Марк Дютру: Чудовището от Белгия (СТАТИЯ + ВИДЕО)

/

 

Историята, която ще ви разкажа, е истина.

Може би най-интригуващата част от тази история е, че всеки един човек, който чете тази публикация – всеки един от вас – е бил жив, когато тази история стана новина през 2004 г.

Този факт е интригуващ, защото всеки, който чете тази публикация, или никога не е чувал тази история, или е забравил за нея (залагам на първото, защото е наистина е незабравима).

Освен това, след като чуете тази история в своята цялост, мога да обещая, че тя ще бъде запазена в паметта ви завинаги.

Главният ни герой е мъж на име Марк Дютру. Роден е в Белгия през 1956 г. Два пъти е осъждан за отвличане и изнасилване на непълнолетни деца. Първият път беше през 1989 г. Вторият път се случи през 1996 г.

Това не е печатна грешка – правилно го четете. Той беше осъден и излежа (прекалено кратка) присъда през 1998 г. Той излежа само 3 години и половина от 13-годишната си присъда, защото беше освободен за добро поведение. По-малко от 10 години по-късно той бе арестуван отново по същите обвинения (различни жертви).

Във втория кръг от обвинения той беше осъден за отвличане, изтезание и малтретиране на жертви, някои от тях до смърт.

Това, което искам да ви кажа, идва от изявленията на оцелелите му жертви (наречени досиета X), самият Марк Дютру и доказателства от органите на реда. Добавих и препратки/цитати в самия край на тази публикация.

И така…

Марк признава за отвличането, изнасилването, наркотиците, изтезанията и заснемането на деца в продължение на много години. Той също така твърди, че го прави по молба на политически ЕЛит, който финансира кариерата му за професионален трафик.

Този политически ЕЛит не само финансира дейността му – те отправят конкретни искания към него. Понякога са поисквали конкретни видове деца (наричали ги „парти услуги“ и от него е искано да предоставя деца на определена възраст, пол, раса). Понякога те изисквали конкретни средства за измъчване на децата, за да изпълнят желанията си (оргии, сатанински ритуали, включващи жертви, игри за изтезания).

Понякога искали той да заснеме определени влиятелни хора, извършващи такива действия, за да може да бъдат изнудвани на по-късен етап.

Той твърдеше, че много от неговите клиенти и финансисти са световни лидери. Това не беше развинтено въображение, защото той живееше в Белгия, където се намираха централата на ЕС и НАТО. Това изявление бе потвърдено и от жертви, които успяха да идентифицират конкретни политици.

Анеке Лукас беше една от жертвите му, която даде показания срещу него. Тя твърди, че е била на 6 години, когато почистващата жена, наета от майка й, я е продала на педофилската мрежа през 1969 г. Нейните твърдения бяха необикновени:

– Била е изнасилена над 1700 часа, преди да навърши 12 години.
– Тя е била на 6 години, когато е била принудена да участва в първата си оргия, която е включвала носенето на желязна кучешка яка и яденето на човешки екскременти.
– Всъщност тя е била доставяна от време на време на родителите си. Самите родители обаче са били съучастници в престъпленията и винаги са я изпращали обратно при нейните насилници.
– Измъчването е включвало връзване на месарски тезгях, използван за екзекуция на други деца. Други жертви са били принудени да я измъчват с часове като част от тяхното посвещение.
– Смятана е за привлекателна и това я е направило предпочитана от нейните насилници. Тя твърди, че се е опитала да използва това за своето оцеляване като предимство, но до 11-годишна възраст тя бива толкова съсипана, че е планирано да бъде екзекутирана и тялото унищожено.
– Тя каза, че е спасена, когато един от насилниците й преговаря за нейната свобода. По-късно този насилник сяда като ответник в процеса.

Скоро излизат и други свидетели и жертви, описващи неща като „черни масови събирания“ с жертвоприношения на деца и възрастни, извършвани пред наблюдатели и участници, в които са включени видни политици и фигури. Това може да се потвърди от бележка, намерена от полицията в къщата, принадлежаща на Бернард Вайнщайн – мъж, който преди това е работил с Дютру, но когото Дютру е убил. Писмото е съдържало много конкретни искания за някои видове жертви за сатанински жертвоприношения.

Писмото е подписано от човек, който се е наричал „Анубис“. Оказва се, че „Анубис“ е първосвещеникът на сатанински култ, наречен „Абрасакс“, чието истинско име е Франсис Дезмет. Полицията получава заповед и изземва компютри, документи, поща, действителни човешки черепи, буркани с кръв и всякакви сатанински вещи – но нищо от това не е било достатъчно, за да се извърши арест.

Когато съдебният процес на Дютру става публичен, други жертви пристъпват напред и потвърждават показанията, предоставяйки описания на сексуално насилие и човешко жертвоприношение.

Те също така описали „ловните партита“, при които ЕЛита пускал голи деца в гората, за да се скрият, за да могат после самите ЕЛити да ги издирят и избият. Много от историите на жертвите съдържаха толкова много прилики, че беше невъзможно да се отрекат. Например, ловните партита често се провеждали в замъци, откъдето жертвите не можели да избягат и са били скрити от очите на обществеността. Тези, които не са били убити по време на лова, обикновено са били преследвани и убивани от добермани.

