Краят на пътя

За мен това беше ритуал, преклонение.
При всяко мое идване в София задължително минавах през Руската книжарница на ъгъла на Витошка и Алабин. Влизах в нея като в църква и стоях вътре поне час. В Съветския съюз се печатаха доста книги, които у нас не можеха да видят бял свят. Това ме караше да се ровя страстно из рафтовете. Излизах зашеметен, дрогиран от щастие. И задължително с по няколко съкровища под мишница.
Не дълго след настъпването на демокрацията се озовах отново в София и се забързах към Руската книжарница.
Когато наближих, различих тълпа пред сградата.
Боже, какво ли са издали този път руснаците!
Реших да чакам, пък ако ще и да изпусна влака вечерта.
Приближих се още и застинах – Руската книжарница я нямаше и хората се блъскаха на опашка пред Макдоналдс, бяха я превърнали в Макдоналдс
Облегнах се на стената под един от вцепенените лъвове отсреща, затворих очи и извиках:
– Егати опростачването!
И веднага си спомних думите на старата си учителка по литература:
„Няма просветление за тези, които гледат да си напълнят стомасите, вместо сърцата!“
Каза ни го веднъж на една екскурзия, задето седнахме и веднага започнахме да лапаме сандвичите, а тя държеше първо да прочетем няколко стихотворения на Дебелянов и да си посвирим с китарата.
  • Красимир Симеонов

ПО ТЕМАТА

Моята учителка

Снимка на деня! Опашка за книги в Пловдив…

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Сталин четял по няколко книги на ден! На година прочитал хиляди книги

Коя Америка познавате?

Доц. Олга Четверикова: Искаш ли да победиш врага, стани възпитател на децата му!

Чували ли сте някога нещо за „Прозорецът на Овертон“ ? Ако не, то ви препоръчвам да прочетете тази технология за легализиране на всичко, каквото ви хрумне! …