Как чревните бактерии лекуват и защитават нашия мозък

 

Случва се, когато се безпокоим, нервничим, изпитваме страх или силна радост, да получим чревно разстройство; това може да се случи вечерта преди сключването на брак, явяване на важен изпит или изявление пред аудитория. Учени изясниха, че има тясна двустранна връзка между червата и мозъка. Нервните преживявания се отразяват на работата на червата и състоянието на червата се отразява на работата на нервната система.

Връзката между червата и главния мозък

Какво представлява блуждаещият нерв

Блуждаещият нерв – vagus nerve, е най-дългият от 12-те двойки черепни нерви; той е основният информационен канал между стотици милиони нервни клетки, разположени в храносмилателния тракт, и централната нервна система. Блуждаещият нерв е десетата двойка черепно-мозъчни нерви. Началото му е в главния мозък и стига до коремната кухина, управлявайки много процеси в организма, които не се подчиняват на съзнателния контрол на човека; отговаря и за поддържане на чистотата на сърдечните съкращения и за процеса на храносмилане.

Чревните бактерии влияят пряко върху стимулирането и функционирането на клетките край блуждаещия нерв. Някои от тях са способни, аналогично на невроните, да произвеждат пренасящи информация химически вещества, които „говорят“ с главния мозък на собствен език чрез блуждаещия нерв.

Когато стане дума за нервната система, ние си представяме главния и гръбначния мозък; но те са централната нервна система. Освен нея съществуват още и ентерична нервна система – невронна мрежа, разположена в стените на стомашно-чревния тракт.

Централната и ентеричната нервна система се формират от еднаква тъкан в периода на ембрионалното развитие и са свързани помежду си с блуждаещия нерв, който е получил името си, тъй като стига чак до храносмилателната система.

Огромен е броят на нервните клетки в слизестата обвивка на стомаха, затова учените ги наричат „втори мозък“; този „мозък“ регулира не само мускулната активност, контролира имунните клетки и хормони, но и произвежда нещо много важно – 80-90% от серотонина – хормона на щастието. „Вторият мозък“ произвежда повече серотонин от главния мозък.

Затова според психиатри антидепресантите се оказват по-малко ефективни от промените в храненето на пациентите.

Последни изследвания показват, че „вторият мозък“ може да действа независимо от главния мозък и без неговата помощ и влияние самостоятелно да контролира много функции.

Червата притежават и собствена имунна система – т.нар. чревно-асоциирана лимфоидна тъкан – GALT.

На нея се падат 70-80% от имунната система в организма, което показва колко уязвими и важни са червата.
Причината, според която голяма част от имунната система е разположена в червата, е проста: стените на червата са границата с външния свят. Там е най-висока вероятността за взаимодействие с чуждородни вещества и организми.

Там се поддържа постоянна комуникация с всяка клетка на имунната система. Ако клетката се сблъска с „подозрително“ вещество в червата, тя задейства цялата имунна система. Дебелината на чревната стена е само една клетка; тя е връзката между сигналите на чревните бактерии и клетките на имунната система. Чревните бактерии помагат на имунната система да остане в състояние на защита, но не в пълен защитен режим. Те следят ситуацията и просвещават имунната система, което помага да се предотвратят нейните неадекватни реакции на хранителни продукти и на провокиране на автоимунен отговор.

Бактерията Хеликобактер пилори предизвиква язва на стомаха и дванайсетопръстника, но тя взаимодейства и с имунната система на червата, предизвиквайки произвеждането на възпалителни молекули и хормони на стреса, поради което системата на реагиране на стрес се превключва в режим на работа, при което организмът се държи все едно че е нападнат от лъв.

Хора с нездрава чревна микрофлора може да имат понижен болков праг.

„Полезните“ чревни бактерии се стараят да минимизират броя и последиците от „вредните“ си събратя; те взаимодействат и с имунната и с ендокринната система и помагат да се държи под контрол нивото на кортизола и адреналина – двата хормона, свързани със стреса, които могат да нанесат сериозен удар на организма.

Най-разпространените групи микроорганизми в червата, които са почти 90% от чревната микрофлора, са бактериите Firmicutes и Bacteroidetes.

Firmicutes са „любители на мазнините“, тъй като съдържат повече ферменти за разпадане на сложните въглехидрати, т.е. са ефективни в извличането на енергия от хранителните продукти. Те имат и важна роля в повишаването на абсорбцията на мазнини. Установено е, че страдащите от наднормено тегло имат повече чревни бактерии Firmicutes, а слабите – бактерии от групата Bacteroidetes.

Съотношението между тези две групи бактерии е важен показател за здравето на човека и риска от възникването на болести. Високото съдържание на бактериите от групата Firmicutes води до активизиране на гените, които повишават риска от затлъстяване, диабет и дори болести на сърдечно-съдовата система.

Най-добре изучените чревни бактерии са Bifidobacterium и Lactobacillus.

Границата между полезните и вредните бактерии е много тънка. При неправилно съотношение някои видове бактерии, които оказват положително влияние на здравето на организма, могат да се превърнат във вредни. Например известната Ешерихия коли произвежда витамин К, но може да предизвика и заболяване. Патогенната бактерия Хеликобактер пилори, която предизвиква пептична язва, изпълнява и полезна функция – помага да се регулира апетитът, за да не преяжда човек.

ОЧАКВАЙТЕ КНИГАТА ИЗДАТЕЛСТВО PACПEP „СТОМАХЪТ: ЦЕНТЪРЪТ НА ЗДРАВЕТО“

 

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