Всички тези жертви озвучават показанията на други, по-възрастни оцелели от ритуално сатанинско насилие от цял ​​свят.

Забележително е също, че Дютру е притежавал 10 жилища на стойност 6 милиона долара.

Прави впечатление също, че Дютру не е работил.

Забележително е също, че Дютру е получавал 1200 долара на месец обществена помощ.

Забележително е също, че документите, публикувани от Wikileaks, показват, че големи суми пари в различни валути са внесени в банковата сметка на съпругата му.

Забележително е също, че тези депозити съвпадат със съобщения за отвличания и изчезнали деца.

Забележително е също, че преди отстраняването му съдия Жан-Марк Конърот беше на прага на публично оповестяване на имената на високопоставени държавни служители, които са били разпознати на видеокасети със сексуални изтезания, които са се провели в подземието на Дютру.

Забележително е също, че 20 потенциални свидетели по това дело са загинали без обяснение.

Звучи ли ви нещо от това познато?
Има ли днес заглавия, които да звучат така сякаш историята се повтаря отново?

Разберете, че нито едно нещо в този пост не е теория. Всичко е доказано и записано.

Виждате ли снимките, прикачени към тази публикация? Това са изображения на ловни игри. Това са картини, които хора като Тони Подеста купуват и окачат в дома си и канят другите да се насладят.

Всички знаем, че Епщайн беше болен изрод, който имаше приятели на високи постове – същите приятели, които се подвизават с Тони Подеста.

Смятате ли, че Епщайн беше единственият? Че той някак е уникален? Или той беше ниското ниво, което бяха готови да пожертват, за да защитят всички останали участници на по-високо ниво?

Сега осъзнавате ли, че когато става въпрос за трафик, сатанизъм, педофилия, човешки жертвоприношения, събиране на органи, адренохром – това е изкуство, имитиращо живота? Че тези хора, които са толкова обсебени от изкуството, което прославя тези неща, всъщност самите те могат да бъдат замесени в тези неща?

Смятате ли, че нормалният, който не е педофил, не е канибал, средностатистическия човек ще окачи този боклук в дома си?

Ненадейно твърденията, че световните лидери и правителства, участващи в това сатанинско шоу на ужасите, в крайна сметка не са засегнати.

Изведнъж не е толкова откачено да се каже, че световните агенции, които твърдят, че спират тези престъпления (СЗО, ООН), всъщност са фасади, които прикриват истинската работа по снабдяването и даването на възможност – да, дори участват – в тези престъпления.


Бел. ред; Бел.ред. В ООН работят 2000 педофила – ООН се готви да узакони педофилията, без наказателно преследване, виж ТУК и ТУК


Изведнъж цялата кула от карти се срутва.

С този един случай всички невярващи са заглушени.

Този съдебен процес се състоя през 2004 г.! Спомнихте ли си го? Ако не, чудите ли се защо това не е било новина на първа страница в целия свят?

И ако си задавате въпроса КАК ТЕЗИ ХОРА СЕ ИЗМЪКВАТ С ТОВА – не сте ли разбрали още, че самите хора, които би трябвало да го прекратят, го правят?

Повечето са гледали документален филм за Епщайн по Нетфликс – мисля, че са излъчени може би 3 или 4, направени след смъртта му. И единственото нещо, което чух хората да казват отново и отново, е: “Къде е приятелката на Епщайн и защо още не е арестувана?”

Някой задавал ли е този въпрос, дори опитал ли се е да намери отговора? Или просто свива рамене и си каза: “Е, такова е каквото е и няма какво да направя за това“ и продължава с живота си?

Нека ви помогна.

Чухте ли новината от преди две седмици, че президентът Тръмп уволни федералния прокурор Джефри Берман? Той беше прокурорът, ръководещ делото Епщайн.

AG Barr поиска Берман да се оттегли, а той отказа. И така Тръмп го уволни и Берман беше заменен с прокурор Одри Щраус. И тогава изведнъж БАМ! Максуел е в ареста.

Сега получавате място на предния ред за шоуто на ужасите, което предстои да излезе.

Няма да повярвате кой участва и колко дълбоко стига. И няма да повярвате колко далеч са готови да стигнат, за да защитят тайните си.

Confronting An Atrocity: The Dutroux Case

275,000 in Belgium Protest Handling of Child Sex Scandal

 La Derniere Heure

Judge Guy Poncelet

Explainer: Paedophile Marc Dutroux and the horror case that united a divided Belgium

Belgium’s silent heart of darkness

Marc Dutroux: The Monster of Belgium

Превод на български – Страничката “Монтагю Кийн”
Източник: Catey Nelson

ВИДЕО

 

ПО ТЕМАТА

Адренохром: Най-жестокият затвор в днешния свят! По някои данни адренохромът струва около 1 500 000 долара за един литър „естествен биологичен разтвор“

 

Ферми за деца отвличани за Адренохром, за органи и за нагона на сатанисти (ВИДЕО – БГ СУБТИТРИ)

Последно от ВИДЕО