Най-корумпираните американски президенти

На Запад липсва понятието „корупция“. Обществото отдавна я е надживяло и тя цивилизовано се е сляла със системата и се е превърнала в нейна част.

Днес корупцията на Запад се нарича лобизъм. Лобирането е легално явление, обикновен бизнес. То е внесено законодателно, за него се плащат данъци, а политиците и чиновниците легално се обогатяват. Но лобирането е закон само за висшите слоеве в обществото. На по-ниските нива тези деяния се квалифицират по криминалния кодекс и безжалостно се наказват.

Корупцията в САЩ остава абсолютно ненаказана и то за това, че не се извършва от простосмъртните американци, а от елита, от чиновници, бизнесмени, банкери, топ режисьори.

Във войната срещу Русия участват СМИ и социални мрежи; те пишат, че в историята на страната не е имало нито един достоен управник, с изключение вероятно на Петър I, Ленин и Сталин, които имат малки, но изключително сплотени и агресивни групи поддръжници. Всичките останали управници според антируските материали са крайно низки и недостойни хора, които не са направили нищо добро за Русия и руския народ. А и самите руснаци са мръсни, невежи, необразовани, бедни и главното – с генетично робска психика.
Путин е обвиняван в много широк спектър от „престъпления“, ту че няма руски произход, ту че има връзка с известна гимнастичка, че има дузина двойници, че има дворци, яхти и милиарди в офшорни зони. Този списък няма край. Най-популярното обвинение е в корупция. Според западни политтехнолози, съвкупността от подобни обвинения е способна да „срине“ авторитета на Путин в очите на руснаците, да падне доверието както към руската власт, така и към държавността; на народа се внушава чувството за непълноценност и очакват от него да излезе на улицата и да поднесе на тепсия Русия на „цивилизованите и мъдри“ западни управленци.

За жалост на Запада, всичките тези кампании са много краткосрочни и с времето всички западни „доказателства“ се разпадат на прах, което дава върху руснаците обратния ефект.

Но темата за корупцията присъства постоянно. Според западни аналитици в Русия е останала само една група, способна да повярва в абсурдните обвинения по силата на своята младост, неопитност и присъщи я й радикализъм. Това е младежта. Политическата педофилия се оказа последният лост за влияние върху руското общество и тя сега усилено се внедрява в него.

Светлият образ на западното общество, свободно, цивилизовано, демократично, богато, с честни и неподкупни управници и самата система на държавност десетилетия наред се внедряват в руското общество.

А дали Западът е толкова честен и неподкупен? Действително ли в западното общество липсва корупция, а политиците и бизнесмените са кристално честни? И дали, ако се провинят, западната Темида безмилостно ще ги накаже?

На Запад липсва понятието „корупция“. Обществото отдавна я е надживяло и тя цивилизовано се е сляла със системата и се е превърнала в нейна част.

Днес корупцията на Запад се нарича лобизъм. Лобирането е легално явление, обикновен бизнес. То е внесено законодателно, за него се плащат данъци, а политиците и чиновниците легално се обогатяват. Но лобирането е закон само за висшите слоеве в обществото. На по-ниските нива тези деяния се квалифицират по криминалния кодекс и безжалостно се наказват.

Може да се каже, че на Запад корупцията е приватизирана от властовата върхушка и бизнеса. Затова битовата корупция, подкупът за полицая, лекаря или дребния чиновник, което е развито в Русия, на Запад отсъства. Но корупцията във висшите властови органи, в бизнеса и в сферата на изкуството няма граници и е законна.

В САЩ съществуват рейтинги за всичко. Може да се каже, че САЩ е страната на рейтингите, сякаш само от тях зависи положението в обществото и съответно цената.

Има и рейтинг на най-корумпираните и скандални американски президенти

Начело в списъка е Ричард Никсън

Той оглавява всички рейтинги като най-корумпирания президент в цялата кратка история на Америка. Заради аферата Уотъргейт, за да избегне импийчмънта, Никсън си подава оставката през 1974 г. Една година преди Уотъргейт е уволнен вицепрезидентът Спиро Егню заради участие в схема по укриване на данъци.
Редица обвинения получава Ричард Хелмс, директорът на ЦРУ при Никсън.
Г. Бредфорд Кук, генералният съветник на Никсън по ценните книжа и борсите в САЩ, е обвинен в незаконно вземане на подкуп при събирането на средства за фонда на Никсън.

