Карл Маркс: Изгорете Одеса… Сринете със земята Севастопол…

Какво е била Русия за всесилния „учител“, роден преди 202 години – на 5 май 1818 г.

Въпреки че ненавиждал Русия, в съветското време Маркс е поставен на пиедестал и е смятан за огромен авторитет. Паметта за него пазят портрети, паметници, имена на улици и площади; написани са хиляди книги за „героизма“ му, снимани са филми.

Съветските хора и народите от соцлагера бяха „просвещавани“ с книгите му „Капиталът“, „Комунистически манифест“, „Критика на Готската програма“, „18-и брюмер на Луи Бонапарт“; изучава се работата на Маркс като редактор в „Нов рейнски вестник“, зазубря се прочутото ленинско „Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно“. В това твърдение няма и капка истина.

Едва ли има днешен политик от съвременните западни политици, които с такава проникновена ненавист да пишат и говорят за Русия, както Карл Маркс.

Ако социалистическата власт беше оцеляла, и днес годишнините на „бащата на комунизма“ щяха да се отбелязват с вселенски размах.

Маркс нарича Русия страна варварска, нецивилизована, достойна само за презрение:

„Чака ни борба с варварските орди на Австрия и Русия…“

Според Маркс Русия е „твърдина на световната реакция“, „заплаха за свободното човечество“, „единствената причина за съществуването на милитаризма в Европа“.

„Пророкът“ Маркс и за миг не допуска, че в Русия е възможна пролетарска революция. Той се чудел искрено, когато му разказвали, че в Русия има много привърженици, че публикуват трудовете му и са превели „Капиталът“.

Въпреки това смятал руските революционери за царски агенти.

След убийството на император Александър II през 1881 г. обаче Маркс леко променя отношението си: „Русия е предният отряд на революционното движение в Европа.“

Фундаменталната работа на Маркс „Тайната дипломатическа история през 18 век“, публикувана в Съветския съюз по времето на перестройката, е манифест на ненавистта му към Русия.

„Русия беше възпитана и израсна в ужасната и гнусна школа на монголското робство. Дори след освобождението си Московия продължи да играе ролята на роб, станал господар. Впоследствие Петър Велики съчета политическото изкуство на монголския роб с гордите стремежи на монголския властелин, на когото Чингисхан завеща на осъществи плана за завладяване на света…“

Това е лъжа. Петър Първи никога не е имал планове да завземе света.

По времето на Кримската война, когато бойните действия още предстоят, Маркс предвкусва победата на турско-англо-френската коалиция.

В статията си „Източната война“, той строи геополитически планове.

„Без съмнение, турско-европейският флот ще разруши Севастопол и ще унищожи руския Черноморски флот; съюзниците могат да завземат и удържат Крим, да окупират Одеса, да блокират Азовско море и да развържат ръцете на кавказките планинци…“

Крайната цел на Маркс е още по-глобална: „Русия да се изтласка към границите на Азия…“ Съжалява, че Наполеон не е могъл да свърши това и отрежда на Британия специална роля в бъдещата война, в която тя ще има възможност да нанесе удар на Русия в най-уязвимото й място. Маркс разсъждава как и какви санкции могат да превърнат Русия в сговорчива и покорна: отрязване от английския пазар и след няколко месеца ще изпита страшни сътресения.

Авторът на доктрината „диктатура на пролетариата“ дели страните в издигнати в промишлено отношение и според неговите сметки перспективни за революционния взрив и всички останали, в които пролетариатът никога няма да вземе властта. Към първите отнася Англия, Франция, Германия, САЩ; към вторите Русия и останалия свят.

Маркс ратува за това Англия да не допусне придунайските страни да останат в сферата на влияние на Русия:

„В началото трябва Русия да се махне от Крим, от цялото Закавказие и Кавказ до Терек и Кубан, да бъде изгорена Одеса, разрушено пристанището в Николаев и очистен Дунав до Галац…“

С надежда Маркс гледа на САЩ и приветства завладяването на нови територии от тях.

Той не търпи и най-малък благосклонен възглед за Русия. Когато последователи на Прудон се изказват позитивно за нея, Маркс буквално ги размазва: „Те се възхищават на Русия като велика страна на бъдещето, като държава авангард в целия свят…“

Маркс отнася Русия към тъпо упоритите образования. За него тя е зловеща държава, която „сключва договори, за да създава предлози за завоевателни войни и води войни, за да отравя атмосферата с договори“.

Непримиримия критик на царския режим Херцен, който публикува в „Колокол“ превода на „Манифест на комунистическата партия“, Маркс нарича „презрян московит“, „човек с „гадна руско-калмицка кръв“.

И след цялата помия срещу Русия паметникът на този човек се издига в центъра на Москва. Увековечаването му се състои на 7 ноември 1918 г. по предложение на Ленин.

Николай Андреев
Превод: PACПEP

Най-големият «успех» на «пророка» безбожник Карл Маркс – просенето на пари

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

The Bulgarian Times

Фейсбук страница