Най-голямата магнитна аномалия на Земята вече действа

 

Това показват спътникови данни

Земята като магнит

Магнитното поле е свързано с процесите, които протичат дълбоко в недрата на планетата. Ядрото й се състои от метали. Централната му част – вътрешното ядро, е твърдо, а външното – течно. Заради различия в температурите и налягането възниква конвекция; потоците разтопено желязо създават електрически ток, а той – магнитно поле, което защитава повърхността на земята и всичко живо от слънчевата радиация и опасното космическо излъчване.

Т.е. земята е магнитен дипол, чиято ос не съвпада съвсем с оста на въртенето на земята. Отклонението е 11 градуса; с толкова се разминават географските и магнитните полюси.

Земята обаче не е идеален дипол. Магнитното поле не е еднородно; в него има аномалии, обусловени от особеностите на строежа и различната намагнитеност на части от земната кора.

Най-голямата е Южно-Атлантическата магнитна аномалия, която се простира от Южна Африка до Бразилия – ЮАМА.

Коварството на магнитосферата

На 1 юни 2009 г. лайнер на авиокомпанията „Ер Франс“, следващ курса от Рио де Жанейро – Париж, изчезва от радарите. Отломките му открили в океана след няколко месеца. Според една от версиите катастрофата се случила заради отказа на оборудването на самолета в зоната на ЮАМА.

Там, където магнитното поле е в ред, заредените частици на космическите лъчи и слънчевия вятър – електроните и протоните, остават на разстояние 60 хиляди километра от повърхността, а по-близо до 1300-1500 километра те въобще не стигат. Това се смята за долната граница на радиационния пояс. И само в района на Южно-Атлантическата аномалия, където полето е много слабо, излъчването приближава до земята на 200 километра.
Това е особено опасно за нискоорбиталните спътници и космически телескопи; те например се намират на същата височина. В резултат незащитената електроника може да дава сривове.

Така през 2007 г. над ЮАМА се изключиха американските спътници Globalstar първо поколение, а през 2016 г. излезе от строя и се повреди орбиталната рентгенова обсерватория „Хитоми“ на Японската агенция за аерокосмически изследвания. Космическият телескоп „Хъбъл“ над Южно-Атлантическата аномалия беше приведен в спящ режим.

Нещо се случва със земята

За изучаването на магнитното поле на планетата през 2013 г. беше задействана мисията Swarm от три спътника, фиксиращи всичките сигнали, които се излъчват от ядрото, мантията, земната кора и океаните и основните параметри на йоносферата и магнитосферата.

Магнитното поле на земята е най-силно около полюсите. Най-слабо е над ЮАМА. Измерванията на спътниците Swarm показват, че аномалията се разраства.

От 1970 и 2020 г. границата на ЮАМА се е премествала на запад със скорост 20 километра годишно; при това минималното напрежение на полето падна от 24 на 22 хиляди нанотесла. Според оценките заради разширяването на ЮАМА магнитното поле на земята в последните две столетия отслабна с девет процента, а сега този процес се засилва – напрежението пада с пет процента за десетилетие.

Преди няколко години в ЮАМА започна да се формира втори център на минимално напрежение и сега аномалията фактически се разделя на две части – Бразилска и Кейптаунска. Това означава, че скоро може да се появи още една зона на повишена опасност за спътниците и космическите станции.

Засега учените не могат да обяснят бързата промяна на магнитното поле в тази част на земята. Една от версиите е: под южната част на Африка, на границата „ядро-мантия“, има участък с обратна магнитна полярност, която създава аномалията. Там, на дълбочина около 2900 километра се намира област от плътни минерални и органични вещества, които по някаква причина са се задвижили и са се отразили на аномалията.

Две северни „капки“ изместват полюса

В последните 20 години северният магнитен полюс също бързо се премества. Това създава сериозни проблеми за навигационните системи на различно ниво – от морския транспорт до картата на гугъл в битовите смартфони.

Спътниковите геофизически данни позволяват да се обясни това явление. Оказва се, че и тук са виновни аномалиите. Една от тези зони на силно магнитно поле, напомняща по форма капка, се намира под Северна Канада, а другата – под сибирския шелф. Канадската „капка“ започва да намалява, а сибирската – се увеличава, и полюсът рязко се е преместил към нейната страна.

Аномалии с местно значение

През 60-70-те години НАСА пусна серия спътници за изучаването на магнитосферата на земята. След като обработиха резултатите, специалистите от Центъра за космически полети Годард изработиха карта на повърхностната намагнитеност, на която са отбелязани само аномалиите, свързани с особеностите на породите в земната кора, без да се отчита диполното поле на Земята.
На картата се вижда, че по-тънката и млада океанична кора е по-малко намагнитена от дебелата и древна кора на континентите, но има и нюанси.

Местните магнитни аномалии на континентите са свързани с особеностите на горната част на кората. Особено ясно се отделят Курската магнитна аномалия – КМА, над най-големия в света басейн на железни руди, и магнитната аномалия Банга в Централна Африка, чийто произход засега остава загадка за учените.

В местата в КМА, където залежите на железни руди са близо до повърхността, стрелката на компаса започва хаотично да се върти.

Медици установили, че продължителното въздействие върху човека на аномално високо природно магнитно поле снижава имунитета, нарушава системните функции на организма и ускорява стареенето му. Но в рисковата група не попадат всички жители на КМО – аномалията обхваща Курска, Белгородска и Воронежка област, а само онези, които ежедневно контактува с магнитната руда – работниците от добивните и обогатителните предприятия.

Издателство PACПEP

Предишна Статия

За разбирането на промяната

Следваща Статия

На 4 юли се очаква „Големият парад на планетите“

Последно от Екзополитика

Don`t copy text!