Кървавият 9 юни 1923 г.

Деветоюнският държавен преврат в България е извършен в нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части, ръководени от Военния съюз; превратът сваля от власт земеделското правителство начело с Александър Стамболийски. В подготовката му участва и Народният сговор и е поддържан от други опозиционни сили, с изключение на Българската комунистическа партия – тесни социалисти.

Военният съюз, или военната лига е организация на действащи и запасни офицери в България, с важна роля в политическия живот между двете световни войни; името му се свързва с противоконституционни действия, сред които освен Деветоюнския, но и Деветнайсетомайския и Деветосептемврийския преврат, и масови политически убийства в средата на 20-те години.

Народният сговор е политическа формация, съществувала в периода 1921-1923 г. Сред нейните основатели са Александър Греков, Александър Цанков и др. В него членуват действащи и запасни офицери като Кимон Георгиев и хора от деловите среди, повечето от които са масони.

Подготовката на преврата

На своя конгрес в края на 1922 г. Военният съюз взема решението да свали правителството на Стамболийски. През април обаче БЗНС печели предсрочните парламентарни избори и получава 52% от гласовете в парламента. В същото време той изпада все повече в политическа изолация, конфронтира се с партиите от Конституционния блок, който е коалиция между Демократическата, Обединената народно-прогресивна и Радикалдемократическата партия, създадена през юли 1922 г. по инициатива на Андрей Ляпчев и Атанас Буров, специално за опозиция срещу управлението на Стамболийски. БЗНС се конфронтира и с БКП, Военния съюз, който официално е забранен, с Вътрешната македонска революционна организация – ВМРО, която правителството се заканва да ликвидира с Нишкото споразумение от 23 март 1923 г.- спогодба между България и Кралството на сърби, хървати и словенци, която е пряко насочено срещу дейността на ВМРО; тази спогодба довежда до силен конфликт между нея и правителството на Стамболийски.

След като е съставен новият парламент през май, Военният съюз активизира дейността си по подготовката на преврата; установява контакт с цар Борис III чрез Христо Калфов и с ВМРО – секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров. 25 май е определен за дата на преврата; изработени са подробни планове за провеждането на операцията и са разпределени задачите между всички участници.

Как е извършен Деветоюнският преврат

Действията в София започват в 3 часа през нощта на 9 юни; половин час по-късно след телеграфни съобщения започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. Отговорници за операцията в София са Велизар Лазаров и Дамян Велчев, които поемат командването на военните части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия – паравоенните отряди от привърженици на БЗНС, съсредоточени в София, наречени от опозицията „сопаджии“, създадени по времето на Стамболийски; целта им е закрепване на земеделската власт; ръководи ги Райко Даскалов.

Превратът сваля правителството на А. Стамболийски и образува ново правителство начело с Александър Цанков; то включва представители на всички опозиционни партии, без комунистическата партия.

Министрите се събират в десет часа предишната вечер в дома на Иван Русев и в четири и половина часа през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Царят изчаква потвърждението от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства и утвърждава с указ новото правителство на обяд на 9 юни.

В преврата активно участват автономистите от ВМОР; нейни дейци убиват Райко Даскалов и други земеделски лидери и сътрудничат на Цанков срещу комунистите.
Опитите за съпротива. Юнското въстание

На отделни места има опити за съпротива от страната на земеделски активисти и доброволци от комунистическата партия. Те остават в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е съпротивата в Плевенско и Шуменско; почти целият Плевен е завзет, но въстанието няма единно ръководство и повсеместен обхват, поради което е смазано от правителствените гарнизони.

Ръководството на БКП не се намесва в защита на сваленото земеделско правителство и заема позицията на неутралитет. Според ЦК на БКП се уреждали сметки между „селската и градската буржоазия“.

В село Славовица, където се намира Стамболийски, се събират около три хиляди въоръжени селяни от близките села и под неговото ръководство на 10 юни заемат позиции в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армейски части. Стамболийски отива в селото на жена си Голак и там е заловен от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик – Славейко Василев, и е отведен в града. По нареждане на новото правителство е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.

Под натиска на Коминтерна в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и партията е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, планирано за септември 1923 г.

Думата Коминтерн е съкращение от израза Комунистически интернационал, който е Третият интернационал – обединение от комунистически партии от целия свят, които изповядват марксизма-ленинизма. Третият интернационал съществува от 1919 до 1943 г. с щаб-квартира в Москва. Той се обявява за продължител на Първия интернационал и на марксисткото крило във Втория интернационал.

Издателство PACПEP


Кървавият надпис от Александър Стамболийски преди смъртта му

Последно от БЪЛГАРИЯ