Най-големият «успех» на «пророка» безбожник Карл Маркс – просенето на пари

На 5 май 1818 г. в пруското градче Трир, на улица Брюкерхасе, № 664 се ражда „пророкът“ Мойсей. Това не е шега: така нарекли новородения син на един адвокат: Мозес – Мойсей, Мордехай Леви, станал известен по-късно като Карл Маркс.

Името „Мойсей“ ще изплува постоянно, за да показва мащаба и амбициите му.

Една класическа френска прокламация през 19 век го изобразява застанал на планина и държи скрижалите на Завета, а около него – тълпа от последователи. На прокламацията е написано „Карл Маркс – Мойсей на съвременността“.

Маркс и днес се смята за пророк. В списъка със „100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството“ той заема посредственото 27-о място.

Дивият студент

В студентските си времена, съдейки по повърхностните биографии, младият Карл пиел бира, задирял девойки, биел се на дуели и с прякора „Дивият Боров“ председателствал в университетското землячество.

В едно от писмата си баща му пише емоционално:

„Разпиляност, хаотично блуждаене във всички области на знанието, смътни размисли, невчесани коси, подивяване, депресивно уединение едновременно с пренебрегване на приличието… Моят делови и талантлив Карл изкарва живота си в тежки нощни бдения, изтощава своето тяло и дух със сериозни занятия, лишава се от всякакви удоволствия – и всичкото това заради възвишени философствания!“

Едва ли има по-точно описание на Маркс като вехтозаветен пророк – аскет, душевни терзания, отшелничество, невчесани коси и презрение към общественото приличие и напрегнато търсене, което се определя като „хаотично блуждаене“.

Дори днес е трудно да се намери точно определение за автора на „Капитала“ – философ, историк, политолог, социолог, икономист? Сякаш Маркс е всичкото това и едновременно – никое от това. Защото той не се занимава с науки, а с друго – показва как е устроено всичко, защо се случва по този, а не по друг начин, подлага на критика съвременното състояние на нещата.

Този момент точно уловиха в Съветския съюз, но се стесняваха да го наричат „пророк“, а след това измислиха за неговото учение отделна сфера на знанието – „научен комунизъм“.

Да ненавиждаш всички

Маркс сякаш съзнателно се отъждествява със старозаветните пророци. Изживява ужаса на изгнанието, глада, лишенията, бедността.

Жена му Жени фон Вестфален описва покъртителната картина с ужасяващата нищета, в която семейството живее в Англия, и смъртта на едно от децата им. Три от децата в семейството починали от недохранване.

Маркс не търпи около себе си конкуренти и ги очиства от политическото поле. Август фон Вилах, един от вождовете на неуспешната революция в Германия, той нарича в лицето „неграмотен глупак и четири пъти рогоносец“. С Херцен, който също е принудителен емигрант в Лондон и също революционер, въобще отказва да общува, само защото е руснак.

Ето какво пише Михаил Бакунин, познат на Маркс, и също зачистен от обкръжението му.

„Ако някой имаше нещастието да го засегне и по най-невинния начин, Маркс се превръщаше в негов непримирим враг; и тогава смяташе за позволени всякакви средства и използваше най-срамните от тях, за да го унижи пред общественото мнение…“

Чарът на парите

Мойсей – Маркс завинаги заклеймява народа си като своеволен и упорит до глупост. Той отива още по-далеч в омразата си, като включва в списъка с ненавистните и други народи. Славяните са раков тумор в Европа, французите – празноглави престъпни елементи, англичаните – презрени търгаши насилници. Германците Маркс ненавижда зарази мързела и тъпотата им. Дори за евреите, на които е потомък, казва: „Еврейството е най-антиобщественият елемент“.

Независимо от всичкото това, Мойсей-Маркс се превръща в чудно обаятелен, когато ставало дума за пари.. Той не можел да печели прилично и да издържа семейството си и виртуозно просел.

Известен е случаят, когато поискал пари от своя чичо Филип Маркс в Холандия, който, въпреки че знаел колко неблагонадежден е племенникът му, не устоял пред обаянието и му дал сто талера – средната годишна издръжка за едно средно семейство. На Маркс парите му стигнали за два месеца. Фирмата на чичо му процъфтява и днес и се нарича „Филипс“.

Така се получава една забавна диалектика. Чичото е еталон на буржоа, а племенникът – „гробокопач“ на буржоазията“.

Константин Кудряшов
Превод: PACПEP

КАРЛ МАРКС: ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯТ БАЩА НА КОМУНИЗМА И СЪАВТОР ЗАЕДНО С ЕНГЕЛС НА „КОМУНИСТИЧЕСКИЯ МАНИФЕСТ“

Произходът на Маркс е дълга верига от потомствени талмудически равини. Той е роден с името Мордехай Леви, но „бил кръстен“ и го нарекли Карл Хенрих Маркс.

Още в студентските си години бъдещият „баща на комунизма“ се превърнал в открит богоборец. В едно от стихотворенията си писал: „Аз жадувам да отмъстя на Онзи, Който управлява свише…“ В стихотворението му „Заклинанията на един изпаднал в отчаяние“ се усеща възхвала на Луцифер. Този мотив звучи и в други негови произведения и това дава основание на някои учени да смятат, че Маркс е членувал в сатанистка секта.

