Народът въстана – с чук в ръката, обсипан със сажди, искри и сгурия… 97 години от Септемврийското въстание

23 СЕПТЕМВРИ 1923 Г.: 97 ГОДИНИ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ

Народа въстана
– с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
– със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд…
Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара и
Нова Загора
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец
(с поп Андрей)
– градове и села.

Гео Милев, поемата „Септември“

Днешната историография нарича опита за сваляне на правителството на Демократичния сговор „Септемврийски бунтове“; марксистката историческа наука го определя като „Септемврийско въстание“.

Кои са организаторите и участниците във въстанието

Септемврийското въстание е организирано от Българската комунистическа партия – тесни социалисти, под натиска на Комунистическия интернационал, който е международна организация, обединение от комунистически партии от цял свят, които приемат марксизма за своя идеология. Във въстанието се включват и леви земеделци и анархисти. То цели свалянето на режима на Демократичния сговор, взел властта на 9 юни с организирането на Деветоюнския преврат, и „установяването на работническо-селско правителство“ в България.

Неутралитетът на БКП след Юнското въстание

Българският земеделски народен съюз управлява от 1919 г. БКП го смята за „буржоазна партия“. Затова през 1920 г. тя отказва да участва в коалиционно управление, когато е втора парламентарна сила. В същото време БЗНС се опасява от засилващите се връзки между българските комунисти и съветските болшевики.

Деветоюнският преврат през 1923 г. сваля правителството на А. Стамболийски; земеделците отговарят с Юнското въстание. Ръководството на БКП заема позицията на неутралитет, смятайки земеделците за „селска буржоазия“; според бъдещия партиен функционер Георги Димитров – става дума за перипетии между буржоазни сили. ЦК разпорежда комунистите по места, които в някои случаи се включват в земеделските бунтове, да се разграничат от тях.

След преврата Коминтернът в лицето на Григорий Зиновиев, включително и Йосиф В. Сталин, осъждат неутралитета на БКП. Коминтернът сравнява преврата с Корниловския пуч в Русия и Карповския пуч в Германия и издава указание за организиране на въстание и обща стачка. За да изпълни тази задача, в България пристига Васил Коларов.

Подготовката на въстанието

След няколкоседмичен арест заради нередовни документи Коларов пристига в София в началото на август; след него пристига и емисарят от Коминтерна Александър Абрамович. На продължителното заседание на ЦК на БКП – тесни социалисти, от 5 до 7 август, те убеждават членовете му да променят рязко курса на БКП и да започнат подготовка за въстание.

На 6 август е създаден военно-технически комитет за подготовка на въстанието; страната е разделена на пет окръга с окръжни организации; разработват се планове за саботажи и други акции.

Г. Димитров получава задачата да привлече среди извън БКП. По-късно ЦК го критикува заради призивите му за взаимодействие с широк кръг – от анархокомунисти през земеделци и широки социалисти до радикали и висши офицери.

Скоро слуховете за подготовката на въстание от комунистите стават достояние на обществеността. На 10 септември се налага Димитров да отрича този факт със статия в „Работнически вестник“.

На 12 септември в страната е въведено военно положение; арестувани са около 2000 партийни активисти. От Коминтерна идват нареждания за незабавно пристъпване към открити антиправителствени действия. В същото време в Коминтерна планира преврат в Германия на 9 ноември.

Ръководният орган на въстанието

На 15 септември ЦК определя – Коларов, Димитров, Тодор Луканов и Тодор Петров, за ръководен орган на въстанието. На заседание на ЦК на 17 септември, на което присъстват само Коларов и Димитров, се взема решението началната дата на въстанието да е 22 септември. На места обаче масовите арести на комунисти предизвикват въоръжени сблъсъци.

Целта на въстанието

Определена е целта на въстанието – сваляне на кабинета и установяване на „работническо-селско правителство“. Ръководството на въстанието е възложено на Главния военно-технически комитет, който освен Коларов и Димитров, включва Гаврил Генов и земеделеца Никола Агънски.

Коларов и Димитров избират да действат в Северозападна България, която е по-близо до Югославия. Планира се въстанието да бъде масово във Врачански окръг, след което въстаническата армия да превземе София.

Първите сблъсъци

Първи започват въстанически действия комунистите в Мъглиж още на 13 срещу 14 септември. Включват се комунисти и от село Голямо Дряново. Съседните населени места не подкрепят действията на двете села. Налага се въстаниците от Мъглиж да се изтеглят в планината.

На 12 септември в Стара Загора е съставен комитет, който решава в окръга въстанието да избухне на 19 срещу 20 септември. Въстанието избухва в назначения ден, но бързо е потушено от правителствени части.

В това време се вдигат и комунистите в Нова Загора. Почти целият град и околия са превзети от въстаниците. На 19-20 септември въстават села в околностите на Чирпан; направен е неуспешен опит за завземане на града.

В Бургас въстанието е провалено, което позволява на правителството да мобилизира силни войскови части и да потуши въстанието в Старозагорско. Упорити боеве се водят за Мъглиж, Енина и Шипка.

Въстанието в Северозападна България

Според плана въстанието там започва сутринта на 23 септември. Комунистически групи установяват контрол над редица селища, сред които Фердинанд и Вършец, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. Във Фердинанд военни части прогонват комунистите, но по-късно голяма и добре въоръжена група от съседните села отново превзема града. Там пристигат Коларов и Димитров.