На второ място по корупция е Роналд Рейгън

Той е замесен в аферата „Иран-контрас“, когато няколко души от неговата администрация и ЦРУ, заобикаляйки забраната на Конгреса, продавали на Иран оръжие за милиони долари, а с парите финансирали терористични отряди, които се борели с режима на Даниел Ортега в Никарагуа.
Администрацията на Рейгън е преследвана от скандали, за мошеничество и други нарушения, включително министерството на отбраната, министерството на правосъдието, департамента по жилищно строителство и градско развитие и др.

Уорън Хардинг

Най-големият скандал при неговото управление е, когато министърът на вътрешните работи в администрацията продал правата на нефтените находища във Вайоминг и на други места срещу пари и стада от едър рогат добитък. Хардинг раздавал на свои приятели места в администрацията и те впоследствие били арестувани за корупция и незаконна дейност.
Хари М. Дохърти, генералният прокурор при Хардинг, през 1924 г. си подал оставката заради организирането на схема по лихварство и мошеничество. И други чиновници на Хардинг са осъдени за подкупи и мошеничество.
Джордж Буш
Смята се за най-скандалният президент. Различни мошенически схеми, подкупи, нарушения на федералните закони са описани в статия на изданието Most Corrupt.

Джон Ф. Кенеди

Кенеди е обвинен във връзки с босове на мафията, благодарение на които побеждава на президентските избори.

Ендрю Джексън

Той е пионер по раздаване на високи длъжности на приятели и роднини, които повличат след себе си масови случаи на корупция и мошеничество.

Линдън Джонсън

Биографът на Джонсън твърди, че той спечелил президентските избори благодарение на мошеничество с гласовете на избирателите и фалшифициране. Джонсън използвал пълномощията си не в интерес на народа, а за лична изгода, благодарение на което жена му купила мрежа от телевизии и радиа, което го превръща в богат човек.
Освен това Джонсън се смята за най-болният в сексуално отношение президент. Поведението му било шокиращо и предизвиквало много скандали. Достойнството си наричал „Джъмбо“ и постоянно го демонстрирал пред секретарките си, които наричал „моя харем“.

В списъка с корумпета присъстват също Бил Клинтън, Джеймс Бюкенън, Джеймс Гарфилд, Гловър Кливлънд.

Според експерти обаче най-корумпираният американски президент е Хари Труман. За да признаят Щатите Израел за независима държава през 1948 г., той получил два милиона долара подкуп. Това е потвърдено от много хора, включително и от разсекретените архиви на ФБР.
Хари Труман е и престъпник срещу човечеството. По негова заповед са хвърлени атомните бомби над Хирошима и Нагасаки.

Обвинения в корупция има и в администрацията на Барак Обама.

Сред 144 страни САЩ заемат:

34-то място по корупция;
42-ро място по подкупи;
54-то място по обществено доверие към политиците;
38-о място по независима съдебна система;
59-о място по фаворитизиране в решенията на държавни служители;
87-о място по организирана престъпност;
56-о място по прозрачност на държавната политика;
76-о място по злоупотреба с държавни средства;
42-ро място по защита на имуществените права;
80-о място по стабилност на банките.

Корупцията в САЩ остава абсолютно ненаказана и то за това, че не се извършва от простосмъртните американци, а от елита, от чиновници, бизнесмени, банкери, топ режисьори.
На фона на десетките и стотици трилиони долари американски дълг изглеждат жалки митичните офшорни сметки на познатите на Путин, замъците, които уж са на негови приближени и милите гумени патенца, с помощта на които се опитват да излъжат руската младеж, че в Русия съществува „ужасяваща“ корупция. Естествено, че в Русия има корупция, и то голяма, имало я е при всяка власт, но арестите и присъдите на представители на руския елит, показват реалното положение с нея в страната.

И призовават руснаците да се равнят по тази „империя на доброто“. И защо? За да се срине държавата Русия, да се превърне народът й в роби за обслужване интересите на транснационалните корпорации, които на безценица ще изкупят всичко в Русия – от промишлените предприятия до земята и природните богатства. За да дойде в Русия ерата на „белите господари“ и на „нецивилизованите“ руски роби, не помнещи своите прадеди, историята, вярата, културата, езика, морала и нравствеността.

Издателство PACПEP

Последно от СВЯТ