава естествена ваксина. Когато хигиената е добра, инфекцията настига пораснали деца, които вече нямат „млечна“ защита.

В Щатите избухват няколко епидемии. През 1916 г. заболяват 27 хиляди души, деца и възрастни. По времето на епидемията през 1921 г. се разболява бъдещият американски президент Франклин Д. Рузвелт, който цял живот остава на инвалидна количка.

Болестта му слага началото на борбата с полиомиелита. Рузвелт влага свои средства за изследвания и в клиники. През 30-те години народната любов към него организира т.нар. марш на десетте цента. Стотици хиляди хора му изпращат пликове с монети и така събират милиони долари за развитие на вирусологията.

Първата ваксина срещу полиомиелит е създадена през 1950 г. от Джонас Солк. През 1956 г. с нея са ваксинирани 60 милиона деца.

Като суровина са използвани бъбреци на маймуни. За производството на милионите ваксини били убити 200 хиляди маймуни.

По същото време ученият Алберт Сабин произвежда жива ваксина, която не изисква убийството на животни в такива количества. В САЩ дълго време не се решават да използват жив вирус и ученият предава щамовете в Съветския съюз, където Смородинцев и Чумаков провеждат опити и задействат серийното производство на ваксината. Те я изпробвали на себе си, на децата, внуците си и на внуци на приятели.

През 1959-1961 г. в Съветския съюз са ваксинирани 90 милиона деца и възрастни.

В Съветския съюз полиомиелитът изчезва като явление.

Днес полиомиелитът е ендемичен в някои страни в Африка и Азия.

Издателство PACПEP

На снимката; Гравюрата Танца на чумата е от 1493 г. с неизвестен автор

Пояснение към снимка от Британския музей; Човекът, който създава този зловещ костюм, носен от лекарите по време на чумните епидемии, е Шарл де Лорн – доктор от 17 век, чиито практики били толкова добре приемани, че той служел като личен лекар на трима френски крале – Анри IV, Луи XII и Луи XIV.

За лекарското облекло Шарл де Лорн се вдъхновява от това на войниците – той проектира тежко палто, започващо от главата и стигащо до глезените, както и ръкавици и ботуши, произведени от марокански кожи. Всички тези части на облеклото трябвало да предпазват лекаря, който го носи, при всеки физически контакт със заразен човек.

Най-популярната част от костюма несъмнено е маската, приличаща на птича глава. Тя била създадена, за да възпрепятства нахлуването и съответно вдишването на замърсения въздух, за който се смятало, че разпространява болестта. „Клюнът“ на маската бил изпълнен със смес от ароматни лечебни билки. Смятало се, че хората, които носели маската, можели да се предпазят от чумата, тъй като вдишвали аромата на билките, а не замърсения въздух. Освен това, „очите“ на маската били покрити с кръгли стъкла, а докторите трябвало да носят черна шапка, с която показвали своята професия и статут.

В момента, в който лекарите, облечени с такива костюми, излезли по улиците на Франция, те се превърнали в синоним на страдание и трагедия. Хората често ги възприемали като вестители на смъртта и разпространители на Божието наказание.

За да сведат до минимум контакта си с болните, лекарите носели дълги дървени пръчки, които употребявали, за да изследват заразените. Те се използвали за проверка на това кой е жив или не – за онези болни, които заради крайно влошеното си състояние просто падали насред улиците и умирали там.

Освен това, лекарите използвали пръчките си, за да се защитават от безнадеждно заразени граждани, които се приближавали близо до тях с молби да прекратят мъчителната им болка.