Мъдри мисли на наши будители

 

Честит 1 ноември – Празник на българските будители

На този ден честваме деня на българските родолюбци – просветители и борци за въздигане на българския дух, Свети Свети Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и др.

Как денят на преподобния Свети Йоан Рилски се превърна в Ден на народните будители

Свети Йоан Рилски е патрон на българското будителство. Той се смята за покровител на българската държава и българския народ. В народната памет Свети Йоан Рилски символизира себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и родината.
През 1922 г. Стоян Омарчевски – министърът на просвещението в правителството на Стамболийски, по инициатива на една група интелектуалци, между които проф. Б. Цонев, Иван Вазов, проф. Л. Милетич, д-р М. Арнаудов и др., внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Денят на Свети Йоан Рилски на 1 ноември е определен за ден на будителите. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение издава окръжно, с което определя датата 1 ноември за ден на почит към „големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. По-късно излиза постановление на Министерския съвет и допълнение към закона за празниците и неделната почивка.
Цар Борис Трети подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г.

Защо е нужен такъв празник на българския народ

Три години след подписването на Ньойския договор българското общество има нужда от духовни стимули и ги открива в наследството на най-великите българи – книжовници, писатели, борци за национална свобода.
През 1945 г. комунистическото правителство отменя празника.
Със Закон за допълнение към Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. честването на Деня на народните будители се възстановява. Идеята е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.

Кои са будителите

Паисий Хилендарски – първият български възрожденец, написал култовата „История славянобългарска“, с която събужда патриотичния дух на българския народ, роден от славното му велико минало.
Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература, направил първия препис на Паисиевата „История…“.
Васил Априлов – помогнал в изграждането на първото българско светско училище в Габрово.
Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел европейска форма на образование.
Христо Ботев – гениален национален герой, революционер, поет и публицист, оставил творчество, което е връх в нашата възрожденска литература.
Добри Чинтулов – автор на най-прочутите български възрожденски песни „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Къде си вярна, ти, любов народна“ и др.
Димитър и Константин Миладинови – български възрожденци патриоти и учители, събрали много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.
Васил Левски – създателят на българските тайни революционни комитети, заложил основите на българското националноосвободително движение.
Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, допринесъл за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, лексикография, политическа история, нумизматика, участва в националнореволюционното движение като член и председател на БРЦК в Букурещ в Румъния в началото на 70-те години на 19 в.
Неофит Рилски – защитник на идеята за превръщането на българското образование в светско.

Мъдри мисли на наши будители

„Не се гаси туй, що не гасне!“ – Иван Вазов
„Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и природата.“ – Иван Вазов
„Дела трябват, а не думи.” – Васил Левски
„Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.” – Васил Левски
„И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.” – Васил Левски
„Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.” – Васил Левски
„На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.“ – Васил Левски
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“ – Христо Ботев
„Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва.“ – Христо Ботев
„Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!“ – Христо Ботев
„В нищо друго няма спасение освен в съгласието и постоянството, за да докараме край на мъчителствата и на угнетенията на бедния ни народ български…“ – Хаджи Димитър
„Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение.“ – Захари Стоянов
„Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини.“ – Георги Раковски
„Такава е човешката натура, хората забравят всичко, дори угризенията на своята собствена съвест.“ – Любен Каравелов
„Да пише или да списува човек на един език, трябва да го е учил доста време и да го познава много добре, ако и да е бащин му.“ – Иван Богоров
„Зад изящните форми, зад прелестните черти трябва душа. Душа в художественото произведение, душа в човешкия образ.“ – Стоян Михайловски
„Само баща и майка знаят да прощават. Другите хора забравят.“ – Стоян Михайловски
„Несговорна дружина – не могат си почина.“ – Петко Славейков
„Ако ти е вярна кесията, верни са ти и приятелите.“ – Петко Славейков
„Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си.“ – Петко Славейков
„Опознай родината, за да я обикнеш!” – Алеко Константинов

„Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия – не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.” – Алеко Константинов.

Носете винаги в себе си националния дух и стремеж към образование и книжовност

„Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове“ – Неофит Рилски, 1835 г
„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“ – Петко Р. Славейков, 1886 г.

За пръв път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
Най-главният патрон на българското будителство е Свети Йоан Рилски. Българския народ го смята за свой покровител в небето; за него той е олицетворение на себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Родината. Любовта към светеца остава жива и през турското робство.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на А. Стамболийски, по инициатива на група интелектуалци, между които Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Л. Милетич, д-р М. Арнаудов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и др., внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Григорианският календар е установен като държавен през 1916 г., но българската православна църква продължава да използва Юлианския до 1968 г. Денят 19 октомври, в който се чества Св. Йоан Рилски става 1 ноември по новия календар. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение приема окръжно с решение 1 ноември да бъде определен за Ден на народните будители. На 3 февруари 1923 г. Цар Борис Трети подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители.
През 1945 г. комунистическото правителство отменя празника; той е възстановен от 36-ото Народно събрание през 1992 г. Идеята за възстановяването му е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.

Най-значимите български будители:

Св. Йоан Рилски
Свети Кирил и Свети Методий
Паисий Хилендарски
Софроний Врачански
Васил Априлов
Неофит Рилски
Петър Берон
Братя Миладинови
Любен Каравелов
Георги С. Раковски
Захарий Стоянов
Найден Геров
Христо Г. Данов
Васил Друмев
Екзарх Йосиф
Петко Р. Славейков
Марин Дринов
Георги Бенковски
Панайот Волов
Христо Ботев
Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Васил Левски
Стоян Михайловски
Алеко Константинов

Издателство PACПEP

Честит Ден на народните будители!

Последно от БЪЛГАРИЯ