Нагорнокарабахският конфликт: към сглобяване на директна азербайджанска-турска сухопътна линия?

Военни специалисти стратези коментират развитието на военните действия в размирния Нагорни Карабах. Прави впечатление линията на атаките на азербайджанската армия. Боевете се водят предимно в южните части на района. Неслучайно бяха превзети стратегическите градове Джебрайл и Фузули, заедно с околните села. Те са разположени на границата с Иран.

Според бившия служител на турското военно разузнаване Исмаил Хакипкин крайната цел на азеро-турското настъпление е да бъде обсадена столицата Степанакерт, както и основните градове Шуши и други. С други думи, войната ще се води от юг на север.

В същото време, главният редактор на партийния вестник на управляващата в Турция ПСП „Йени Шафак“ Ибрахим Карагюл отстоява друга теза. Според него настъплението ще си остане единствено в южните райони, с цел да бъде свързана автономната област Нахичеван, която е част от Азербайджан, с останалата част на страната. Самият Нахичеван има 7 километра граница с Турция. Подобно развитие на бойните действия би дало възможност да се свърже Азербайджан, през Нахичеван, с Турция. На този етап контактите на Баку с Нахичеван стават през иранска територия, избягвайки Нагорни Карабах и арменската ивица, граничеща с Иран. Според Карагюл ако това стане, ще се отреже пътя за иранските подкрепления /основно оръжие/ за арменците в Карабах. Заедно с това турските доставки ще могат да бъдат реализирани и по земя, а не само по въздух, както е сега. Много често обаче главният редактор на „Йени Шафак“ излага бомбастични тези, несъобразени с действителността или пък, без да отчита последствията. Подобно развитие на нещата биха били много опасни, тъй като това означава директна окупация на арменска територия. От друга страна, ако азеро-турското настъпление се осъществи на законно призната от ООН земя, която принадлежи на Армения, ще се задейства договорът за взаимна защита между Армения и Русия. На този етап бойните действия се водят на територия, която вследствие на резолюция на СС на ООН от 1993 г., се води за азербайджанска.

Тезата на Карагюл е отстоявана от крайно настроените кръгове в управляващата коалиция в Турция. Ще останат паметни неговите материали с антиевропейско, антиамериканско, антигръцко, антикюрдско или антиарменско съдържание. Ако все пак езеро-турското настъпление продължи в тази посока, това рязко би вложило и без това крехкото сътрудничество с Москва. Неслучайно от там категорично подчертават, че Турция е „стратегически партньор“, а не „стратегически съюзник“.

The Foreign Insider

Последно от СВЯТ

The Bulgarian Times