Кой уби Юлиан Семьонов – „Бащата“ на Щирлиц

Защо биха могли да отстранят автора на „17 мига от пролетта“ и „ТАСС е упълномощена да заяви“

Едва ли в Съветския съюз има по-прочут писател от Юлиан Семьонов. Много хора го познават не толкова по книгите, колкото по филмите и като „баща“ на разузнавача Щирлиц – Максим Исаев. Този герой е толкова популярен и вярата, че е реален образ, го докарва до там самият Брежнев да връчи орден на Щирлиц…

По времето на перестройката популярността на романите започва да пада и Семьонов намира своето призвание в журналистиката. Той основава първия в Съветския съюз частен вестник „Съвършено секретно“, който се радва на рекордни тиражи, и неговият главен редактор основава международен медиен холдинг.

През 1990 г. Юлиан Семьонов води преговори с медийния магнат Рупърт Мърдок.

Семьонов е привърженик на „силен Съветски съюз“ и ярък антисталинист. Баща му – Семьон Ляндрес, е репресиран и се връща от болен от лагерите.

На 20 май 1880 г., 52 минути преди съдбоносната среща, на Семьонов му прилошава. По стечение на обстоятелствата пътуването му за преговорите е снимано от журналистката от ВВС Оливия Лихтенщайн, която е запечатала на лентата как „бащата на Щирлиц“ получава инсулт и е откаран в болница. А там той получава втори инсулт. Причината за него са двама непознати в тъмни плащове, които показват документи на персонала и искат среща с писателя. Не е известно за какво са си говорили по времето на тази кратка среща с него.

Оливия Лихтенщайн снима разказа на медицинската сестра. По-късно служители от КГБ се опитват да изземат касетите с материала; тя успява да се измъкне. Но записът се оказва повреден.

Юлиан Семьонов така и не се оправя. Лекуват го неуспешно в Австрия, опитват се да го реабилитират в родината.

Той живее още три години и умира на 15 септември 1993 г. от инсулт и пневмония в кремълската болница.

Близки и приятели на писателя са твърдо убедени, че той е отстранен. Но на кого би могъл да попречи „бащата на Щирлиц“? Става ясно, че е пречел на много хора.

По-малката дъщеря на писателя Олга Семьоновна в интервюта неведнъж споменава, че баща й е убит. Той знае твърде много за политическото задкулисие в рушащия се Съветски съюз и твърде много се отдава на журналистически разследвания. Олга Семьоновна посочва един от факторите за смъртта му – последният му роман „Тайната на Кутузовския проспект“, в който под формата на разследване на убийството на актрисата Зоя Фьодорова сякаш казва на читателите, че се готви разпадът на Съветския съюз.

Един сътрудник на ЦРУ лесно може да предизвика инсулт у жертвата. За това съществуват специални отрови. Едно убождане с карфица и човек умира по „естествени причини“. Две години преди инсулта на Семьонов при същите обстоятелства в Париж умира неговият колега Александър Плешаков, вероятно бивш служител на ГРУ. Прилошава му веднага след обяд с редактора на списанието VSD. Журналисти обсъждат тайнствените сметки, които французите откриват в една от парижките банки. Не е известно кой е титулярят им. Когато на Плешаков му става лошо, ситуацията вземат под контрол хора от посолството, които викат свой лекар. В момента, когато в хотела пристига „Бърза помощ“, Плешаков вече е мъртъв. Вероятно умира от масиран инсулт; очевидци разказват, че от ушите и носа му текла кръв. Той бил само на 41 години. Тялото му е пренесено в Съветския съюз в заварен цинков ковчег, а роднините му така и не получават заключението за причините за смъртта му. Тази смърт шокира Юлиан Семьонов. Много журналисти по онова време усещат, че това е само началото. Всички очакват кой ще е следващият.

Съществуват много слухове, че Семьонов е свързан с КГБ, а и той не отрича, че по времето на командировки в чужбина му се налага да изпълнява някакви поръчения. В онези години това е обичайна практика за журналистите международници.

Работата на Семьонов като основател на холдинга „Съвършено секретно“ винаги е била под контрола на Комитета. Дори помещението за вестника е предоставено от КГБ. Журналистите молят да премахнат от него „бръмбарите“, но хората от Комитета се правят на разсеяни. Подслушващите устройства били открити от специалисти, които поканил Плешаков. Така че има причини Семьонов да бъде отстранен.

Първо, той води разследване за милионите, които КГБ в края на 90-те години вкарва в чужди банки, под предлог – финансиране на специални операции. Има слухове, че офицери, отговорни за трафика, някъде на половината на пътя, вкарвали милиони в свои сметки…

Възможно е Плешаков и Семьонов да са убити заради огромната афера за „златото на партията“, изнесено от страната.

С инсулта на Семьонов и смъртта на Плешаков свързват още едно убийство – на свещеника Александър Мен, чиито убийци така и не са открити. Той трябвало да предаде някакви документи на журналистите. Вероятно по тази причина Семьонов е посетен от двете странни лица в болницата, които дошли да се убедят, че с писателя е свършено, но като видели, че е жив, му устроили още един инсулт.

Втората причина. Не на всички в Съветски съюз харесва идеята да бъде създаден международен холдинг с участието на съветски журналисти. Със сътрудничеството с Рупърт Мърдок журналистите биха излезли извън контрола на КГБ, а вестникът би се превърнал в рупор на западната пропаганда и инструмент на САЩ.

Третата причина за смъртта на Семьонов трябва да се търси в близкото му обкръжение. Тя е изгодна на неговия колега Артьом Боровик и жена му Вероника Хилчевска. Много хора настояват те да бъдат поканени във вестника, тъй като Боровик има връзки в САЩ, а жена му е дъщеря на партийна номенклатура в Украйна. По странно стечение на обстоятелствата цялото имущество на холдинга след смъртта на писателя е преписано на тях, включително и квартирата на „Садовое кольцо“ и автомобилите му.

От осемте основатели на холдинга скоро остава само един – Артьом Боровик; останалите са изгонени по различни предлози. На панихидата на Семьонов сценаристът Аркадий Вайнер изрича думите: „Най-близо до гроба стоят убийците му…“

През 2000 г. Боровик загива при не по-странни обстоятелства. Самолетът Як-40, на който лети, се разбива при излитането на летище Шереметиево.

Автор: Евгений Додолев
Превод: Издателство PACПEP

 

По дирите на откраднатото злато на КПСС

 

Кой сте вие, мистър Андропов? Интересни факти за Юрий Андропов

Последно от СВЯТ

The Bulgarian Times