Коронавирусът и безумието на елитите

 

Поведението на глобалните елити е продиктувано от човеконенавистничество

Преди един месец световните фондови пазари преживяха най-силния си спад през всичките години след финансовата криза през 2008 г. Акциите загубиха около шест трилиона долара от общата капитализация, а на някои пазари активите се продаваха в мащаби, невиждани от времето на Голямата депресия.

Каква е причината? Причината за този срив е, че глобалните инвестори бяха обхванати от паника заради вероятните икономически последици от „епидемията“ от коронавируса.

Много коментатори отбелязват, че това е истинско безумие. Както Рос Кларк посочи в британското списание Spectator, „най-опасната последица от коронавируса е масовата истерия“. Филип Олдрик, икономически редактор във вестник The Times е съгласен с това мнение.
Той пише, че „трябва да се страхуваме от паниката повече, отколкото от самия вирус“.

Най-разпространеното обяснение за това поведение е инстинктивният страх от катастрофа и пред неизвестното.
Днешната истерия има една особеност: безумието обхваща не „малко информираните, лековерни и невежи маси“, а богатия, образован и делови и политическия елит.
Контрастът между реакциите на елитите и обикновените хора е толкова голям, че направо бие на очи.

Въпреки че паниката във водещите СМИ за епидемията постоянно се нагнетява, много хора в света продължават да водят своя обичаен начин на живот. А добре информираните елити, които обикновено обвиняват „невежите и глупави маси“ в уязвимост пред истерията и фалшифицираната информация, сами изпаднаха в паника. Обикновените хора, ако няма карантина, както в някои европейски страни, ходят на работа, посещават клубове и барове, макар че осъзнават потенциалния риск.

Правим едно уточнение: в тази статия се говори за истинските елити, обучени, подготвени, образовани, културни, вземащи правилни решения за своите народи и нации. Не се говори за псевдоелит като нашия – да не се впускаме в подробни характеристики за него.

А елитите, обхванати от нарастващата паника, подобно на стадо антилопи от вида гну, смъртоносно изплашени от вида на хищник и носещо се сляпо към плитката част на водоемите, които врат от крокодили, провокират новата глобална икономическа криза.

Простолюдието в същото време проявява здрав смисъл и проста, но дълбока жизнена мъдрост.
Отчасти реакцията на елитите е продукт от мизантропия, т.е. от човеконенавистничество.

Много десетилетия наред културата се намира под силното влияние на идеята, според която източникът на световните проблеми са хората. Човешкият фактор винаги е изобразяван като проблем, когато става дума за унищожаването на околната среда или разпространяването на опасни заболявания.

В западното общество тази идея има дълго родословие.
Луи Пастьор, големият учен от 19 век, който откри микробите, изпитвал ужас пред народните маси.
Той разглеждал тълпата като „струпване на малки заразни същества, които достопочтените хора обикновено не виждат, но които винаги са готови да се нахвърлят, за да завземат нашето общество и да паразитират на гърба му“.

Тази метафора изобразява масата хора като бактерии – микроорганизми, които пълзят навсякъде и всеки момент са готови да нанесат удар, да растат и се размножават; така се родил страхът от масите сред реакционните кръгове.

През целия ХХ век и особено след болшевишката революция в Русия през 1917 г., когато народните маси стават реална социално-политическа сила в обществото, метафората „маси-бактерии“ получава особено разпространение.

След като Ленин се връща в Русия през 1917 г., за него пишат като за „чумна инфекция“, изпратена от врага в запечатан вагон. Лидерите на западноевропейските страни използват термина „санитарен кордон“ за описание на политиката на новото държавно образувание с цел да предотвратят проникването на комунистическата зараза в Европа.

През 1920 г. Чърчил, тогава военен министър и министър на авиацията във Великобритания, сравнява болшевишката революция с чума.

Той говори за „отровена Русия, поразена от чумна инфекция, опасна не само с щиковете и оръдията си, но с роя смъртоносни бактерии, които убиват тялото на хората, а също от политически доктрини, разрушаващи здравето и дори душата на народите…“

Хитлер и нацистите разглеждат юдаизма като смъртоносно опасен вирус, а евреите, като заразени с него. Така според тях единственият изход е тоталното унищожаване на този народ.

Следвоенната политика на сдържане по отношение на Съветския съюз, чиято цел е предпазване от разпространяването на комунизма, или в случая с комунистическия Китай – от „жълтата опасност“, е по-късна версия на тази доктрина.

Маккартизмът в САЩ е опит да се спре разпространението на комунистическата идея, като от епидемия, която носи смъртоносна заплаха на страната.
Днешната паника по повод коронавируса не се съпровожда с използването на подобна лексика и стилистика, макар в някои СМИ да се прокрадва познатият термин „нова жълта опасност“.

Въпреки това, в основата й лежат същите настроения: когато стане дума за хората, които бойкотират „чайнатауните“, китайските квартали и градски центрове или за обвиненията на чужденците за разпространението на болестта, звучащи в заявления на такива популистки политици като Матео Салвини или Марин Ле Пен.
Хората се изобразяват като източник на опасност, като носители на смъртоносна невидима заплаха. Така се връща в живота старата човеконенавистническа теза, която още повече разединява обществото и засилва у хората усещането за раздробеност и уязвимост.
Може да се стигне до там, че обхванатите от паника, обезумели глобални елити окончателно да загубят контрол над действията си.

Разбира се, днешната епидемия е трагедия. Смъртта на хора от вируса предизвиква дълбоко съжаление и скръб. Но трябва да се спазва чувството за мярка.

Според статистиката смъртността от коронавируса е около един процент, което е много по-нисък показател в сравнение с атипичната пневмония през 2003 г. – 9,6%, и близкоизточния респираторен синдром MERS през 2012 г.
Коронавирусът е по-заразен от SARS и MERS, но човечеството усилено търси лекарства и ваксини против него.

Човекът има способност да решава всякакви проблеми и ще се справи и с разпространението на коронавируса.
Днешният проблем не е във вируса, а в глобалните елити.
Тяхното поведение разпалва още по-голяма паника и в момента вече заплашва милиарди хора с икономическата криза. На нас са ни нужни спокойствието и мъдростта масите, а не безумието на елитите.

Но кой знае – може т.нар. елити умишлено да разпалват паника сред хората, за да ги държат в подчинение, да ги контролират и да усвоят „едни милиарди“.

Превод: издателство PACПEP

Предишна Статия

10 продукта, които не повишават нивото на кръвната захар

Следваща Статия

Орел сграбчи акула и прелетя с нея над оживен плаж (ВИДЕО)

Последно от Лайфстайл

Don`t copy text!