В поемата „Оуланем“ Маркс използвал похвата изкривяване на името на Бог, което е ефективен метод в черната магия. „Оуланем“ е изкривяване на свещеното име, анаграма на Емануил, библейското име на Христос, което означава „с нами Бог“.

Фактически Маркс проклина цялото човечество.

Изследователи откриват в поемата „Оуланем“ характерни черти на Мефистофел. Всичките герои в нея са демонични, порочни и обречени на гибел. Маркс написал тази поема на 18 години. В нея не става дума за служба в името на човечеството, на пролетариата или социализма.

Неговият герой иска да разруши света, да въздигне себе си на престола, в основата на който човечеството трепери.

В стихотворението си „Бледото момиче“ Маркс пише: „Аз загубих небето и прекрасно знам това. Душата ми, някога вярна на Бог, е предопределена за ада…“

Много изследователи твърдят, че Маркс притежавал демоничен поглед върху света и демонична злоба; неговият син Едгар в писмо от 31 март 1854 г. се обръща към него с изразителни думи: „Мой мили дяволе…“

Когато прочел „Произходът на видовете“ на Дарвин, в писмо до Ласал Маркс изразява ликуването си, че в естествените науки Бог е получил смъртоносен удар – писмо от 16 януари 1861 г.

Маркс не работел, за да издържа семейството си, а живеел от подаянията на Енгелс, от когото получил приблизително шест милиона френски златни франка.

„Бащата на комунизма“ имал незаконнородено дете от проститутка, но по-късно го приписал на Енгелс, който се съгласил да участва в тази комедия. Освен това пиел много.

Маркс очаквал с нетърпение да получи наследство, затова, когато един от чичовците на жена му бил на смъртно легло, той писал: „Ако „кучето“ умре, ще се измъкна от бедността…“ Когато чичото починал, Маркс писал: „Много радостно събитие! Вчера ни съобщиха за смъртта на 90-годишния чичо на жена ми. Тя ще получи приблизително 100 фунта стерлинги…“

Той не общувал и с майка си. Губел пари на борсата. Странен факт – как като икономист, можел само да губи…

Маркс ненавиждал човечеството.

Мацини, който добре го познавал, писал, че го владее духът на разрушението.

„Сърцето му се късаше по-скоро от ненавист, отколкото от любов към хората…“ – пише Фриц Радец в своята книга „Карл Маркс“.

Обичащият всички хора Маркс е мит, планомерно и внимателно създаден след смъртта му.

Една група историци твърдят, че целта на Маркс е да нанесе удар на средновековната религия и философия, а не изграждането на социализма.

Георг Юнг, приятел на Маркс, формулира по-ясно тази мисъл в писмо до Арнод Руге от 18 септември 1841 г.: „Маркс непременно ще прогони Бога от Небесата…“

Той нарича християнската религия най-безнравствената от всички религии.

Благополучието на пролетариата е само предлог, а главната задача на Маркс е унищожаването на религията. Посветил се на служба на ада, той си поставя за цел да прати там и човечеството.

Маркс открито поощрявал геноцида срещу славяните, наричал ги „расистки боклук“ и че те трябвало „да загинат в революционния холокост“.

Марксизмът

Марксизмът е първата системно и детайлно разработена философска система, която силно понижава представата на човека за самия себе си.

Според Маркс човекът е черво, което трябва постоянно да се пълни.

Преобладаващите интереси на човека лежат в икономическата сфера. Той произвежда предмети за нуждите си, като влиза за тази цел в определени отношения с други хора.

Това според Маркс е основата на обществото, базисът.

Съпружеството, любовта, изкуството, науката, религията, философията – всичко, което няма отношение към потребностите на стомаха, е надстройка, в крайна сметка стомахът определя всичко.

Не е случайно, че Маркс се радвал на книгата на Дарвин, която според него с един удар накарала човека да забрави за своя Божествен произход и за висшето си предназначение. По Дарвин човекът е произлязъл от маймуната и няма друга цел, освен да оцелее. Човекът, царят на природата, е сринат от Маркс и Дарвин до положението на роб на стомаха и потомък на животното.

Маркс умира в отчаяние. На 25 май 1883 г. той писал на Енгелс: „Колко безцелен и празен е животът…“ На погребението му присъствали само шестима души.

Смята се, че марксистите са атеисти, които не вярват нито в Небето, нито в ада. Гоненето на религията от комунизма не може да се обясни с човешки мотиви. Тези преследвания са жестоки и излизат извън рамките на разумното и явно имат дяволска природа.

Лабарум, Яндекс
Превод: PACПEP

Как Маркс обслужи интересите на финансовия капитал

Защо банкерите финансираха революциите и комунизма? Защо банкерите Ротшилд финансират Карл Маркс?

Карл Маркс: „Пророкът“ Безбожник

Маркс и неговите прогнози за 21 век

Карл Маркс: „Пророкът“ Безбожник

Карл Маркс: „Пророкът“ Безбожник

Защо Маркс ненавиждал Русия и руснаците

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

The Bulgarian Times

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times