Наследничка на GUCCI заведе дело за сексуално насилие срещу трима членове на семейството си

Александра Зарини, правнучката на Гучио Гучи, заведе дело в Лос Анджелис срещу трима членове на семейството

През последните пет години името Gucci е синоним на успех, с модно преоткриване, което помогна да се пренасочи луксозната индустрия към приобщаване, емоции и значението на творчеството. Семейството, създало марката, има по-сложно, по-тъмно минало, включващо укриване на данъци, вражди между поколенията и убийства. Тази седмица към този списък ще бъде добавено друго обвинение.

Във вторник Александра Зарини, 35-годишната внучка на Алдо Гучи, човекът, отговорен за превръщането на занаятчийска къща от кожени изделия в глобален бегемот, заведе дело във Висшия съд на Калифорния в Лос Анджелис. В него тя описва години на сексуално насилие от бившия си втори баща, Джоузеф Руфало, и съучастие и прикриване от страна на майка й Патриша Гучи и баба й Бруна Паломбо.

Според съдебните документи, Дж. Руфало, музикален мениджър, който е работил с Prince and Earth, Wind & Fire, е започнал да злоупотребява с А. Зарини, когато е била на около шест години и е продължил, докато е била на около 22. В делото си тя описва, че редовно се е прокрадвал гол в леглото при нея, когато е била дете и тийнейджър и е галил гърдите и гениталиите й; парадирайки с гениталиите си към нея; и триейки пениса си по тялото й.

Искът също така твърди, че майка й Патриша Гучи и баба й са знаели за злоупотребите от години и че майка й не само е помагала да я подготви за груминга на Руфало, като му е позволила да я снима гола в банята, но и да я удря редовно. Освен това в тъжбата се посочва, че и двете жени са я заплашвали, за да мълчи.

В делото А. Зарини казва, че когато е имала кошмари като дете и е отивала в леглото при майка си, Руфало е бил там гол, и тя се е събуждала, намирайки ръката си върху пениса му. С напредването на възрастта на Зарини поведението на Руфало е започнало да ескалира.

Според документите „Подсъдимият Руфало е свалял халата си, така че бъде напълно гол и е отивал в леглото с ищеца. Ищецът е лежал сковано в леглото си, докато подсъдимият Руфало бъркал под дрехите на ищеца, за да докосне зърната на ищеца.“ Тя каза още, че той се е опитал да проникне в нея с ръце.

В делото също се описва как г-жа Гучи удря Зарини и понякога се опитва да я удуши. После Руфало „спасявал“ доведената си дъщеря и след това използвал ролята си на неин защитник, за да я докосне по интимен начин.

Според документите, когато Зарини е била на около 16 години, баба й я е попитала дали доведеният й баща я тормози. Когато тя потвърдила, че го прави, баба й й казала да го пази „в тайна и да не казва на никого за насилванията“.

Действията на Руфало продължили дори когато Зарини е била тийнейджър и е посещавала интернат в Англия. (Училищна приятелка казва, че Зарини й е споделила за тази ситуация по онова време.) Въпреки това, по настояване на майка си, по-късно тя се завръща да живее в Калифорния с Руфало, където, както твърди искът, той продължава да насилва сексуално Зарини и я „насърчил“ да употребява наркотици. Зарини признава, че е използвала кокаин и кристален метамфетамин. Накрая тя има сблъсък с майка си, която я инструктира да мълчи за случилото се.

По-късно Зарини посещава рехабилитационния център на Сиера Тусон в Тусон, по инициатива на майка си и след това работи с терапевти, които според нея й помагат да се примири със случилото се с нея.

Според делото обвиняемите „се опитали да избегнат на всяка цена това, което според тях би било скандал, който може да опетни името на Гучи и потенциално да им струва милиони“.

В разговор по Zoom от Калифорния, където е пътувала, за да заведе делото си – Руфало все още живее в Лос Анджелис, където са се провели повечето от разказаните събития – Зарини казва, че смята, че майка й е инвестирала пари в музикалната компания на Руфало и е била загрижена за ефекта върху собствения й публичен имидж и бизнес, линия за багаж от висок клас, въведена през 2019 г.

По повод Zoom разговора Зарини казва, че две случки и промяна в законодателството на Калифорния са я накарали да реши да продължи със съдебен процес, въпреки че е изминало повече от десетилетие. Първо, раждането на собственото й дете преди четири години; и второ, откривайки, че Руфало е доброволец в детска болница в Лос Анджелис.

Според Илейн Дюшарми, клиничен психолог, специализиран в травми и злоупотреби, забавеното докладване е „много често“ срещано при жертвите на сексуално насилие, както и родителството като катализатор, „особено ако детето е на приблизително същата възраст, на която е бил човекът, когато злоупотребата е започнала.“

Адвокатите на Зарини включват адвокати от Jeff Anderson & Associates, фирма, чийто съименник основател е известен от 1980-те години на миналия век с водене на множество съдебни преследвания на католическата църква за сексуално насилие над деца – той е съдил Ватикана няколко пъти – и с произтичащия от това публичен имидж, който го изобразява като „кръстоносец“ и „гладен за публичност“ в еднаква степен. (Той беше представителят на адвокатите на Зарини, който се обърна към Таймс относно иска.)

Зарини казва, че не се интересува от внимание (въпреки че изглежда се готви за публична атака) или пари. Тя казва, че когато е казала на майка си и баба си, че ще изпълни обвиненията си и всъщност ще заведе дело, те я заплашили, че ще бъде изгонена от семейството, че ще бъде лишена от наследство и че никой никога няма да говори с нея отново.

Откакто е напуснала Сиера Тусон, Зарини казва, че е финансово независима от семейството си, освен няколкото месеца, когато майка й й е помагала с наема, и тя няма доверителен фонд. Въпреки че не е завършила колеж, тя работи в семеен офис и в художествена галерия. Откакто става майка на пълен работен ден през 2016 г., съпругът й издържа семейството. Тя смята, че каквито и пари да спечели, ако надделее в процеса, би било по-малко от това, което би могла да наследи, ако мълчи. Във всеки случай тя казва, че приходите, останали след разходите по адвокатите, ще отидат за фондация, която тя открива за прекратяване на сексуалното насилие над деца.

Въпреки че Зарини е нейното брачно име, а Лосио е моминското й име и тя казва, че никога не е носила дрехи на Gucci, дори не е притежавала нищо Gucci, освен малка чанта, която майка й й е дала, когато е навършила 17 години, организацията с нестопанска цел е ориентировъчно наречена Alexandra Gucci Children’s Foundation.

„Единственото нещо, за което бих използвала името, е за нещо добро“, казва тя. Въпреки това тя все още планира да го използва за първи път.

Пълната статия можете да прочетете тук: https://www.nytimes.com/2020/09/09/style/gucci-family-lawsuit.html

Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн“

Предишна Статия

Бил Гейтс е вирус, много по-лош от COVID-19! Обединените нации бяха принудени да признаят, че ваксините на Бил Гейтс разпространяват полиомиелит в цяла Африка

Следваща Статия

Има ли връзка между гениалността и психическите разстройства

Последно от Лайфстайл

Don`t copy text!