Въстанически части завземат голяма част от Лом. Скоро на правителствените части е изпратено подкрепление от Видинския гарнизон. В битката срещу правителствените сили се включва и свещеникът поп Андрей с едно оръдие, но силите на въстаниците остават минимални. След тридневни улични боеве правителствените сили, командвани от подполковник Халачев, отблъскват въстаниците от Лом.

На 24 септември въстаниците завземат Берковица. Оттам група от 200-300 души тръгва към Петрохан, където срещат правителствени части и се разбягват.

Във Врачанско, Видинско и Белоградчишко въстават само отделни села.

Срещу въстаниците се сражават и цивилни доброволци, наречени шпицкоманди.

Комунистическото ръководство на въстанието обявява военна мобилизация за създаването на отряди на работническо-селската власт, създават се и транспортни и снабдителни отряди за завзетите райони. Започва реквизиция и клане на животни по домовете на селяните за изхранване на въстаниците.

На 25 септември под ръководството на Гаврил Генов въстаниците нападат войсковите части на гара Бойчиновци, които се насочват в тила на въстанието във Фердинанд и след ожесточено сражение ги разбиват – прочутия Бойчиновски бой. Той вдига бойния дух на въстаниците и те се насочват към Враца, но са отблъснати след сражение от правителствените войски. При Брусарци въстаниците също са разбити след ожесточен бой с Видинския гарнизон. Многобройни войскови части напредват към Фердинанд и Берковица.

Рано сутринта на 26 септември Коларов и Димитров оценяват положението като безнадеждно и бягат към югославската граница, която пресичат на другия ден.

На 27 септември правителствените войски влизат във Фердинанд.

Въстанието в другите части на страната

В Пловдив въстанието не избухва. В Пазарджишко въстават някои села, сред които Мухово и Лесичево. На 24 септември въстаниците безуспешно атакуват Саранбей.

В София не се предприемат мерки за организирането на въстание. Софийските комунисти предпочитат легалната борба с режима на Цанков. В София е създаден военно-революционен комитет, но той е разкрит и членовете му са арестувани още на 21 септември.

Въстанието избухва в ограничен мащаб в Ихтиманско и Самоковско, в отделни села край София и Пирдоп.

Преди началото на въстанието между БКП и ВМРО се сключва споразумение, че БКП няма да вдига въстание в Пиринско, а македонската организация няма да пречи на подготовката му в други части на страната. БКП не спазва споразумението. Въстание избухва в Разложка околия, с ръководител В. Поптомов. На 23 септември въстаниците завземат Мехомия. ВМРО се намесва на страната на правителството. След преговори по-голямата част от въстаналите предават оръжието си на ВМРО; някои се оттеглят в планините.

Въстание избухва в отделни села в Търновско, Шуменско и Бургаско.

Защо не успява въстанието

Коминтернът гледа на въстанието в България като спомагателно събитие, предшестващо въстанието в Германия, което не се реализира. Коларов и Димитров, избирайки за действия район, близо до югославската граница, показва, че те са очаквали провал.

Някои историци твърдят, че целта на въстанието е прочистването и радикализиране на БКП. Според тяхната хипотеза Коминтернът бил недоволен от пасивната позиция на партията по времето на Деветоюнския преврат и вижда във въстанието средство за отстраняване на умерените комунисти и преобразуването на партията в по-компактна и напълно болшевизирана.

Възможностите на БКП да организира въстание са ограничени и поради въведеното военно положение и масовите арести на комунистически активисти преди началото му. Действията на партията не са подкрепени в много райони и не намират подкрепа сред земеделците. Много комунисти в страната не посрещат с ентусиазъм идеята за въстание. В големите градове – София, Варна, Бургас и Пловдив, не се стига до въоръжени действия и правителството използва големите войскови части в тях срещу въстанието. Армията остава на страната на правителството, въпреки че повечето войници произлизат от бедни семейства, традиционно симпатизиращи на БКП и БЗНС.

Жертвите

Броят на жертвите варира между хиляда и 30 хиляди души. Марксическата историография сочи цифрата 30 хиляди. По-късни изследвания показват, че загиналите въстаници са 841 души. Според академик Г. Марков броят на жертвите във въстанието е около пет хиляди души.

Малка част от жертвите загиват в бойните действия. Повечето са избити от шпицкомандите. Най-много са загиналите в окръг Фердинанд; масови разстрели са извършени в селата Горна Гнойница, Вършец, Берковица и Фердинанд.

Септемврийското въстание дава възможност на правителството на А. Цанков да се представи пред Запада като борец срещу комунистическата опасност и да пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени на България от Ньойския договор.

Социалистическата историография определя правителството на Цанков като фашистко, а въстанието като първото антифашистко въстание в Европа. След 1989 г. повечето български историци отказват да идентифицират режима на Цанков като фашистки.

Според английския историк Р. Крамптън още в замисъла си въстанието е безперспективно, защото дори комунистите да бяха взели властта, „западните сили биха разрешили на съседните държави да съборят едно болшевишко правителство в София“.

Издателство PACПEP

Последно от БЪЛГАРИЯ